Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. София, 15.08.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
А. Б.
при участието на секретаря Александра Ковачева като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 3428 по описа за 2014г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма] със седалище и адрес на управление в Република България, [населено място], [улица], чрез процесуален представител адв. д-р В. Ч. П. и касационна жалба на ответника А. Г. Корпорейт § С. АГ /A. G. C. & Specialty AG/ със седалище и адрес на управление във Федерална Република Германия, [населено място] – 80802, [улица], регистрирано в Търговския регистър на съда в [населено място] под HRB 161095, с конституиран правоприемник А. Г. Корпорейт § С. СЕ /A. G. C. & Specialty SE/ със седалище и адрес на управление във Федерална Република Германия, [населено място] – 80802, [улица], регистрирано в Търговския регистър на съда в [населено място] под HRB 208312, чрез процесуален представител адв. Ю. А. С. срещу решение № 23 от 23.04.2014 г. по т. дело № 50/2014 г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 364 от 01.11.2013 г. по т. дело № 268/2011 г. на Окръжен съд Бургас.
Въззивното решение е влязло в сила поради недопускане на касационното му обжалване в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в следните части:
1/ частта, с която ответникът А. Г. Корпорейт § С. АД /АГ/, Федерална Република Германия, [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма] сума в размер 752 250 евро – застрахователно обезщетение по договор за морска застраховка – застрахователна полица „Каско корпус яхта Y.-H.“ № 90532453-88, заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата 68 426.21 лв. – разноски по делото;
2/ частта, с която е отхвърлен искът срещу А. Г. Корпорейт § С. АД /АГ/, Федерална Република Германия, [населено място] за заплащане на застрахователно обезщетение в размер 60 001.27 евро, представляващи разноски във връзка с комуникацията със застрахователите, осъществена по определения в застрахователния договор ред – разноски за констатиране на щетите и обезпечаване на доказателствата и извънсъдебни разноски за представителство пред застрахователите;
3/ частта, с която са отхвърлени изцяло предявените искове срещу останалите ответници Винона 1837 Г., Федерална Република Германия, [населено място], Краваг Логистик Ферзихерунге А., застрахователно акционерно дружество, Федерална Република Германия, [населено място], У. Ферзихерунген АГ, застрахователно акционерно дружество, А., [населено място], Х. И. Застрахователно Акционерно Дружество, Федерална Република Германия, [населено място] на М., Ц. И. П. – филиал за Германия, Федерална Република Германия, [населено място] на М., Ч. Ю. С. А. – дирекция за Германия, акционерно дружество, [населено място] на М. /наричани заедно Съзстрахователи/ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер 2 913 073.91 евро и мораторна лихва в размер 255 630.37 евро;
4/ частта, с която ищецът е осъден да заплати на посочените ответници съдебноделоводни разноски в размер на 58 152.53 лв. /част от присъдените 72 348.18 лв./;
5/ частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от [фирма] срещу Пантениус Ферзихерунгсмаклер Г., частно брокерско дружество с ограничена отговорност, Федерална Република Германия, [населено място] иск за заплащане сумата от 150 000 евро, представляваща обезщетение за вреди от лошо изпълнение на задълженията му на застрахователен посредник /брокер/, ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 24.06.2011г. до окончателно изплащане;
6/ частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника Пантениус Ферзихерунгсмаклер Г. съдебноделоводни разноски в размер на 18 952.47 лв.
С определение № 119 от 11.02.2016 г. по настоящото т. дело № 3428/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 23 от 23.04.2014 г. по т. дело № 50/2014 г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 364 от 01.11.2013 г. по т. дело № 268/2011 г. на Окръжен съд Бургас в следните части:
1/ частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу А. Г. Корпорейт § С. АГ, Федерална Република Германия, [населено място] /сега с правоприемник А. Г. Корпорейт § С. СЕ /A. G. C. & Specialty SE/, Федерална Република Германия, [населено място]/ иск за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над присъдената сума 752 250 евро до 2 853 072.64 евро, т. е. за 2 100 882.64 евро;
2/ частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от [фирма], [населено място] срещу А. Г. Корпорейт § С. АГ, Федерална Република Германия, [населено място] /сега с правоприемник А. Г. Корпорейт § С. СЕ /A. G. C. & Specialty SE/, Федерална Република Германия, [населено място]/ иск за заплащане на мораторна лихва в размер 255 630.37 евро;
3/ частта, с която ищецът е осъден да заплати съдебноделоводни разноски в размер на 14 195.65 лв.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочените части по следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви? – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
2. Въззивният съд следва ли да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните? – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
3. Длъжен ли е съдът да приложи относимото материално право към възражението за съпричиняване и да установи съдържанието на чуждото право във връзка с приложимия материален закон към спорното правоотношение и в частност относно предпоставките за намаляване на застрахователното обезщетение и съпричиняване на вредоносния резултат? – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В зависимост от това кои материалноправни норми намират приложение и след установяване на приложимото материално право по отношение на твърдяното съпричиняване, и преценка дали са предвидени основания за намаляване на застрахователното обезщетение и ако са предвидени, какви са необходимите предпоставки, следва да се отговори и на други, посочени в определението въпроси.
4. Прилагат ли се австрийското право и Директива 2000/35/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29.06.2000г. относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки при определяне на началния момент, от който застрахователят дължи лихви за забава върху вземане за застрахователно обезщетение, произтичащо от договор за морска застраховка, по отношение на който е договорено приложение на австрийското право? Кой е началният момент, от който застрахователят дължи лихви за забава върху вземане за застрахователно обезщетение, произтичащо от договор за морска застраховка, по отношение на който приложение намира австрийското право? – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
5. Ако при решаване на спора по същество бъде установено, че са налице предпоставките за присъждане на лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, следва да се отговори и на въпроса: дължи ли се прилагане на австрийския закон за изчисление на размера на законната лихва за забава по договор за морска застраховка, сключен при условията на австрийското право?
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивния съдебен акт, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по редовно заявени и поддържани възражения относно недопустимо, незаконосъобразно и необосновано допуснато продължаване по чл. 63 и възстановяване по чл. 64 ГПК на сроковете по чл. 367 ГПК и нередовност на адвокатските пълномощни и процесуалните действия, извършени без представителна власт /т. 1 от касационната жалба/.
Поддържа становище, че въззивната инстанция не е обсъдила обемната писмена документация, констатациите на експертизата и гласните доказателства във връзка с възражението на застрахователя за небрежност на капитана и екипажа, поради което е направила неправилен извод, че е доказана проявена небрежност от капитана. При излагане на съображения относно допусната небрежност от капитана и екипажа съдът не се е позовал и не е изследвал приложимия закон, не е съобразил, че съгласно § 16, ал. 5 от Общите условия за застраховка на яхти приложимото право към процесния договор за морска застраховка е австрийското право и в частност Австрийския застрахователен закон. Неправилно и необосновано съдът не е отчел, че липсва договорна клауза, вменяваща на застрахования определено поведение и предвиждаща намаление на застрахователно обезщетение като санкция на неизпълнението му. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по неинвокирани основания за намаляване на отговорността – ответниците по иска не са направили в срока по чл. 367 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, а единствено възражение за освобождаване от отговорност поради допусната груба небрежност. Сочи, че въззивната инстанция не е взела предвид, че експертизата не е имала за предмет установяване на действията на капитана и екипажа след настъпване на аварията, а установяване на причините на аварията /т. 2 от касационната жалба/.
Касаторът счита, че съдебният състав не е изложил критерии, въз основа на които е приел, че съпричиняването е в размер на 50%, не е указал по какъв начин е изчислил този процент и не е обосновал определянето на размера на обезщетението с конкретните обстоятелства, вида на увреждането, конкретния принос на застрахования, кои последици от вредоносния резултат са в следствие на приноса на застрахования /т. 3 от касационната жалба/.
Релевира доводи, че изводите във въззивното решение по отношение на размера на претендираните обезщетения са незаконосъобразни и постановени в противоречие със събраните доказателства – неправилно не са приложени разпоредбите на § 6 от Общите условия за застраховка на яхта 71029/0105 и § 63 от Австрийския акт по застраховането; направените разходи за неотложни ремонтни работи, за минимизиране на щетите и за запазване на застрахованото имущество следва да бъдат възстановени според представените фактури, както и да бъдат възстановени разходите за престой на яхтата в посочените кораборемонтни заводи за посочените периоди от време; необосновано въззивният съд е приел, че тези разходи са включени в заключението на вещото лице, като не е съобразил, че във въззивната жалба ищецът е посочил по аналитичен начин дължимите суми за разходи извън посочените в експертизата, тъй като не са обхванати от заключението. В касационната жалба въззивният съд се е позовал на различни представени по делото доказателства, с които съдът не се е съобразил – фактури, платежни документи, заключение на съдебно-счетоводна експертиза, договор за ремонт с [фирма], оферта за ремонт на [фирма], констативен протокол. Касаторът поддържа, че в обжалваното решение не е обсъдено обстоятелството, че след извършване на поправките вследствие настъпилото застрахователно събитие яхтата е загубила 5% от своята стойност /общо 390 000 евро с включени 20% ДДС/ съгласно заключението на експертизата, която сума също следва да бъде заплатена. Поддържа, че изводът на въззивната инстанция, че не е заявена претенция за заплащане на ДДС е напълно незаконосъобразен, тъй като посочената в исковата молба претенция е с включен ДДС /т. 4 от касационната жалба/.
Касаторът излага доводи, че съдът незаконосъобразно не е приложил Директива /ЕС/2000/35 относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки, във връзка с § 352 от Австрийския търговски кодекс във връзка с чл. 1333 от Австрийския граждански кодекс, незаконосъобразно е обвързал дължимостта на мораторната лихва с изпадането в забава на ответника, при положение, че е установена законова презумпция за начален момент на дължимост на мораторните лихви, а именно падежа на всяко плащане. Прави оплакване, за неправилност и несъобразяване с доказателствата на извода, че застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като не е получил покана за доброволно изпълнение /т. 5 от касационната жалба/.
Касаторът – ищец моли въззивното определение в допуснатата до касационно обжалване част да бъде отменено и вместо това предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски за трите съдебни производства съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в съдебното заседание на 14.06.2016г.
Посочените в т. 6 и 7 от касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение се отнасят до исковете срещу Винона 1837 Г., Федерална Република Германия, [населено място], Краваг Логистик Ферзихерунге А., застрахователно акционерно дружество, Федерална Република Германия, [населено място], У. Ферзихерунген АГ, застрахователно акционерно дружество, А., [населено място], Х. И. Застрахователно Акционерно Дружество, Федерална Република Германия, [населено място] на М., Ц. И. П. – филиал за Германия, Федерална Република Германия, [населено място] на М., Ч. Ю. С. А. – дирекция за Германия, акционерно дружество, [населено място] на М. /като съзастрахователи/ и Пантениус Ферзихерунгсмаклер Г., частно брокерско дружество с ограничена отговорност, Федерална Република Германия, [населено място], по отношение на които въззивното решение е влязло в сила, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.
Ответникът А. Г. Корпорейт § С. СЕ /A. G. C. & Specialty SE/, Федерална Република Германия, [населено място], регистриран в Търговския регистър на съда в [населено място] под HRB 208312, като правоприемник на А. Г. Корпорейт § С. АГ /A. G. C. & Specialty AG/, Федерална Република Германия, [населено място], регистриран в Търговския регистър на съда в [населено място] под HRB 161095, оспорва касационната жалба на ищеца.
Поддържа становище, че оплакването по т. 1 от касационната жалба е неоснователно, тъй като не са налице процесуални нарушения на въззивния и първоинстанционния съд и с продължаването и възстановяването на сроковете не са засегнати никакви права на ищеца, който е имал възможност и е упражнявал своите процесуални права чрез представяне на допълнителна искова молба и допълнение към допълнителната искова молба.
Относно оплакванията в т. 2 и т. 3 от касационната жалба ответникът релевира доводи, че въззивната инстанция е приела изцяло изложението на мотивите на първоинстанционния съд за настъпване на аварията, като съгласно чл. 272 ГПК може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение и в случая е приел, че в действията на капитана и екипажа има проява на небрежност съобразно заключението на експертизата. Ответникът поддържа, че съдът се е позовал и приложил относимия закон – § 61 от Австрийския застрахователен закон, и в правомощията си на съд по съществото на спора е установил степен на съпричиняване по различни от изложените от окръжния съд съображения, предвид предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение. Излага съображения, че застрахователното обезщетение е определено на база обсъдените доказателства, фактите относно намаляване на застрахователното обезщетение, предвид проявената небрежност на капитана и екипажа по време на аварията, и изчислената и установена стойност на ремонтните работи по § 10, ал. 2 от Общите условия към договора за морска застраховка.
Във връзка с оплакванията по т. 4 от касационната жалба ответникът поддържа, че изброените от касатора във въззивната жалба разходи за спешни ремонтни дейности, такси престой в корабостроителницата и всички други, настъпили след инцидента разходи не се включват в обхвата на други разходи по § 6 от Общите условия, тъй като същите са били предмет на експертизата. Ответникът, позовавайки се на разпоредбите на § 11 и § 63 от Австрийския застрахователен закон, е изложил съображения, че авансови плащания не са се дължали, тъй като проучването на застрахователното събитие към момента на предявяването им не е било приключило. Поддържа, че в заключението на вещото лице са включени ремонтните дейности по списъка на [фирма], списъците, представени от инж. Соле, както и всички разходи от самото начало на аварията, започващи с преместване на плавателния съд към корабостроителницата.
Относно оплакванията по т. 5 от касационната жалба ответникът изразява становище за правилност на извода за неоснователност на иска за заплащане на лихва за забава, тъй като по делото не е представено годно доказателство, установяващо изпращане на покана за плащане на застрахователното обезщетение до водещия застраховател „А.”, респективно до неговия застрахователен брокер по застрахователната полица. Поддържа, че твърдяното от ищеца доказателство – писмо от 02.07.2010г. до „Пантениус Ферзихерунгсмаклер” Г., е имейл, който не може да се счита за надлежна покана.
Ответникът моли въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в съдебното заседание на 14.06.2016г.
В съдебното заседание на 14.06.2016г. е направено искане за присъждане на разноски на останалите ответници – съзастрахователи съгласно молбата от 05.10.2015г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди заявените касационни основания и релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
По въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви:
Този въпрос е свързан с оплакването на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на направени във въззивната жалба възражения и доводи за недопустимо и неправилно продължаване по чл. 63 и възстановяване по чл. 64 ГПК на сроковете за отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК, както и възражението за нередовност на адвокатските пълномощни.
По посочения процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че са разгледани неправилно възражения, които са преклудирани, например поради недопустимо или неправилно продължен или възстановен срок за отговор на исковата молба, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички относими и релевирани своевременно възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 ГПК.
Във въззивната жалба ищецът инвокира възражения и доводи за недопустимо и неправилно продължаване по чл. 63 и възстановяване по чл. 64 ГПК на сроковете за отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК, както и възражение за нередовност на адвокатските пълномощни. Въззивният съд в противоречие с посочените процесуалноправни норми и постоянната съдебна практика на ВКС не е обсъдил релевираните своевременно от касатора – ищец доводи и оплаквания.
Д. на касатора за недопустимост на молбата на ответника по чл. 63 ГПК поради това, че била подадена едновременно с отговора по чл. 367 ГПК, т. е. при извършено вече процесуално действие, е неоснователен. Исковата молба с приложенията са връчени на ответника А. Г. Корпорейт § С. АГ на 18.01.2012г., видно от представеното удостоверение за връчване на документи по чл. 10 от Регламент /ЕО/ № 1393/2007. По делото не са налице данни, че на ответника са дадени указанията, предвидени в чл. 367, ал. 1 ГПК – в какъв срок да подаде писмен отговор, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, респективно, че разпореждане № 1868/01.12.2011г. /том 5/ е връчено на ответното застрахователно дружество. Молбата по чл. 63 ГПК и отговорът на исковата молба са подадени от ответника А. Г. Корпорейт § С. АГ по пощата на 01.02.2012г. и са постъпили в Окръжен съд Бургас на 03.02.2012г. /том 5/, а допълнението към отговора на исковата молба – на 15.02.2012г. и е постъпило в първоинстанционния съд на 17.02.2012г. /том 7/. Подаването на молбата по чл. 63 ГПК заедно с отговора на исковата молба не води до недопустимост на определението по чл. 63 ГПК, тъй като искането за продължаване на срока е обосновано и аргументирано с липсата на ясни указания относно процесуалните действия на ответника, срока за тяхното извършване и необходимостта от организиране на защита по делото в друга държава, различна от държавата, в която упражнява основния си предмет на дейност и където е неговото седалище и адрес на управление, и своевременно снабдяване с всички относими за спора доказателства.
Съображенията на касатора, че след като съдът не се е произнесъл веднага след получаване на молбата по чл. 63 ГПК през м. февруари 2012г., то същата следва да се счита мълчаливо отхвърлена, поради което ответникът не е имал право да подаде допълнение към отговора по чл. 367 ГПК, са неоснователни, тъй като разпоредбите на ГПК не уреждат хипотезата на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, която правна норма не може да намери приложение по аналогия.
Д. на касатора, че затруднението на ответниците – всички чуждестранни юридически лица, да организират защитата си след връчването на съдебните книжа, както и ангажирането на български адвокат – съдебен адресат в страната в двуседмичен срок, не представляват уважителна причина по смисъла на чл. 63 ГПК, нито особено непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее, по смисъла на чл. 64 ГПК, също е неоснователен. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК предоставя възможност на съда да продължи законните или определените от съда срокове по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Съдържанието на исковата молба с подробно изложени факти, обстоятелства /76 страници/, приложените към нея многобройни писмени доказателства /от № 1 до № 130/, представените в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд молби – уточнение на исковата молба /молба вх. 9890/29.07.2011г. на 15 страници и молба вх. № 15500/01.12.2011г. на 8 страници/, общо 884 листа с всички приложения към документа за връчване на съдебни книжа по чл. 4 от Регламент /ЕО/ № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007г. относно връчване в държавите – членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, както и отдалечеността на седалищата и адресите на управление на ответниците – чуждестранни юридически лица и необходимостта от ангажиране на процесуален представител в друга държава – член на ЕС представляват уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на предвидения в чл. 367, ал. 1 ГПК кратък двуседмичен срок за подаване на писмен отговор на исковата молба.
Неоснователно е и възражението на касатора за липса на представителна власт на пълномощника на ответника адв. Ю. С. поради нередовност на адвокатското пълномощно. От представеното в първоинстанционното производство удостоверение за актуално състояние на А. Г. Корпорейт § С. АГ се установява, че към датата на упълномощаване на процесуалния представител на ответника през м. януари 2012г. дружеството се е представлявало от двама членове на управителния съвет или от член на управителния съвет съвместно с прокурист, респективно колективна прокура заедно с член на управителния съвет или с друг прокурист, респективно колективна прокура. Пълномощното е подписано за застрахователното дружество от пълномощниците В. Диеркс и д-р С. Г., двамата прокуристи, в рамките на представителната им власт съгласно Търговския регистър, т. е. при условията на колективна прокура. Правото на прокуриста да представлява търговското дружество и да упълномощава други лица за определени действия, включително да упълномощава процесуални представители по съдебни дела, е регламентирано в чл. 49 и чл. 50 от германския Търговски кодекс: „прокурата делегира компетентност за всякакви съдебни и извънсъдебни сделки и правни действия, произтичащи от упражняването на търговската дейност” /чл. 49/ и „ограничението на обема на прокурата спрямо трети лица е недействителна” /чл. 50/.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че извършените от процесуалния представител на ответника А. Г. Корпорейт § С. АГ, понастоящем А. Г. Корпорейт § С. СЕ адв. Ю. С. процесуални действия са редовни, от лице с надлежно учредена представителна власт.
По въпроса следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните:
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, горепосочените и множество други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл. 263 ГПК. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.
В настоящия случай във въззивната жалба ищецът е направил оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички писмени доказателства, признанията в писмените отговори, гласните показания, които изключват наличие на съпричиняване; съдът е направил преценка на годността на капитан Т. да управлява яхтата не на база на представените документи за правоспособност, а според вътрешните си убеждения в противоречие с КТМ и Наредба № 6/22.11.2007г. за компетентност на морските лица /стр. 6 от въззивната жалба/; не е съобразил, че вратата на машинното отделение е държана затворена и че същата се отваря по принцип, тъй като помпата е положена във вътрешната страна на машинното отделение /стр. 11/; размерът на претендираните обезщетения са неправилно определени – неправилно съдът е заключил, че дължимото застрахователно обезщетение не обхваща разходи извън посочените по § 10, ал. 2 от Общите условия; неправилно е изчислена стойността на ремонтните работи по § 10, ал. 2 от Общите условия, като не е взето предвид, че вещото лице е изчислило размера на пазарната стойност на ремонтните работи, необходими за отстраняване на щетите, без ДДС, като не е обсъдена декларацията на вещото лице инж. С. М. /стр. 13-14 от въззивната жалба/; в заключението на вещото лице са посочени единствено ремонтните дейности, които е следвало да бъдат извършвани от датата на започване на експертните действия – 04.06.2009г. напред, като вещото лице изрично посочва, че направените до този момент ремонтни работи са установени с документи и не са предмет на неговата експертна оценка; поради това ищецът твърди, че към сумата 1 504 500 евро без ДДС следва да се добавят всички ремонтни дейности, които са осъществени от Кораборемонтен завод „П. Черво” и [фирма]; въззивникът се позовава на представените фактури, офертата за ремонт на [фирма], констативния протокол относно вида и стойността на отделните ремонтни работи, договора за ремонт с [фирма], платежните документи, установяващи плащане на възнаграждения за извършените ремонтни дейности, заключението на съдебно-счетоводната експертиза; на стр. 15-16 от въззивната жалба ищецът – въззивник е посочил конкретно стойността на кои ремонтни дейности по договора с [фирма] счита, че не му е присъдена, а на страници от 16 до 19 вкл. от въззивната жалба е направено оплакване, че на ищеца следва да му бъдат присъдени и разходите, направени за намаляване на щетата, извършените неотложни ремонтни работи, дейности за минимизиране на щетите и за запазване на застрахованото имущество, които следва да бъдат възстановени съобразно представените фактури, както и да му бъдат възстановени разходите за престой на яхтата в кораборемонтните заводи по време на извършване на ремонтните дейности с конкретно посочени периоди и заводи – такси престой, агентски такси за престой, такси за закотвяне, различни видове ремонтни работи по време на престоя, консумативни разходи по време на престоя и други, като всички ремонтни дейности, такси и други необходими дейности, за които се твърди, че не са обсъдени и присъдени в първоинстанционното решение, са конкретизирани по пера, суми и доказателства. Във въззивната жалба са направени и оплаквания във връзка с претенцията за обезщетение за забава /лихви за забава/ по отношение на неправилното приемане от първоинстанционния съд, че не е представена покана за плащане на застрахователното обезщетение, като в тази насока също са изложени доводи относно представени доказателства /стр. 22-24 от въззивната жалба/.
Въпреки направените от ищеца в качеството му на въззивник оплаквания във въззивната жалба за неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства и несъобразени факти и обстоятелства и доказателства, въззивната инстанция в противоречие със съдопроизводствените правила не е обсъдила гласните доказателства във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, както и многобройните писмени доказателства, представени своевременно в първоинстанционното производство за установяване на отстраняване на твърдените щети, извършване на неотложни ремонтни дейности, дейности за минимизиране на щетите, за запазване на застрахованото имущество, разходи за престой на яхтата и свързаните с престоя такси, агентски услуги и консумативи, както и по отношение на понесени вреди и необходими ремонтни дейности, за които се твърди, че не са отстранени и не са извършени.
Длъжен ли е съдът да приложи относимото материално право към възражението за съпричиняване и да установи съдържанието на чуждото право във връзка с приложимия материален закон към спорното правоотношение и в частност относно предпоставките за н