4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
Гр. С., 03.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 1067/2010 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] подадена чрез процесуалния представител адвокат Хр. М. от САК срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 119/18.06.2010 год. постановено по в.гр.д.№ 486/2009 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 92/29.05.2009 год. по гр.д.№ 964/2008 год., с което е уважен предявеният от [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК и е признато за установено по отношение на ответника-касатор, че [фирма] не притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот-дворно място с площ около 11400 кв.м. земя, за която е отреден УПИ –І в кв.100 по усройствения план на [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Без да изложи материалноправния или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора позовавайки се на посочената разпоредба счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване поради прецедентния характер на спора и изключителната сложност на казуса от материалноправна гледна точка. Повтаряйки оплакванията за неправилност на обжалваното решение касаторът твърди, че въззивният съд не се е съобразил с разпоредбите на ГПК, Търговския закон, Закона за собствеността, ЗПСК без да конкретизира кои правни норми са били нарушени при постановяването му.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК и е прието за установено, че „месокомбинат-Е.” АД не е собственик на процесния недвижим имот-дворно място с площ от 11400 кв.м. земя, за което е отреден УПИ – І в кв.100 по устройствения план на [населено място]. Анализирайки в цялост събрания по делото фактически и доказателствен материал, включително заключението на назначената във въззивното производство съдебна експертиза в състав от трима експерти, апелативният съд е приел, че при преобразуването на държавната фирма „Месокомбинат-Е.” в еднолично търговско дружество с държавно имущество, в капитала на новообразуваното дружество са включени само производствените помещения и административна сграда на бившия Държавен месокомбинат [населено място], но не и правото на собственост върху земята на която са построени. Такова право държавното предприятие никога не е притежавало предвид заварения режим на собственост уреден в ЗС към него момент и статута на държавните фирми по Указ 56, които нямат право на собственост, а само право на стопанисване и управление на предоставеното им държавно имущество-в случая-обектите посочени в А. № 699/12.05.1964 год. В тази връзка при последващата приватизация на дружеството по реда на чл.35 ал.1 т.1 ЗППДОП /отм./, със Заповед на Облас8тния управител на Л. № 1591/1998 г. е наредено от актовите книги за държавна собственост да се отпишат и предадат на „Месокомбинат-Е.” построените върху процесния терен административна и стопански сгради. При тези данни е направен решаващия извод, че процесния терен е останал държавна собственост, а не е преминал в собственост на ответното дружество, тъй като самото приватизирано дружество не е било собственик на земята върху която са построени сградите. Прието е за неоснователно възражението на ответника, че е придобил собствеността въз основа на давностно владение, тъй като се касае за имот публична държавна собственост, който не може да бъде придобит по давност, а и по делото липсват доказателства, че е владял имота за себе си необезпокоявано непрекъснато през целия процесен период след приватизацията.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо че се касае за необоснованост и неправилно и неточно прилагане на закона без да посочва кои правни норми са били нарушени. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос който е от решаващо значение за изхода на конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от този, който сочи касатора, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, каквито данни липсват. В случая отговорът на въпроса за правото на собственост върху процесния терен е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. В тази връзка извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива или погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай. Не конкретния казус и бъдещото касационно решение, а материалноправния или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно нормата на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд № 119/18.06.2010 год. постановено по в.гр.д.№ 486/2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: