3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр. София, 22.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
А. Б.
изслуша докладваното от съдия А. Б. ч.т.д. № 811 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и М. И. Б. срещу определение № 125 от 02.03.2016г. по ч.т.д. № 328/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба срещу определение № 297 от 02.09.2015г. по ч.т.д. № 242/2015г. на Бургаски апелативен съд.
Частните жалбоподателя поддържат, че постановеното от Бургаски апелативен съд определение е незаконосъобразно, което оплакване обосновават с подробно изложени съображения. Молят да бъде отменено обжалваното определение на ВКС като неправилно, определението на Бургаски апелативен съд да бъде обезсилено и да прекратено производството по т.д. № 242/2015г. на Бургаски апелативен съд, образувано по частната жалба на [фирма].
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Счита за правилен и в съответствие с трайната практика на ВКС извода в обжалваното определение за недопустимост на частната касационна жалба срещу определението на Бургаския апелативен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е недопустима.
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното определение, предмет на обжалване пред него, с което съдът е отменил определение за спиране на съдебното изпълнение и е оставил без уважение молбата за спирането му, не попада сред категорията актове по чл.274, ал.3 ГПК, като в тази насока е и задължителната практика на ВКС относно обжалването на въззивните определяния, касаещи заповедното производство – т.8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Определението на въззивния съд, с което е отменено първоинстанционното определение и е оставена без уважение молбата за спиране на изпълнително дело, образувано за принудително изпълнение на издадена заповед за незабавно изпълнение, до приключване с влязло в сила съдебно решение на производството по установителния иск по реда на чл.422 ГПК, не подлежи на касационно обжалване поради това, че не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3 ГПК. С въззивното определение не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не попада сред визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове, които могат да бъдат атакувани с частна касационна жалба. Определението не е от категорията и на предвидените в чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК актове, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането – предмет на заповедното производство и на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск.
Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Посочената задължителна практика на ВКС намира приложение към определението на Бургаски апелативен съд поради това, че предмет на двете инстанционни производства е искане за спиране на изпълнително дело, образувано въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени в рамките на заповедно производство по чл. 417 ГПК. Доколкото производството по иск, предявен на основание чл. 422 ГПК, представлява продължение на заповедното производство, инстанционният контрол относно определението по молбата за спиране на изпълнението, подадена в исковото производство, трябва да е съответен на инстанционния контрол, когато искането за спиране на изпълнението е направено пред заповедния съд.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Изложените в частната жалба доводи за недопустимост и неправилност на въззивното определение на Бургаския апелативен съд не следва да се обсъждат, тъй като не се включват в предмета на настоящото производство, в който се включва единствено въпросът за допустимостта на частната касационна жалба срещу това определение
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 125 от 02.03.2016г. по ч.т.д. № 328/2016г. на ВКС, ТК, II т.о..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: