1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 08.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2507 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], в ликвидация, [населено място], представлявано от ликвидатора П. Н. Х., чрез процесуален представител адв. А. Г. П. срещу решение № 26 от 14.04.2014г. по в. т. дело № 68/2014г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 119 от 12.12.2013г. по т. дело № 69/2013г. на Окръжен съд Ямбол и ответникът е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 600 лв. – направени разноски по делото.
С потвърдения първоинстанционен съдебен акт [фирма], в ликвидация е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 33 889,88 лв., от която 31 463,11 лв. – главница и 2 426,77 лв. – мораторна лихва за периода от 01.09.2012г. до 05.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2013г. до окончателното й издължаване, както и сумата 2 306,78 лв. – направени разноски по компенсация.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /определение № 568/12.07.2012г. по т. дело № 1028/2011г. на ВКС/, които се решават противоречиво от съдилищата /решение № 75/15.04.2010г. по в. гр. д. № 63/2010г. на ОС Стара Загора/ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Дали заповед на държавен орган /впоследствие обявена за нищожна с влязло в сила решение/, която е попречила на изпълнението на договорното задължение, е непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, поради което задължението на ответника би се погасило по право? – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посоченият от касатора правен въпрос не е включен в предмета на делото и не е обусловил правните изводи на съда.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок съгласно чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото са изложени основания по чл. 280, ал. 1 , т. 1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между ищеца и ответника са възникнали трайни търговски отношения въз основа на договор за дистрибуция на стоки № 067ХД/04.09.2007г., по силата на който ответникът като доставчик е доставил на ищеца като дистрибутор хранителни добавки с наименование „Цитросепт“ и „Цитрогард“ в склада на дистрибутора по 6 броя фактури, а дистрибуторът /ищецът/ е заплатил на доставчика /ответника/ предварително стойността им с представените по делото 5 броя преводни нареждания. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с два броя Заповеди № 814/25.07.2012г. и № 867/02.08.2012г. на Директора на ОБДХ [населено място] на ответника по иска е разпоредено да извърши изтегляне на всички налични в страната партиди от хранителните добавки „Цитросепт“ и „Цитрогард“. С двустранно подписан между страните на 08.08.2012г. предавателено-приемателен протокол ищецът [фирма] е върнал на ответника [фирма] закупените от първия хранителни добавки на обща стойност 31 463,11 лв. с вкл. ДДС и страните са постигнали взаимно съгласие [фирма] да заплати на [фирма] сумата 31 463,11 лв. в срок до 01.09.2012г. Въпреки постигнатата договореност в протокола от 08.08.2012г. и отправена покана от 17.09.2012г. ответникът по иска не е върнал посочената сума на ищцовата страна.
Поради връщане от ищеца – дистрибутор на доставчика – ответник на процесните хранителни добавки, чиято стойност е била предварително заплатена, с оглед постигнатото между страните взаимно съгласие, въззивната инстанция е направила извод, че ответникът дължи връщане на предварително платената цена. Обстоятелството доколко връщането на стоките е поискано от доставчика в изпълнение на разпореждане на държавен орган, обявено в последствие за нищожно от съда, е прието, че се отнася до отношенията между доставчика и държавния орган, поради което е ирелевантно за настоящия спор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора правен въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него и същият не е обусловил изводите на въззивната инстанция, направени в обжалвания въззивен съдебен акт. Решаващият съдебен състав не е изложил съображения дали обявените за нищожни Заповеди № 814/25.07.2012г. и № 867/02.08.2012г. на Директора на ОБДХ [населено място] представляват непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ или не, а се е аргументирал с ирелевантност на това обстоятелство за настоящия спор и относимостта му към отношенията между доставчика и държавния орган. Основните съображения за дължимост на претендираната сума се основават на връщане от ищеца на ответника на процесните хранителни добавки, чиято стойност е била предварително заплатена, с оглед постигнатото между страните в предавателено-приемателния протокол от 08.08.2012г. взаимно съгласие. Останалите оплаквания представляват основания за касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б.. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство – в договора за правна защита и съдействие са посочени размерът и срокът за плащане /„200 лв., платимо днес“/, но не е удостоверено обстоятелството, че сумата е внесена в брой, нито е представен друг платежен документ по банков път.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 14.04.2014г. по в. т. дело № 68/2014г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.