Определение по т.д. №774/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр. София, 23.11.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия В.илева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №774/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Н. Х. ЕГН:7311184602 в качеството на едноличен търговец ЕТ” АВАНГАРД-Дизайн-М. Х.”-гр. Пловдив, със съд.адрес : гр. Пловдив , бул.”Шести септември” №177 срещу решение №371 от 22.03.2010 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т.д. №249/2009г., с което е отменено решение №23 от 16.01.2010 г.на Пловдивски окръжен съд по т.д. №319/2007 г. , с което е уважен искът на касатора срещу „ПТ-холдинг”АД-гр. Пловдив за сумата от 10 000 лева- платени като ДДС при на липса на основание начална от ищеца на ответника „ПТ-Холдинг”АД и искът за същата сума и на същото основание срещу ответника „Р. ИНВЕСТ”ООД, и двата иска са отхвърлени от страна на въззивната инстанция като неоснователни. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се моли ВКС да отмени обжалваното решение и постанови ново , с което да потвърди първоинстанционното, с което двата иска се уважават.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.2 от ГПК-противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата по значимия за делото правен въпрос.Сочи се и се прилага решение №1472/08.02.2006 г. на В. по адм.дело №9328/2004 г. .
Ответникът по касационната жалба „ПТ-Холдинг”АД –Пловдив оспорва наличието на основания за допускане до касация и основателността на същата. Вторият ответник не изпраща отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което отменя първоинстанционното и отхвърля исковете , решаващият съд е приел, че доколкото се претендира от страна на ищеца връщане на суми преведени без основание от ДДС-сметка на същия на ответниците, то съдът е сезиран със специалния иск с правно основание чл.64 ал.3 изр.1 от ЗДДС/отм./. Въз основа на събраните по делото доказателства е установено, че двете искови суми са преведени на двамата ответници, в качеството им на изпълнители на строително-монтажни работи /СМР/ по договор с ищеца, по който същите се задължават да изградят и прехвърлят на същия правото на собственост върху съответните обекти, изпълнението на които СМР се установяват от факта на съставяне на актове обр.19 . За така извършената и приета работа са издадени две данъчни фактури и ищецът е превел по сметка на ответниците съответния ДДС, дължим съгласно чл.25 ал.1, т.1 от ЗДДС/отм./ и уговореното в самия договор между страните. Приел е също така, че решение на В. ат 17.11.2006 г. по адм.дело №1095/2006 г., с което се потвърждава обжалвания Д., с който се приема , че на ищеца-платец на ДДС не се признава право на данъчен кредит по двете процесни фактури, поради внасяне на данъка без да е настъпило данъчното събитие, не обвързва решаващия настоящия спор съд, относно това налице ли е данъчно събитие като основание за превеждане на суми по ДДС от ищеца на ответниците. С оглед така установените факти и правни изводи, съдът е отхвърлил субективно съединените искове за връщане на процесните суми от двамата ответници като преведен без основание ДДС от страна на ищеца.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не формулира прецизно значим за спора правен въпрос , но с оглед наведените оплаквания като такъв може да се уточни и конкретизира въпросът, дали съдът по настоящия спор е обвързан от решението на административния съд, с което е потвърден съответния данъчно-ревизионен акт.
За да се преценят, дали са налице основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1-3 от ГПК по този въпрос следва да се има в предвид, че производството през двете инстанции се е развивало под действието на отменения ГПК, съгласно пар.2 от ПЗР на сегадействащия ГПК от 2007 г.. В разпоредбите на отменения ГПК липсва разпоредба аналогична на чл.302 от новия ГПК, която придава задължителна обвързваща сила за гражданския съд на решението на административен съд, относно валидността и законосъобразността на обжалвания пред него административен акт. Под действието на отменения процесуален закон има формирана практика на ВКС по този въпрос от категорията на задължителната такава: Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК. В цитираното решение , в т.4 изрично се приема, че страната по гражданския спор, която не е била страна и в административното производство не е обвързана от постановените в неговия ход актове. В тази насока е и незадължителната практика на ВКС / прим. Р №1235/05.01.2009 г. по гр.д.№5235/2007 г. , V г.о./ Следователно липсва противоречие на обжалваното решение със задължителната или казуална практика на ВКС като основание за допускане до касация. Самото противоречие на обжалваното решение с практика на В. е изрично изключено като основание за допускане до касация в ТР № 1 /19.02-2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1от ГПК . В настоящото производство се дължат и разноските на ответника по касацията „ПТ-Холдинг”АД –Пловдив от страна на касатора, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК, които възлизат в размер на 1500 лева-адв. хонорар.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №371 от 22.03.2010 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т.д. №249/2009г..
ОСЪЖДА М. Н. Х. ЕГН:7311184602 в качеството на едноличен търговец ЕТ” АВАНГАРД-Дизайн-М. Х.”-гр. Пловдив, със съд.адрес : гр. Пловдив , бул.”Шести септември” №177 да заплати на „ПТ-Холдинг”АД –Пловдив, със съд.адрес: гр. Пловдив, ул. „Н. А.” № 37, ет.2 , офис 3 –адв. Й. сумата от 1500 лева-разноски пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.