5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№508
гр. София, 12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 937 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Светлина Т. С., действаща като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място], приподписана от процесуалния й представител адв. К. Б., срещу решение № 257 от 24.03.2010г. по гр. дело № 1417/2009г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, 7 състав, с което: 1/ е обезсилено решение от 26.01.2009г. по гр. дело № 168/2008г. на Врачански окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от Светлина Т. С. като [фирма], [населено място] против Т. „А. – 93”, [населено място], [община] искове за сумата 40 000 лв. – непогасена главница по договор за стоково-паричен кредит от 20.08.2000г. и анекси към него, 2 000 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 20.08.2000г. – 29.02.2008г. и 1 000 лв. – мораторна неустойка за същия период съгласно раздел ІV, т. 7 от договор за стоково-паричен кредит като недопустимо, в тази част и в частта по допуснатото пред въззивната инстанция увеличение на иска производството е прекратено; 2/ оставено е в сила решението на Врачански окръжен съд в останалата му обжалвана част, с която са отхвърлени предявените от Светлина Т. С. като [фирма], [населено място] против СД „АТ – К., К., К., Ч., Т. и с-ие”, [населено място] искове за сумата 40 000 лв. – непогасена главница по договор за стоково-паричен кредит от 20.08.2000г. и анекси към него, 2 000 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 20.08.2000г. – 29.02.2008г. и 1 000 лв. – мораторна неустойка за същия период съгласно раздел ІV, т. 7 от договор за стоково-паричен кредит, както и в осъдителната част за разноските, дължими от ищцата на двамата ответници; 3/ отхвърлен е предявеният от Светлина Т. С. като [фирма], [населено място] против СД „АТ – К., К., К., Ч., Т. и с-ие”, [населено място] иск до размера на допуснатото пред въззивната инстанция увеличение на иска от 40 000 лв. на 100 000 лв., а именно за 60 000 лв. като неоснователен и недоказан; 4/ ищцата е осъдена да заплати на СД „АТ – К., К., К., Ч., Т. и с-ие”, [населено място] разноски в размер на 6 200 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към касационната жалба поддържа становище, че основанието за касационно обжалване е липсата на каквато и да е съдебна практика по чл. 13 от Закона за особените залози, поради което счита, че разглеждането на делото ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците Т. „А. – 93”, [населено място], [община] и СД „АТ – К., К., К., Ч., Т. и с-ие”, [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е установил, че между ищцата и първия ответник Т. „А. – 93”, [населено място], [община] на 20.08.2000г. е сключен договор за стоково-паричен кредит, по силата на който ищцата е предоставила на кооперацията стоков кредит в общ размер 35 005 лв. с предмет горива, семена, торове, парично финансиране и услуги с цена без ДДС срещу задължението на кооперацията да върне в срок до 15.07.2003г. равностойността на предоставения стоков кредит с пари или пшеница, реколта 2003г. при определени количествени и качествени показатели, съгласно анекс от 31.07.2002г., както и че стойността на предоставените като стоков кредит материали не е заплатена от първия ответник, нито е престирана пшеница, реколта 2003г. за размера на тази стойност. Решаващият съдебен състав е приел, че Т. „А. – 93”, [населено място] дължи на Светлина Т. С. като [фирма], [населено място] главница в размер 40 000 лв., а въз основа на падежа по втория анекс от 31.07.2002г. /15.07.2003г./ и датата на предявяване на исковата молба /29.02.2008г./, е направил извод за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност.
Софийски апелативен съд е констатирал наличието на сключен на 14.12.2001г. между ищцата и първия ответник и вписан в Централния регистър на особените залози договор за особен залог /заложено имущество – бъдеща реколта за сезон 2001-2002г./ и на втори договор за особен залог, сключен на 09.09.2002г. /заложено имущество – бъдеща реколта за сезон 2002-2003г. и дълготрайни материални активи по опис/. Установено е пристъпване към изпълнение по особения залог, наличието на образувани дела за равностойност на неоткритата реколта 2002-2003г., определена равностойност на залозите общо в размер 1 340 070 лв. по гр. дело № 161/2008г. на Врачански окръжен съд и започнало изпълнение по изп. дело № 358/2003г. на съдия-изпълнител при Районен съд Бяла Слатина.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта по исковете срещу първия ответник Т. „А. – 93”, [населено място], въззивният съд е приел, че същите са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като интересите на ищцата са напълно защитени от договора за особен залог и облекчения ред за събиране на дължимото без водене на исков процес, включително с определената сума за неоткритата реколта в размер 1 340 000 лв., многократно надвишаваща размера на исковата претенция. В тази насока са изложени съображения, че за ищцата е налице възможност в рамките на образуваното изпълнително дело да събере след факта на вписаното пристъпване към изпълнение принудително дължимите й суми, претендирани в исковия процес. В противен случай би се стигнало до издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебно решение за същото вземане на същото основание.
За да направи извод за неоснователност на предявените искове срещу втория ответник СД „АТ – К., К., К., Ч., Т. и с-ие”, [населено място], решаващият съдебен състав е приел, че събирателното дружество не отговаря за поетото от кооперацията задължение по договора за стоково-паричен кредит и анексите към него, тъй като липсва изрично изразена воля за поемане на задължението по иска, включително и като солидарен длъжник от страна на втория ответник, солидарна отговорност не е била изрично договаряна между страните, нито такава е уредена изрично в закон – разпоредбата на чл. 13 ЗОЗ не ангажира отговорността на събирателното дружество наред с тази на кооперацията.
По отношение на отговорността на приобретателя на имущество под особен залог /събирателното дружество/ са изложени съображения, че твърденията в исковата молба са опровергани от представените доказателства – влязлото в сила решение по гр. дело № 334/2005г. на Районен съд Бяла Слатина, от което се установява, че качеството на заложен кредитор на ищцата е отречена със сила на пресъдено нещо за частта от предмета на залога, придобита правомерно от дружеството.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, поради което само твърдението за липса на практика по чл. 13 ЗОЗ не може да обуслови наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК,
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 257 от 24.03.2010г. по гр. дело № 1417/2009г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, 7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.