2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
С., 08.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. М.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3379/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1719 от 09. 07.2014 г. по гр.д. № 678/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 248 ГПК е отказано да се измени постановеното по делото Решение № 1028 от 27.05.2014 г. в частта, с която в полза на [фирма] – [населено място] не са присъдени разноски за въззивната инстанция – юрисконсултско възнаграждение, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че му се следват разноски – юрисконсултско възнаграждение, което е 2050 лв. – тъй като е отхвърлена въззивната жалба на ищцата, на което не следва да влияе резултата по неговата въззивна жалба. Иска определението да се отмени и да му се присъдят разноски за въззивната инстанция.
Ответницата по частната жалба Султана Б. С. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна, защото обжалваното решение е оставено в сила и разноските са направени без основание – [фирма] – [населено място] претендира юрисконсултско възнаграждение в неадекватен размер 2050 лв., който не кореспондира с извършената дейност по делото – не е подал отговор на жалбата на ищцата, а единствено е изготвил своята въззивна жалба и в с.з. на 28.04.2014 г. се представлява от адвокат.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение е отказано да се измени въззивното решение в частта за разноските, което е поискано с молбата на ответника по делото по чл. 248 ГПК, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2, вр. чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да откаже да присъди разноски в полза на ответника по делото – юрисконсултско възнаграждение 2050 лв., въззивният съд е изложил, че разноските следва да останат за страните така, както са направени, тъй като не са уважени и двете въззивни жалби, подадени от всяка от страните.
Определението е правилно с оглед спецификата на делото – разноските, които се дължат на ищцата, се дължат на основание чл. 38 от ЗА, вр. чл. 78 ал. 1 ГПК, а претендираните от ответника разноски – на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, като в първоинстанционното производство [фирма] – [населено място] се представлява от юрисконсулт и от упълномощен адв. К., която представя доказателства за направени разноски за процесуално представителство по Договор за правна защита и съдействие, а във въззивната инстанция [фирма] [населено място] се представлява от юрисконсулт, изготвил въззивната жалба и отговора на въззивната жалба на ищцата, и от адвокат К., която не представя доказателства за направени разноски. Претендираните от [фирма] – [населено място] разноски за въззивната инстанция не са разграничени съобразно подадената от него въззивна жалба и съобразно защитата по въззивната жалба на ищцата по делото. Затова правилно с обжалваното определение е прието, че с оглед изхода по двете въззивни жалби на страните, разноските следва да останат за тях така, както са направени.
Друг би бил въпросът ако разноските бяха уговорени и заплатени от страната с оглед извършените процесуалните действия по подадената от нея въззивна жалба и действията по жалбата на насрещната страна (подаден отговор), както и с оглед обжалваемия интерес.
По изложените съображения върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1719 от 09.07.2014 г. по гр.д. № 678/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: