Т.д. 297/11 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София, 02.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №297/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище: [населено място] срещу решение № 700 от 13.10.2010 г. по в. гр.д. №1165 /10 на Апелативен съд-П., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение №187/05.06.2008 г. на ОС-Пловдив, постановено по т.д.№349/04 по описа на съда, с което е бил отхвърлен искът на [фирма] –гр.П. срещу касатора и вместо него въззивният съд е постановил друго, с което е уважил частично исковете за сумата от 11 075,25 лева-цена на стоки по, фактури и 721,73 лева-мораторна лихва за съответния период преди завеждане на исковата молба върху вземанията по две от фактурите.
Ответникът по касационната жалба подава писмен отговор на същата и изразява становище за липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд на базата на приложените фактури , констатациите на счетоводната експертиза и становищата на страните по иска е приел, че между страните по делото са били налице трайни търговски отношения по доставката от страна на ищеца на стоки на ответника, съгласно приложените фактури. Не се спори, че по тези фактури не е извършено плащане . Според съда такова се дължи, съгласно съдържанието на приетата оферта от 2002 г като цената на доставената стока се определя по левовата равностойност на щатския долар към момента на всяка една доставка. Решаващият състав на въззивния съд не е уважил възражението от страна на ответника за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца ЕТ като носител на спорното вземане, поради прехвърлянето му на трето лице в хода на процеса. Позовал се е на разпоредбите на чл.121 ал.1, 2 и 3 от ГПК, за да обоснове извода, че в този случай делото продължава между същите страни, а приобретателят на спорното право [фирма]-С. като трето-лице помагач на ищеца е обвързано от силата на пресъдено нещо с ответника и от обвързващата сила на мотивите по отношение на подпомаганата страна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за спора, дали ищецът като прехвърли спорното право предмет на спора в хода на самия съдебен процес губи и своята активна материално-правна легитимация като носител на спорното право. Прави се довод, че по този въпрос е налице противоречие с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата, евентуално е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.т.1, 2 и 3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост на правния въпрос и формулировката на същия от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че последният отговаря на тях и следователно може да се приеме, че е съотносим и обуславящ изхода на спора. Не се установява, обаче, наличието на допълнителните предпоставки за допускане до касация сочени от самия жалбоподател в изложението: противоречие със задължителната практика на ВКС, противоречие в практиката на съдилищата по въпроса, евентуално последният да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Това следва от обстоятелството, че по така формулирания релевантен за спора правен въпрос е налице практика на ВКС формирана по реда на чл.290 от ГПК: Решение на ВКС по търговско дело №21/10 по описа на ТК, ІІ т.о. , в което е прието,че прехвърлителят на спорното право в хода на процеса не губи, като последица от прехвърлянето, не само процесуалното си качество на надлежна страна в процеса, но и материалноправната си легитимация на носител на спорното право, с която решаващият съд е длъжен да се съобрази при произнасяне по същество на спора. Доколкото така цитираното съдебно решение представлява задължителна практика за съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК и произнасянето на въззивния съд с обжалваното решение по обуславящия въпрос е изцяло съобразено с тази практика, то не е налице основание за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. Със задължителната практика на съдилищата се преодолява и съществуващото преди нея противоречие в практиката на съдилищата/ в този смисъл ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.дело 1/2009 г. –т.3/, което означава, че не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1, т.2 от ГПК като основание за допускане до касация. Отделен е въпросът, че посочените съдебни актове, копия от които се прилагат към касационната жалба се отнасят изключително до производството по съдебна делба, което е специално спрямо общия исков ред и следователно не касаят процесния случай
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно цитираното по-горе ТР,правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Доколкото не се твърди , нито установява изобщо необходимостта от промяна на наличната съдебна практика по релевантния правен въпрос, нито непълнота или неяснота и противоречие на конкретни правни норми, то няма основание да се приеме наличието на това основание за допускане до касация.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 700 от 13.10.2010 г. по в. гр.д. №1165 /10 на Апелативен съд-П. в обжалваната пред ВКС с касационна жалба от [фирма] със седалище: [населено място] част.
Да се докладва частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК, с което въззивното решение е допълнено в частта за разноските като [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] –гр.П. разноските по водене на делото в общ размер на 1 807,96 лева за образуване по преценка на отделно производство по нея.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.