1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№751
гр. София, 28.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2821 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Т. Б. С., назначена за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на Х. Л. Л. – ответник по иска срещу определение № 389 от 13.07.2015г. по ч. т. дело № 1676/2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от адвокат Т. Б. С. в качеството й на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника по делото Х. Л. Л., срещу разпореждане, имащо характер на определение, от закрито заседание на 24.11.2014г. по гр. дело № 6382/2014г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV-Б състав.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че разпореждането /определението/ на СГС подлежи на обжалване, тъй като е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – с него се дава разрешение на производството по чл. 47, ал. 6 ГПК. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на частната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението по съображения, изложени в писмен отговор, поради което моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от адвокат Т. Б. С., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответника по делото Х. Л. Л., срещу разпореждане, имащо характер на определение, от закрито заседание на 24.11.2014г. по гр. дело № 6382/2014г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV-Б състав, с което е оставена без уважение молбата на особения представител за определяне на размер на адвокатско възнаграждение за въззивното производство съгласно чл. 7, ал. 2, б. „г” от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдебният състав на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение е приел, че частната жалба е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че определението на съда, с което се оставя без уважение искането на особения представител на ответника /въззивник в производството пред СГС/ за определяне на възнаграждение на адвоката за въззивното производство, дължимо от ищеца /въззиваем в производството пред СГС/ не попада в кръга определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, защото не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е определение, чиято самостоятелна обжалваемост е предвидена в закона. Определението е по движение на делото и може да бъде отменено от постановилия го съд.
Обжалваното определение на ВКС е правилно, съобразено със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частни жалби. Първата група съдебни актове са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/. Втората група съдебни актове са тези, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/. Разпореждането на СГС, имащо характер на определение, не прегражда развитието на делото, същото е по неговото движение и може да бъде изменено или отменено от същия съд при изменение на обстоятелствата, констатирана грешка или допуснат пропуск съгласно разпоредбата на чл. 253 ГПК. Обжалваемост на посоченото определение не е изрично предвидена в закона, поради което актът на СГС не е и от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Д. на касатора за обжалваемост на определението на СГС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК е неоснователен, тъй като с него не се дава от въззивния съд разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда неговото развитие. Определянето на възнаграждение за особения представител за въззивното производство по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК представлява действие на съда за разглеждане на спора пред въззивната инстанция. Съгласно създадената съдебна практика, обективирана в множество определения на ВКС /определение № 518/02.07.2014г. по ч. гр. д. № 2789/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 656/23.11.2010г. по ч. гр. д. № 342/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 626/03.11.2015г. по ч. т. дело № 2803/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други/ е в смисъл, че съдът определя размера на възнаграждението на назначения особен представител при условията на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения поотделно за всяка инстанция, която Наредба е приложима по аналогия, съобразно § 1 от ДР, възнаграждение се дължи за всяка инстанция и с оглед разпоредбата на чл. 76, изр. 2 ГПК възнаграждението следва да бъде внесено от ищеца предварително – преди приключване на делото в съответната инстанция.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено, а делото върнато на въззивния съд за определяне на възнаграждение за особения представител и след внасянето им от ищеца за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 389 от 13.07.2015г. по ч. т. дело № 1676/2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за определяне на възнаграждение за особения представител и след внасянето им от ищеца за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: