1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
гр. София, 03.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2940 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца А. Пепециус, Република К., чрез процесуален представител адв. А. Н. срещу определение № 2134 от 31.05.2014г. по ч. т. дело № 921/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба, подадена от А. Пепециус срещу определение от 05.04.2013г. по гр. дело № 13420/2011г. на Варненски районен съд, 18 състав в частта, с която е прекратено частично производството по иска за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер 9 000 лв., представляваща неустойка за забава при изпълнение на задължения за извършване на строителство по договор от 02.11.2007г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че е отстранил нередовностите на исковата молба съгласно указанията на съда – с молба от 29.11.2012г. е посочил пълния размер на сумите, части от които се претендират за недовършени СМР, пълния размер на претендираната неустойка за забава и конкретния период на забавата – 01.05.2009г. Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по релевантни процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона: останала ли е исковата претенция нередовна; изпълнени ли са указанията на съда, дадени с определение от 26.10.2012г.; длъжен ли е ВКС служебно да допусне обжалваното въззивно решение до касационен контрол, когато недопустимостта и нищожността на въззивното решение не са подведени от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът В. Б. Б. като [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и прави възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, евентуално за правилност на въззивния съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че исковата молба, с която се претендират във връзка с издадена заповед за изпълнение суми в размер 9 000 лв. като част от неустойка за забава и 1 000 лв. като част от стойност на неизпълнени работи, възложени по договор за строителство, е с недостатъци, тъй като не са изложени твърдения за началото и края на периода, за който се претендира неустойката за забава, нито е конкретизирано дали предявеният размер на неустойката съответства на пълната неустойка за част от периода на забавата или на част от общия размер за целия период, предвид частично заявената претенция. Поради това съдебният състав е приел, че дадените от първоинстанционния съд с протоколно определение от 26.10.2012г. указания за уточняване на претенцията за сумата от 9 000 лв. са правилни.
Изводът, че исковата молба в частта за сумата 9 000 лв. подлежи на връщане, е аргументиран с обстоятелството, че въпреки дадените изрични указания ищецът не е конкретизирал броя на дните и крайния момент, за който се претендира неустойката за забава. Въззивната инстанция е изложила и съображения, че периодът на забавата не е индивидуализиран и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което не е посочен и в заповедта за изпълнение – заявеното вземане е за главница по договор, основано на неизпълнение и неоснователно обогатяване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Твърдените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК не са налице. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалвания съдебен акт въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на Върховния касационен съд, постановен по реда на отменения ГПК. Съгласно т. 4 на посоченото Тълкувателно решение правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
В настоящия случай по въпроса за задължението на касационната инстанция да допусне до касационен контрол въззивния съдебен акт е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Посочената предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не е налице, тъй като обжалваният съдебен акт е валиден и допустим: постановен е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на въззивната инстанция, изготвен е в писмена форма и е подписан от съдебния състав и изразява волята на съда ясно и разбираемо; въззивното определение отговаря на изискванията, при които следва да бъде постановено, като е постановено по подадената частна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт и въззивният съд не е бил десезиран.
По въпроса за редовността на исковата молба, необходимостта от изпълнение на дадените от съда указания и последиците при неотстраняване нередовността на исковата молба е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която в исковата молба следва да бъдат уточнени обстоятелствата, въз основа на които се предявява исковата претенция. Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване в едноседмичен срок допуснатите нередовности и ако той не ги отстрани в срок, исковата молба заедно с приложенията се връща. В хипотезата на частичен иск за присъждане на неустойка за забава ищецът е длъжен освен да индивидуализира вземането за мораторна неустойка като посочи основанието – договорната клауза за неустойка и неизпълнението на задължението, което неустойката обезщетява, гарантира и обезпечава, също да посочи периода от време, за който претендира неустойката с начален и краен момент, като конкретизира дали заявената частична претенция е част от цялата дължима неустойка или за част от периода на забавата, като в последния случай трябва да посочи конкретния период, за който я претендира. Въззивният съд, като е съобразил законосъобразността на извършените от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия и определения /оставяне без движение на исковата молба с подробно дадени указания и частично прекратяване на производството поради неотстраняване на нейната нередовност/, не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Предвид изложените съображения и липса на твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2134 от 31.05.2014г. по ч. т. дело № 921/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.