О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
гр. София, 30.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЕМИЛИЯ В.
като изслуша докладваното от съдия Емилия В. ч. т. дело № 4614 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Б. П. срещу определение № 18748 от 14.10.2013г. по ч. гр. дело № 10019/2013г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане от 24.06.2013г. по гр. дело № 25018/2013г. на Софийски районен съд, 40 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 9 ГПК срещу М. А. И. и Г. Р. Т. – И. въз основа на запис на заповед от 25.03.2008г., платим на предявяване, с издател [фирма].
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли същото да бъде отменено и да бъдат издадени исканите заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед и изпълнителен лист. Излага доводи, че по правната си същност предявяването на записа за плащане е покана за изпълнение на поетото от издателя и/или авалиста задължение и поставя последния в забава, като не е необходимо неговото приемане. Поддържа становище, че когато авалистът обезпечава задължението на издателя, не е необходимо приносителят да предяви менителничния ефект първо на издателя за плащане, а е достатъчно да се предяви на авалиста, което в случая е извършено. Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като съществува противоречива практика на съдилищата при решаване на въпроса /определение № 377/13.07.2011г. по т. д. № 427/2011г. на Апелативен съд В. и определение № 57/23.01.2012г. по гр. д. № 52/2012г. на Окръжен съд Враца/, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /разпоредбата на чл. 513, ал. 1 и ал. 2 ТЗ/.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че с приложения запис на заповед от 25.03.2008г. [фирма] неотменимо и безусловно се е задължило при предявяване на записа на заповед в срок до 25.04.2015г. да плати на [фирма] /понастоящем с наименование [фирма]/ сумата 1 090 000 евро, и че записът на заповед е авалиран от М. А. И. и Г. Р. Т. – И.. За да потвърди разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист, решаващият съдебен състав е приел, че записът на заповед не е предявен на издателя, поради което не е настъпила изискуемостта на вземането и е недопустимо да се ангажира отговорността на авалистите. Изложил е съображения, че липсват предпоставки за издаване на изпълнителен лист срещу хонората, тъй като не е удостоверено годно за принудително изпълнение притезание, а задължението на авалиста се определя от обезпеченото задължение, включително и от изискуемостта му по аргумент от чл. 485, ал. 1 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваното въззивно решение/определение не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора, сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства и приложени съдебни актове. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда релевираните допълнителни основания. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Бланкетното посочване на текстовете по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Направените оплаквания за незаконосъобразност на определението, неотчитане на разликата между двата института – на авала по чл. 485, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и поръчителството в гражанското право по чл. 147 и чл. 148 ЗЗД и нарушение на чл. 513, ал. 1 и ал. 2 ТЗ са от значение за правилността на обжалваното определение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
От друга страна, по въпроса „може ли ако записът на заповед не е предявен на издателя, а само на авалиста да се ангажира отговорността на последния” е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 349/04.05.2012г. по ч. т. дело № 135/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение, съгласно която, за да се търси отговорност на авалиста за заплащане на сумата по записа на заповед, е необходимо да е настъпила изискуемостта на вземането, като при уговорен падеж на предявяване записът на заповед трябва да е предявен за плащане на издателя. Отговорността на поръчителя е производна от отговорността на издателя, което налага извода, че щом записът на заповед не е предявен на издателя, не е настъпила изискуемостта на вземането и е недопустимо да се ангажира отговорността на авалиста. С посочената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, въззивният съд се е съобразил, поради което не са налице твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Предвид изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18748 от 14.10.2013г. по ч. гр. дело № 10019/2013г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV-Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.