1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
Гр. София 29.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ Лидия Иванова
търговско дело № 973/2010 г
Производството е по чл.288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К.” ООД гр.Свиленград подадена чрез процесуалния му представител адвокат Г.Йончева от АК-Пловдив срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 482/27.05.2010 год. постановено по в.т.д.№ 93/2010 год. С това решение е оставено в сила първоинстанцонното решение на Хасковския окръжен съд № 89/14.10.2009 год. по т.д.№ 136/2009 год. в частта му относно определената от първоинстанционния съд начална дата – 31.12.2008 год. на неплатежоспособност на дружеството в откритото на основание чл. 626 вр.с чл. 625 ТЗ по негова молба производство по несъстоятелност. В останалата му част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и данните от заключението на назначената експертиза, което е довело до погрешно определяне началната дата на неплатежоспособност, която според касатора е много преди определената от съда дата 31.12.2008 год., тъй като затрудненията на дружеството са започнали още през 2006 год. с възникване на парични задължения по търговски сделки с „Гигахерц” ЕООД от 10.05.2006 год. и с „Тервес” ООД от 31.07.2006 г.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т. 1 и 2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос свързан с началната дата на неплатежоспособността на длъжника и критериите за преценка при съобразяване общото му икономическо състояние и момента на окончателното спиране на плащанията по задълженията му към кредиторите. Навежда доводи, че съществува различие в съдебната практика кога затрудненията на длъжника имат временен характер и кога състоянието на неплатежоспособност е трайно и непреодолимо. Позовава се на приложени към жалбата 12 броя решения на различни състави на ВКС-ТК постановени при действието на отменения ГПК; на три решения на Софийски апелативен съд и на едно решение на В. апелативен съд, за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, но въпреки процесуалната и редовност настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му относно определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност на длъжника в откритото по негова молба производство по несъстоятелност. Анализирайки целия доказателствен материал по делото, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено, съдът е приел за начална дата на неплатежоспособност 31.12.2008 год., а не твърдяната от молителя дата 10.05.2006 год., когато е възникнало задължението му към „Гигахерц” ЕООД за сумата 1260 лева, съответно – към „Тервес” ООД за сумата 1869.31 лева. Направен е извода, че фактът на непогасяване на посочените задължения сам по себе си не обоснова начало на неплатежоспособност, тъй като за определянето на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а общото обективно икономическо състояние на дружеството и моментът, когато то е спряло плащанията към кредиторите си. В тази връзка изхождайки от данните по делото в обжалваното решение е прието, че посочената от молителя дата не обуславя невъзможност за плащане, тъй като в последващи периоди дружеството е погасявало задължения към свои кредитори-включително пред 2008 год. е извършило към тях плащания на обща стойност 189 000 лева, като едва след този период временните му финансови затруднения са с превърнали в трайни и са довели до невъзможност за обслужване на задълженията му. При тези фактически данни апелативният съд е приложил точно материалния закон.
Видно от изложението в касационната жалба, поставеният от касатора материалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника и критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност. По отношение на този въпрос обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Постоянната и непротиворечива практика на ВКС по този въпрос е в смисъл, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране обслужването на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор. В случая при определянето началната дата на неплатежоспособност въззивният съд е съобразил изложените по-горе примерни критерии, като изхождайки от данните на неоспореното заключение на вещото лице е приел датата 31.12.2008 год., а не твърдяната от молителя по-ранна дата. Неоснователно е позоваването на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като приложените към касационната жалба съдебни решения /част от които не са влезли в законна сила/ не обосновават противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос.
Различното разрешаване на този въпрос от съдилищата произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. Същите съдържат произнасяне относно критериите за определяне икономическото състояние на длъжника с оглед преценката на неговата неплатежоспособност, като крайните изводи са изцяло в зависимост от данните по конкретното дело. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, същите са касационни основания за отмяна поради неговата неправилност по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав № 482/27.05.2010 г. постановено по в.т.д.№ 93/2010 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: