4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр. София, 15.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Р. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 1300 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с ал. 1, предл. 1 ГПК и чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 407 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. Б. М. от [населено място], с вх. № 3431/21.03.2015г., в която са инкорпорирани две частни жалби: 1/ срещу определение № 145/06.03.2015г. по ч. търг. дело № 372/2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение; 2/ срещу разпореждане от 23.09.2014г. по гр. дело № 4012/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението на ВКС и разпореждането на САС поради нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което частната жалбоподателка моли обжалваните съдебни актове да бъдат отменени, а издаденият изпълнителен лист на 24.09.2014г. да бъде обезсилен.
Ответницата И. Г. Ж. оспорва частната жалба и поддържа становище, че определение № 145/06.03.2015г. по ч. търг. дело № 372/2015г. на ВКС, ТК, Първо отделение е правилно, а относно издадения изпълнителен лист релевира доводи, че решението по иска с правно основание чл. 538 ТЗ за сумата 130 100 евро, дължима по запис на заповед от 27.02.2007г. е влязло в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Инкорпорираните в частна жалба вх. № 3431/21.03.2015г. две частни жалби /срещу определение № 145/06.03.2015г. по ч. търг. дело № 372/2015г. на ВКС, ТК, Първо отделение и срещу разпореждане от 23.09.2014г. по гр. дело № 4012/2011г. на САС, Гражданско отделение, 4 състав/ са процесуално допустими – подадени са от легитимирана страна в предвидените в чл. 275, ал. 1 и чл. 407, ал. 1 ГПК преклузивни срокове.
По частната жалба срещу определение № 145/06.03.2015г. по ч. търг. дело № 372/2015г. на ВКС, ТК, Първо отделение:
С определение № 145/06.03.2015г. по ч. търг. дело № 372/2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение е оставена без разглеждане частната жалба на А. Б. М. срещу разпореждане от 07.08.2014г. по т. дело № 3135/2013г. на ВКС, с което е разпоредено делото да се изпрати по компетентност на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата на И. Г. Ж. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение в частта относно иск с правно основание чл. 538 ТЗ за сумата 130 100 евро по запис на заповед от 27.02.2007г.
За да остави без разглеждане частната жалба на А. М. срещу разпореждането от 07.08.2014г. по т. дело № 3135/2013г. на ВКС, съдебният състав е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като разпореждането не попада в нито една от хипотезите, предвидени в чл. 279 във връзка с чл. 274, ал. 1 ГПК – с разпореждането не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законът предвижда изрично обжалваемостта му.
Определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно. Обжалваното разпореждане на ВКС за изпращане на делото по компетентност на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата на ищцата за издаване на изпълнителен лист не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на обжалване по чл. 274, ал. 1 ГПК. Правната норма на чл. 279 ГПК, уреждаща обжалваемостта на разпорежданията, препраща към разпоредбите на чл. 274 – чл. 278 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване: 1/ определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/; 2/ в случаите, изрично посочени в закона /т. 2/. В настоящия случай разпореждането, с което делото се изпраща по компетентност на въззивната инстанция за произнасяне по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивното решение – предмет на частна жалба вх. № 1495/03.02.2015г., не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма. Посоченото разпореждане не е и от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК поради това, че липсва правна норма, предвиждаща изрично неговата обжалваемост.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу разпореждане от 23.09.2014г. по гр. дело № 4012/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав.
С разпореждане от 23.09.2014г. по гр. дело № 4012/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на И. Г. Ж. срещу А. Б. М. за сумата 130 000 евро, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2007г. до окончателното й плащане.
За да издаде изпълнителния лист, въззивният съд е приел, че издаденият първоначално изпълнителен лист в полза на ищцата по реда на чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ е бил обезсилен с влязло в сила определение от 14.08.2007г. по ч. гр. дело № 3134/2007г. на Софийски градски съд, ГК, І отделение, и впоследствие исковото производство по делото е приключило с влязло в сила въззивно решение по отношение на присъдената сума в размер 130 100 евро.
Разпореждането на Софийски апелативен съд е правилно. За да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на въззивно решение, е необходимо съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК въззивното решение да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случай въззивният съд с решение № 525 от 19.03.2013г. по гр. дело № 4012/2011г. на САС, Гражданска колегия, 4 състав е оставил в сила решение от 24.02.2010г. по гр. дело № 12957/2009г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-13 състав. С посочения първоинстанционен съдебен акт А. Б. М. е осъдена да заплати на И. Г. Ж. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 534 – чл. 538 ТЗ сумата 130 100 евро заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 8 291,64 евро – мораторна лихва върху главницата за периода 12.04.2007г. до 24.09.2007г. и са присъдени разноски в размер 12 099 лв.
С определение № 484/25.07.2014г. по т. дело № 3135/2013г. на ВКС, ТК, Първо отделение не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта по иска с правно основание чл. 538 ТЗ за сумата 130 100 евро по запис на заповед от 27.02.2007г. и е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт по отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер 8 291,64 евро. Въз основа на изложените факти настоящият съдебен състав счита, че в частта за присъдената сума в размер 130 000 евро заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2007г. до окончателното плащане, решението е влязло в сила, поради което удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу А. Б. М.. Следователно разпореждането на Софийски апелативен съд – предмет на настоящата частна жалба е правилно, законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Направените в частната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение и наличие на касационни основания е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото производство. Същите подлежат на преценка в производство по чл. 290 ГПК, каквото не е допуснато по отношение на иска с правно основание чл. 538 ТЗ с определение № 484/25.07.2014г. по т. дело № 3135/2013г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 145/06.03.2015г. по ч. търг. дело № 372/2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.09.2014г. по гр. дело № 4012/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.