Т.д. 288/11 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр. София, 06.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №288/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище: [населено място] срещу решение № 197 от 19.11.2010 г. по в.т.д. № 442 /10 на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение №63/04.05.2010 г. на ОС-Добрич, постановено по тд.№225/09 по описа на съда, в частта, с която е уважен искът на [фирма]-с.Оброчище, [община] срещу касатора за заплащане на сумата от 70 000 лева-неизплатени две вноски от възнаграждение по договор между страните от 07.07.2008 г. за предоставяне от ищеца на ответника на чадъри, шезлонги и шалтета в посочения сектор от морски плаж „А.”.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-с.Оброчище, [община] не подава писмен отговор на касационната жалба.
Третото лице-помагач Държавата чрез МРРБ изразява становище за неоснователнвост на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните действа договор сключен на 07.07.2008 г. за предоставяне от ищеца на ответника на чадъри, шезлонги и шалтета в сектор „К.” от морския плаж „А.” срещу задължението за заплащане на договорената в т.3.1 цена на посочените в тази клауза дати. Ето защо и доколкото не се доказва изобщо плащането на последните две вноски в общ размер на 70 000 лева е прието от страна на решаващия орган, че искът се явява основателен до този размер. В мотивите на съдебния акт изрично са изложени и съображенията за това, че действието на договора, на който се основава исковата претенция не зависи от правото на концесия на ищеца върху плажната ивица по договор с Държавата, тъй като по принцип договорите действат само между страните по тях -чл.21 от ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за спора : дали имущество, което е изключителна държавна собственост-плажна ивица, може да бъде предмет на отдаване под наем и дали действието на договор , с който се учредява право на концесия може да се продължава със споразумение подписано от отделен министър , а не от МС. Твърди се, че по тези въпроси са налице основанията за допускане до касация, визирани в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и формулировката на правните въпроси от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че те не отговарят на тях и следователно не са обуславящи изхода на спора. Това е така, доколкото така повдигнатите въпроси касаят действителността и обема на правата на концесионера по концесионния договор сключен между Държавата и [фирма] , докато предмет на настоящия спор са задълженията на ответника [фирма] по договора, сключен на 07.07.2008 г. за предоставяне от ищеца на ответника на чадъри, шезлонги и шалтета в сектор „К.” от морския плаж „А.” срещу задължението за заплащане на договорената в т.3.1 наемна цена, т.е. съвсем друг договор с различен предмет от този предмет на концесионните правоотношения на ищеца с Държавата.
Следователно формулираните и поставени от жалбоподателя като правни въпроси от значение за изхода на спора не попадат в предмета на конкретния спор и не обуславят правните изводи на съда по него.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е изложил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който да се съотнесе към някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, за да обоснове основание за допускане до касация.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 197 от 19.11.2010 г. по в.т.д. № 442 /10 на Апелативен съд-В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.