4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
С., 08.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. М.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3380/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Султана Б. С. – от [населено място] срещу Решение № 1028 от 27.05.2014 г. по гр.д. № 678/ 2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение от 05.12.2013 г. по гр.д. № 6330/2013 г. на СГС, с която искът й по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу ЗАД [фирма] – [населено място] е отхвърлен над сумата 120 000 лв. до 140 000 лв. – обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й Г. Г. Г., причинена при ПТП на 24.05.2011 г. от водач на л.а. „БМВ Х-5”,с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по риска ”гражданска отговорност” при ответника, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК жалбоподателката сочи, че по въпроса: кои са критериите, които формират понятието „справедливост” по чл. 52 ЗДЗД и са от значение за определяне на обезщетение при смърт: възрастта на загиналия и влошаване здравословното състояние на майка му, решението противоречи на ППлВС№4/1968 г. Поддържа, че решението противоречи на Р.№83/06.07.2009г.на ВКС, ІІт.о., в което е прието, че размерът трябва да се съобрази с икономическите условия в страната и съществуващата икономическа конюнктура, която е в основата на нарастването на нивата на минималните застрахователни обезщетения, определени законодателно, и на Р.№1/ 26.03.2012 г. по т.д.№299/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., съгласно което обезщетенията следва да се съобразят с лимитираната минимална „гражданска отговорност” на застрахователите, която съгласно §27 ал.1 т.1 от ДР на КЗ е 1 000 000 лв. за едно пострадало лице и за едно застрахователно събитие. Сочи, че с Р.№78/07.05.2013 г. на ВКС, ІІ т.о. е определено обезщетение на всеки от родителите на загиналия им син по 200 000 лв. и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] – [населено място] – ответник по делото – по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че не са налице поддържаните основания по чл.280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, а ответникът по касационната жалба Б. П. К. – от [населено място] – трето лице – помагач на страната на ответника, не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението в обжалваната част е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е разгледан осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
Формулираният от жалбоподателката материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД, е релевантен за спора. Този въпрос е обусловил съдържанието на решението относно това в какъв размер следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, които ищцата търпи от загубата на сина й, загинал при ПТП по вина на водач, застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответника, с оглед критерия за справедливост на чл. 52 ЗЗД. Решен е въпросът, че са налице условията на закона за ангажиране отговорността на застрахователя по риска ”гражданска отговорност”, тъй като решението е влязло в сила относно частичното уважаване на иска, затова предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетението, въззивният съд въз основа на събраните доказателства, е съобразил възрастта на загиналия, състоянието на ищцата – негова майка, връзката, установена между син и майка, отгледала сама детето си, който син се е превърнал в нейна опора, факта на съвместното съжителство, претърпения от ищцата шок от загубата, която й се е отразила както на физическото, така и на психическото състояние – и преди това ищцата е имала заболяване, но след смъртта на сина си вече не е имала желание да се бори и да се лекува. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът е определил обезщетение в размер на 120 000 лв. и като е приспаднал изплатената от ответника след предявяване на иска сума 60 000 лв., е потвърдил решението в обжалваните от страните части.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С ППлВС №4/23. 12.1968 г. са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Прието е и в постановените по чл. 290 ГПК от ВКС и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№25/17.03.2010 г. по т.д.№211/ 2009 г. на ІІ т.о.; Р.№177/27.10.2009 г. по т.д.№14/2009 г. на ІІ т.о. и Р. №111/01.07.2011 г. по т.д.№676/2010 г. на ІІ т.о., че по вложения от законодателя смисъл, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а всякога е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението – вид на увреждането, произтеклите от събитието физически и психологически последици за ищцата, причинените й морални страдания, възрастта на загиналия, връзката между двамата и др. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с тези обстоятелства.
Постоянна е практиката на ВКС, обективирана в Р.№ 177/27. 10.2009 г. по т.д.№14/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Р.№ 83/06.07.2009 г. по т.д.№795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о., че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени вредите на ищцата, е настъпило на 24.05.2011 г. и е съобразил установените по делото факти и обстоятелства заедно с обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
По въпроса относно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент има формирана постоянна практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК и задължителна за долустоящите съдебни инстанции – Р.№95/24.10.2012 г. по т.д.№ 916/2011 г. на ВКС, I т.о., съгласно която при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл, като се е съобразил, че процесното ПТП е настъпило на 24.05.2011 г., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд не е постановил решение в противоречие с постоянната практика на ВКС.
С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да плати на ответника по жалбата разноски за касационната инстанция 500 лв.-юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1028 от 27.05.2014 г. по гр.д. № 678/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Султана Б. С. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 500 лв. – разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: