1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 13.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 890 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. М. М. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. П. К. срещу решение № 1127 от 31.07.2009г. по гр. дело № 1759/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в частта, с която е оставено в сила решение от 16.06.2008г. по гр. дело № 1685/2007г. на Софийски градски съд, І-3 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. М. М. срещу ЗК [фирма], [населено място] иск за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане и за сумата 729,89 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, претендирани направо от застрахователя на основание чл. 226 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД, ведно със законните лихви върху сумите и в частта за разноските.
Касаторът инвокира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение са релевирани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
1/ въпросът за размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди се решава противоречиво от съдилищата при идентични случаи – решение № 75/2009г. по гр. дело № 1984/2008г. на САС и решение от 28.02.2008г. по гр. дело № 919/2007г. на СГС;
2/ в противоречие с установената съдебна практика /решение № 13/1997г. по гр. дело № 4270/1996г. на ВКС, ІV г. о. и Постановление № 4/23.12.1968т. на Пленум на ВС/ съдът е отхвърлил претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на безплатна храна в размер 256,80 лв. и стойността на неполучени компенсации в размер 473 лв., като е приел, че са доказани по размер, но не и по основание.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. В. оспорва касационната жалба и инвокира възражение за недопускане на касационно обжалване поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – в изложението не е посочено наличие на принципно противоречие при прилагане на един и същ институт или правна норма, нито отклонение на въззивния съд от критериите по приложението на чл. 52 ЗЗД; в постоянната си и тълкувателна практика ВКС е указал принципните критерии, които следва да съобразяват съдилищата при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, и въззивният съд се е съобразил с тези критерии; посочените решения на САС и СГС се отнасят до други страни, други увреждания, различен период на възстановяване и механизъм нанастъпване на събитието и придобиване на травмата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните по допускане на касационно обжалване на решението и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба в частта по иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане за сумата 729,89 лв. /безплатна храна в размер 256,89 лв. и неполучени компенсации в размер 473 лв./ е процесуално недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 1 000 лв. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция преди изм. с ДВ, бр. 100 от 2010г./ визира, че решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай обжалваемият интерес по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е под 1 000 лв. Следователно касационната жалба в посочената й част трябва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба в частта по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, обжалваемият интерес е над 1 000 лв. и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 19.08.2006г. при управление на лек автомобил „Трабант” с рег. № СТ 86-98 СВ в [населено място], [община] Запрян П. Р. при неспазване на правилата за движение и нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 49 ЗДвП е причинил ПТП и средна телесна повреда на ищеца Б. М., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния долен крайник вследствие счупване на капачето на дясната колянна става. Относно механизма на настъпване на ПТП и възражението за съпричиняване е направил извод за липса на съпричиняване на увреждането от страна на ищеца като е обсъдил събраните писмени доказателства и заключението на съдебната автотехническа експертиза.
Решаващият съдебен състав въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза е установил, че пострадалият е претърпял болки и страдания общо 5 месеца, от които 2 месеца интензивни болки, претърпял е хирургически интервенции, затрудненото придвижване и самообслужване са продължили 45 дни, проведени са болезнени рехабилитационни курсове, налице е остатъчна невъзможност за пълно сгъване на колянната става и в резултат на увреждането са причинени ревматоидни болки. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер 15 000 лв. въззивната инстанция се е съобразила с вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания и бъдещите прогнози.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос за размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди и приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е релевантен, тъй като от него зависи изходът на спора, но не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените физически и морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд, след като е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, е определил размера на дължимото обезщетение. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. Само когато въззивният съд не се е съобразил и не е обсъдил обстоятелствата при определяне на размера на обезщетението, може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. М. М. от [населено място] срещу решение № 1127 от 31.07.2009г. по гр. дело № 1759/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в частта по иска на Б. М. М. срещу ЗК [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 729,89 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, претендирани направо от застрахователя на основание чл. 226 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД, като недопустима.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1127 от 31.07.2009г. по гр. дело № 1759/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба в горепосочената й част, в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.