5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
Гр. София, 04.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 282/2010 год.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец А. Н. Д. с фирма „Р.-А. Д.” със седалище[населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н.К. от АК-Пловдив срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 2011/07.12.2009 год. постановено по в.гр.д.№ 2707/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на А. районен съд № 238/19.06.2009 год. по гр.д.№ 1420/2008 год. в частта му, с която е осъден ответника-касатор да заплати на едноличен търговец Л. С. Р. с фирма „Л.-Л. Р.”[населено място] на основание чл. 232 ал.2 ЗЗД сумата 1400 лева представляваща неизплатена наемна цена за месеците октомври и ноември 2008 год. съгласно договор за наем от 11.01.2008 год. на обект „К.-аператив Любача” в[населено място]. Със същото въззивно решение след отмяна на първоинстанционното решение в частта му относно уважения насрещен иск на наемателя за сумата 1400 лева, въззивният съд е отхвърлил претенцията на касатора в посочения размер за възстановяване на недължимо заплатена от него наемна цена за периода от 01.01.2008 год. до 24.03.2008 год. поради неизпълнение на задължение на наемодателя да предаде наетата вещ в състояние отговарящо на предназначението й.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довели до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Твърди се, че наемодателят-ищец сам се явява неизправна страна, тъй като съгласно предписанията на Р. наетият обект не е могъл да функционира по предназначение, което съгласно разпоредбата на чл.230 ал. 2 ЗЗД дава право на наемателя да развали договора или да иска намаляване на наемната цена. В тази връзка касаторът поддържа тезата, че няма пречка това искане да се направи с предявения насрещен иск, което води до неоснователност на претенцията на наемодателя за заплащане на наем през процесния период поради прекратяване на облигационната връзка по наемния договор от страна на наемателя.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 и т.3 ГПК като твърди най-общо наличието на противоречива съдебна практика по въпроса за приложението по чл.230 ал. 2 ЗЗД относно възможността за едностранно разваляне на наемния договор и условията при които това може да бъде направено. Позовава се на приложени към жалбата две арбитражни решения на АС при БТПП по в.а.д.№ 103/2002 г. и по в.а.д.№ 98/2003 год. и р. № 14/18.01.2002 г. по гр.д.№ 842/2001 г. на ВКС-V г.о.
Ответникът по касационната жалба едноличен търговец Л. С. Р. с фирма „Л.-Л. Р.” със седалище[населено място] чрез процесуалния си представител адвокат В.К. от АК-Пловдив поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на направените съдебни разноски за защитата му в касационното производство в размер на заплатения адвокатски хонорар по приложени договори за защита и правна помощ.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК и указанията съдържащи се в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният иск по чл.232 ал. 2 ЗЗД и е осъден наемателят-ответник по делото да заплати дължимата наемна цена за месеците октомври и ноември 2008 г. съгласно сключения на 11.01.2008 год. между страните договор за наем на обект кафе-аператив „Любача”. Прието е, че през процесния период между страните са възникнали валидна облигационни правоотношения произтичащи от наемния договор, които са продължили до 10.12.2008 год.-датата на съставения в присъствието на свидетели констативен протокол за предаване обекта обратно на наемодателя. Прието е също, след извършен цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал, че през целия процесен период облигационната връзка не е прекъсвана не само поради обстоятелството, че липсват данни за постигнато между страните съгласие за прекратяване на договора. Липсва и отправено от наемателя едностранно предизвестие за неговото разваляне поради твърдяното неизпълнение от страна на наемодателя. Нещо повече-данните по делото сочат по безспорен начин, че не е налице хипотезата на чл.230 ал. 2 ГПК и наемодателят не е неизправна страна, тъй като наемателят е приел да ползува наетия обект без никакви възражения по отношение състоянието му и без да предяви никакви изисквания към наемодателя. Органите за Р. не са спирали дейността на обекта, а само са направили предписания за спазване на хигиената и създаване на условия за безопасно съхранение и приготвяне на предлаганите в заведението храни, за което отговорност носи наемателя. Не се твърди, нито се установява от страна на наемателя, че при сключването на договора обектът не е предаден в надлежно състояние, като наемателят е плащал наемната цена до месец октомври 2008 год. без да е отправял никакви претенции към наемодателя. При тези фактически данни съдът е направил извода, че липсва правно основание за връщане на дължимо платената наемна цена за отминалия период на действие на наемния договор. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на всички доказателства по делото при съобразяване с разпоредбите за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал същественият с оглед предмета на спора материалноправен или процесуален въпрос, от който зависи крайния изход на делото, а посочва най-общо, че това е въпросът за приложение на нормата на чл.320 ал. 2 ЗЗД относно възможността на наемателя да развали договора, ако вещта не е предадена в надлежно състояние. Разрешаването на този въпрос е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по конкретното дело, които са различни за всеки отделен случай. В тази връзка извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон изразяващи се в погрешна преценка на събраните по делото доказателства представляват касационни основания по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Неправилно е позоваването на противоречива съдебна практика по приложението на чл. 230 ал. 2 ЗЗД, тъй като две от приложените към жалбата решения са постановени по арбитражни дела на АС при БТПП, поради което са неотносими. Разпоредбата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК има предвид практиката на съдилищата произнесли се с влезли в сила решения по граждански и търговски дела, а не за решения по арбитражни, административни или др. дела. Този извод следва категорично от нормата на чл.291 ГПК уреждаща правомощията на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика. Липсва противоречие между обжалваното решение и приложеното р. № 14/18.01.2002 год. по гр.д.№ 842/2001 год. на ВКС-V г.о., което третира предпоставките за разваляне на срочен наемен договор при условията на чл.87 ЗЗД. По този въпрос безспорната трайно установена практика е, че общите предпоставки за разваляне на договора са наличието на неизпълнение на договорно задължение по причина, за която длъжникът отговаря, в който смисъл е и обжалваното решение.
Не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.230 ал.2 ЗЗД е пределно ясна и по приложението и съществува константна съдебна практика. Не конкретния казус и бъдещото касационно решение, а материалноправния или процесуален въпрос по който се е произнесъл въззивния съд трябва да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно нормата на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, жалбоподателят неправилно поддържа основание за касационно обжалване по цитирания текст.
При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 100 лева по представения договор от 26.01.2010 год. за правна защита пред ВКС № 023761. Неоснователно е искането за присъждане на сумата от 250 лева по втория договор № 010600 приложен към отговора, тъй като в него не е посочено в какво се изразяват претендираните „такси, разноски, АХ” нито е конкретизирано по кое дело са направени.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 2011/07.12.2009 год. по в.гр.д.№ 2707/2009 г.
ОСЖДА А. Н. Д., Е. [ЕГН], действуващ като едноличен търговец с фирма „Р.-А. Д.”,[населено място], [улица] да заплати на едноличен търговец Л. С. Р., Е. [ЕГН], с фирма „Л.-Л. Р.”,[населено място], [улица] сумата 100 /сто/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: