О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
[населено място], 13.07.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ търговско отделение , в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 322 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 вр. чл. 280 ал.1 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на А. В. С. против определение № 408 / 23 .02.2012 год. по ч.гр.д.№ 673 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 7 състав , с което , приемайки за неправилен отказа на първоинстанционния съд да присъди с определение от 16.12.2011 год. по гр.д.№ 389 / 2009 год. на СГС, ГК , І отд. – 11 състав разноски в полза на ответната страна от изплатено адвокатско възнаграждение , въззивната инстанция е осъдила жалбоподателя да заплати на С. „ Н. бюро на българските автомобилни превозвачи ” , на основание чл.78 ал.4 от ГПК, сумата от 7 204, 90 лв .. Жалбоподателят оспорва правилността на определението с доводи за непредставени доказателства , установяващи реално заплащане на възнаграждението, както и предвид неговата прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК .
Ответната страна – С. „ Н. бюро на българските автомобилни превозвачи „ – оспорва частната жалба , като намира , че изложението по чл.274 ал. 3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК не покрива общия и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , предвид което е процесуално допустима .
По допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че в изложението по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК не е формулиран конкретен , вкл. изводим еднозначно чрез уточняване и конкретизация , правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Правният въпрос предпоставя еднозначен отговор по приложението на закона или съдебната практика , включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда . Жалбоподателят цели проверка на правилността на изводите на въззивния съд , че с конкретните доказателства по делото ответната страна е доказала реално заплатено адвокатско възнаграждение, подлежащо на възмездяване . Фактологичната обусловеност на въпроса , предпоставяща преценка по правилността на постановения съдебен акт , изключва характеристиката му на правен въпрос по допускане на касационното обжалване, още повече, че в случая дори не е наведена относима хипотеза по обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд , ТК, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 408 / 23.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 673 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , ГК .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :