2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
С., 06.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
А. Б.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1430/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2, изр. 1, вр. чл. 248 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Д. Д. Д. и В. Т. И. – двете от [населено място] срещу Допълнително решение № 289 от 09.02.2016 г. по гр.д.№ 3034/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 2401/07.12.2015 г. и същото решение е допълнено, като на В. Т. И. са присъдени разноски за въззивната инстанция 2030 лв. Жалбоподателките излагат, че съдът неправилно е определил обжалваемия интерес, спрямо който платеното и претендирано адвокатско възнаграждение по 5000 лв. за всяка от тях, е съобразено с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и считат, че е неоснователно възражението за прекомерност на ЗД [фирма] – [населено място]. По съображения, че въззивната жалба изцяло е неоснователна срещу решението, с което е уважен искът на В. Т. И., а въззивната жалба срещу решението, с което са уважени исковете на Д. Д. Д., е уважена само за 3228 лв., жалбоподателките искат изцяло да им бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокат, евентуално – на Д. Д. да се присъдят 4073 лв. и на В. И. – 4430 лв.
Ответникът по частната жалба ЗД [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че частната жалба е допустима, като подадена в срок.
С въззивното решение по жалба на ЗД [фирма] – [населено място] е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на всяка от ищците за обезщетение за неимуществени вреди е уважен по за 130 000 лв.; решението е отменено в частта, с която е уважен искът на Д. Д. Д. за обезщетение за имуществени вреди 3228 лв., който иск е отхвърлен; за разноските за въззивното производство ЗД [фирма] е осъдено да плати на всяка от ищците по 2230 лв., а Д. Д. Д. – да плати на ЗД [фирма] 2230 лв.
С допълнителното решение е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в основното решение досежно посоченото, че Д. Д. дължи на ЗД [фирма], по компенсация разноски 2230 лв. и частично е уважена молбата на ищците по чл. 248 ГПК. С оглед посочен от въззивния съд обжалваем интерес 53 328 лв. спрямо Д. Д. и при договорено възнаграждение за един адвокат на всяка от ищците 5000 лв., при уважена част на жалбата 3228 лв., съдът е приел, че Д. Д. дължи на ЗД [фирма] разноски 456 лв., в който смисъл е поправил допуснатата ЯФГ. Съдът е допълнил решението по отношение на В. И., като при направени от нея разноски за адвокат 5000 лв., предвид възражението за прекомерност на ЗД [фирма] и изчислено по Наредба №1/2004 г. минимално възнаграждение 2030 лв., й е присъдил разноски 2030 лв.
Разноските, присъдени по реда на чл. 248 ГПК, са определени неправилно.
ЗД [фирма] – [населено място] сочи във въззивната жалба, че обжалва решението изцяло – следователно обжалва решението, с което са уважени исковете на всяка от ищците за обезщетение за неимуществени вреди по 130 000 лв. (посочени в жалбата по 140 000 лв.); и в частта, с която е уважен искът на Д. Д. за имуществени вреди 3228 лв.; и при условията на евентуалност – за разликата над 80 000 лв. до уважения размер 130 000 лв. Жалбата е уважена частично – по отношение решението, касаещо исковете на Д. Д., същото е отменено в частта, с която е уважен искът за имуществени вреди, който е отхвърлен; жалбата не е уважена срещу решението в частта, с която са уважени исковете за неимуществени вреди по за 130 000 лв.
Ищците са направили разноски във въззивната инстанция за адвокат общо 10 000 лв. и ЗД [фирма] е направил възражение за прекомерност.
На основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за Д. Д. възнаграждението за защита при интерес 133 228 лв.(по двата иска) е 4526.84 лв., а за В. при интерес 130 000 лв. възнаграждението е 4430 лв.
Въззивната жалба срещу решението в частта по исковете на Д. Д. при обжалваем интерес 133 228 лв., е уважена за 3228 лв. – за 2%, поради което направените разноски следва да се намалят с 90.53 лв. и ЗД [фирма] й дължи разноски 4436.31 лв. На В. И. ЗД [фирма] с оглед възражението за прекомерност дължи на В. И. разноските в размера, определен по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. 4430 лв.
По изложените съображения основното и допълнителното решения следва да се отменят в частта за разноските и да се присъдят за въззивното производство разноски на Д. Д. Д. 4436.31 лв. и на В. Т. И. 4430 лв. В останалата част частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение №2401 от 07.12.2015 г., поправено за ЯФГ с Допълнително решение от 09.02.2016 г. №2389/ 09.02.2016 г., постановени по гр.д.№ 3034/ 2015 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, които ЗД [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Д. Д. Д. и на В. Т. И. и които Д. Д. Д. е осъдена да плати на ЗД [фирма], както и посоченото Допълнително решение в частта за разноските, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗД [фирма] – [населено място] да плати за въззивното производство разноски: на Д. Д. Д. 4436.31 лв. и на В. Т. И. 4430 лв.
Оставя без уважение частната жалба в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: