7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
Гр. София 21.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 3699/2013 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. П. от [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Д.Д. от АК-Б. срещу решението на Бургаски апелативен съд № 48/09.05.2013 г. постановено по т.д.№ 85/2013 г. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Бургаски окръжен съд № 400/17.12.2012 г. по т.д.№ 577/2011 г. в частта му, с която е уважен предявеният от [фирма] [населено място] иск по чл. 79 във вр.с чл.102 ЗЗД и е осъден ответника – касатор в качеството му на неограничено отговорен съдружник в [фирма] [населено място] заедно с дружеството и останалите двама съдружници да заплатят солидарно сумата 88 551.75 лв. ведно със законната лихва на основание постигнато между страните тристранно споразумение от 14.05.2009 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и съдържанието на споразумението от 14.05.2009 г., което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че в противоречие с данните по делото съдът е отказал да уважи заявеното от ответниците правопогасяващо възражение и да приложи разпоредбата на чл. 75 ал. 2 ЗЗД, като освободи длъжника от отговорност, тъй като добросъвестно е изпълнил задължението си към лице овластено да получи изпълнението.
В допълнително изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1, 2 и 3 ГПК. Навежда доводи за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по поставени многобройни процесуални и материалноправни въпроси, които най-общо могат да бъдат обединени в няколко основни групи: Първата група /обхващаща въпроси от № 1 до № 4/ касае приложението на чл.75 ал. 1 ЗЗД – по какъв начин трябва да е направено овластяването от кредитора на третото лице да получи изпълнение от длъжника, по силата на изричен договор или чрез устно потвърждение пред длъжника; признанието на законния представител на кредитора, че е получил от трето лице сума платена от длъжника погасява ли задължението на последния и факта на неотчитане на тази сума в касата на дружеството противопоставим ли е на длъжника или това е въпрос на вътрешните отношения между дружеството и неговия управител. Втората група въпроси /от № 5 до № 12 вкл./ са относими към наличието на твърдяната от ответника – касатор хипотеза на чл. 75 ал. 2 ЗЗД и предпоставките, при които длъжникът се освобождава от задължението си – какво следва да се има предвид под понятието „недвусмислени обстоятелства”, следва ли да се установяват от наличието на договори; уговорката за комисионна на третото лице представлява ли такова обстоятелство; какво се включва в понятието „добросъвестно” по смисъла на чл. 75 ал. 2 ЗЗД и съотношението с чл. 302 ТЗ уреждащ „грижата на добрия търговец” и в тази връзка следва ли длъжникът да държи сметка кога и как третото лице е отчело получените суми на кредитора. Процесуалните въпроси са свързани със указанията, които следва да даде съдът на страната във връзка с правната квалификация на предявения иск и направените от ответника правопогасяващи възражения, както и задължението при постановяване на решението да обсъди всички доказателства и доводите на страните. Позовава се на приложени към жалбата решения на различни състави на ВКС и съдилища в страната.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез процесуалните си представители от адвокатско дружество „Т. и Хайк” [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на направените съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 1000 лв. адвокатски хонорар.
Останалите ответници по касация [фирма] и съдружниците Р. К. и М. С. от [населено място] не изразяват становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл. 280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният от [фирма] иск по чл. 79 във вр.с чл. 102 ЗЗД иск и е осъден ответника-касатор в качеството му на неограничено отговорен съдружник в [фирма] заедно с дружеството и останалите двама съдружници да заплатят солидарно сумата 88 551.75 лв. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения с източник постигнато на 14.05.2009 г. тристранно споразумение, с което страните са се договорили [фирма] да погаси задължението на [фирма], [населено място] към [фирма] като му заплати сумата 88 551.75 лв. /представляваща частично неизплатена цена на закупен етилов алкохол/, срещу което ще получи от [фирма] продукция /вино и високоалкохолни напитки/ на същата стойност. Прието е също, че по делото липсват данни, че дължимата сума е преведена от събирателното дружество по банкова сметка на ищеца или, че е внесена в касата на предприятието. С оглед данните по делото е направен решаващия извод, че представените като доказателства 9 броя приходни касови ордери за получени от лицето М. С. суми нямат за последица погасяване на задължението по спогодбата от страна на ответното дружество, тъй като същият не е законен или упълномощен представител на кредитора, нито се явява овластено лице да получи изпълнението по смисъла на чл.75 ал. 2 ЗЗД. Този извод е направен въз основа на събраните по делото доказателства, включително показанията на разпитаният като свидетел Р. У. /бивш управител на [фирма]/, който отрича да е упълномощавал лицето М. Саркосян да посредничи за получаването и предаването на суми между двете дружества във връзка с процесното споразумение.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора и по отношение на който е налице някое от основанията предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото разрешен с обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може да го уточни и конкретизира.
Видно от съдържанието на приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК хипотетично поставените въпроси /от № 1 до № 4 вкл./ са свързани с приложението на чл.75 ал. 1 ЗЗД и по-конкретно: има ли погасителен ефект извършено от длъжника плащане, когато не е направено на кредитора или упълномощено от него лице и в кои случаи може да се приеме, че е налице упълномощаване, респ. потвърждаване на изпълнение на лице, което не е кредитор. Отговорът на тези въпроси е изцяло в зависимост от събраните доказателства и установените факти по конкретното дело. Така поставени за обсъждане в производството по чл. 288 ГПК тези въпроси целят единствено проверка правилността на изводите на въззивния съд относно конкретни факти. Както вече беше посочено, съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 г. въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях не попадат в приложното поле на чл.280 ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст. В случая, с оглед данните по делото, съдът е приел, че твърдяното от ответника плащане няма погасителен ефект, тъй като получилият сумите по процесните девет броя приходни касови ордера не е законен представител на ищеца, нито упълномощено от него лице. Самият кредитор отрича получаването на дължимите суми, а по делото липсват доказателства че получилият сумите С. ги е предал в касата на [фирма] или, че дружеството се е възползвало от тези средства.
Аналогично е положението и по втората група въпроси /фигуриращи под №№ 5,6,7,8,9 и 11 от изложението/ относно приложима ли е в случая хипотезата на чл. 75 ал. 2 пар.първи ЗЗД. Дали плащането е извършено към лице, което се явява овластено да получи изпълнението се преценява от съда въз основа на фактите по конкретното дело, като с оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК, в тежест на длъжника е да докаже твърдяните от него факти и обстоятелства. Поради това, че формулираните от касатора въпроси са фактически и се решават за всеки отделен случай съобразно представените по делото доказателства, по тези въпроси не би могла да съществува задължителна или трайноустановена практика на ВКС. Оплакванията за нарушение на чл. 75 ал. 2 ЗЗД и необоснованост на решението, при което са опорочени фактическите констатации на съда и изградените въз основа на тях правни изводи са касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл. 280 ал. 1 ГПК. В тази връзка позоваването на приложените към касационната жалба решения на различни състави на ВКС и съдилища в страната не обосновава противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС или наличие на противоречива съдебна практика, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 787/18.11.2010 г. по гр.д.№ 1539/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., което е задължително за долустоящите съдебни инстанции.
Не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване и по поставените въпроси /№№ 10 и 12 от изложението/ какво се включва в понятието „добросъвестно” по смисъла на чл. 75 ал. 2 ЗЗД и отношението на разпоредбата на чл. 302 ТЗ уреждаща грижата на добрия търговец при изпълнение на задълженията в хипотезата на чл. 75 ЗЗД. Така изложените въпроси са свързани изцяло с преценката на въззивния съд относно приетите за доказани факти по спора и са в зависимост от събраните по делото доказателства. Предвиденото в чл. 302 ТЗ общо изискване на длъжника по търговска сделка да полага грижата на добрия търговец обикновено се свежда до знанието и съобразяването с определени правила предвидени в закона или съответния договор, които са различни за всеки отделен случай и с оглед голямото разнообразие на договорните връзки в търговския оборот не могат да бъдат изчерпателно изброени. Следователно, въпросът дали с действията си даден търговец е положил дължимата грижа при изпълнение на поетите задължения е винаги конкретен и е невъзможно формулирането на обща дефиниция на понятието „грижата на добрия търговец”, което да е приложимо за всички случаи. Дефинирането на добросъвестността чрез изпълнение респ. неизпълнение на конкретни задължения поради строгата им индивидуалност също е невъзможно и въпросът се решава от съда за всеки отделен случай съобразно представените доказателства. В тази връзка представените с касационната жалба съдебни решения не обосновават наличие на противоречива практика.
Изложеният от касатора процесуален въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства е релевантен, но по отношение на този въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК. Безспорна и трайноустановена е практиката на ВКС, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В случая въззивният съд е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи. Тези действия са в съответствие със закона и константната съдебна практика. Право на съда е да кредитира или не дадено доказателство, включително свидетелските показания и заключението на назначената експертиза. Що се отнася до конкретните изводи на съда направени в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, същите са относими единствено към настоящия спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. Те не могат да бъдат ревизирани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като са предмет на самия касационен контрол, в какъвто смисъл са и задължителните указания в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Дали тези изводи на съда са обосновани е въпрос на конкретна преценка на фактите и събраните доказателства, контрол върху която в настоящото производство не може да бъде осъществен.
Неоснователно е позоваването на касатора на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на цитираното тълкувателно решение на ВКС, точното прилагане на закона и насочено към промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика по поставения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, чрез тълкуване да се създаде съдебна практика по прилагането им, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените основания по чл. 280 ал.1 ГПК, не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното решение на Бургаския апелативен съд. При този изход на делото съдебни разноски на касатора за настоящото производство не се дължат. Такива следва да бъдат присъдени на ответника по касация [фирма] в поискания на стр.11 от отговора на касационната жалба размер от 1000 лева, представляващ заплатения адвокатски хонорар по представения договор за правна защита и съдействие от 02.09.2012 г. и 2 броя платежни нареждания.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд № 48/09.05.2013 г. постановено по т.д.№ 85/2013 г.
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 да заплати на [фирма] със седалище и адрес [населено място], к.к. „Слънчев бряг” , в.с. „Б. 5” ,[жилищен адрес] ЕИК[ЕИК] сумата 1000 /хиляда/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: