5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
С., 19.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1815/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по съдържащите се в подадените касационни жалби срещу въззивното решение частна жалба на „ДИСИ & К. К.”, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на щата Д., САЩ и продължаващо съществуването си като интернационално търговско дружество в Република С., чрез адв.Г. А. – ВАК и частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 51 от 26.02.2014 г. по т.д.№ 703/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото по въззивната жалба на „ДИСИ & К. компани” срещу Решение № 23/ 19.07.2013 г. по т.д.№ 31/2013 г. на Окръжен съд – Силистра, доколкото не е постановено решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ.
В частната жалба на „ДИСИ & К. К.” се поддържа, че е доказано в първоинстанционното производство, че междувременно длъжникът [фирма] – [населено място] е останал изцяло без парични средства, движими и недвижими активи, няма имущество за покриване на разноските по несъстоятелността, определени по чл. 723 ТЗ, което е потвърдено от признанието му, че имуществото е предадено на заложните кредитори, които факти и двете съдебни инстанции е следвало да съобразят, като „ДИСИ & К. компани” е направил искане за постановяване на решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ, а въззивният съд неправилно е прекратил производството. Обосновава необходимостта при доказано наличие на законовите предпоставки, въззивният съд винаги да постановява решение по чл. 632 ТЗ, което е допълващо решението по чл. 630 ал. 1 ТЗ и счита, че определението е неправилно.
В частната жалба на [фирма] – [населено място] се излага, че непроизнасянето на решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ е обусловено единствено от желанието длъжникът да бъде натоварен с допълнителни разноски, че той е заявил, че заложните кредитори са иззели цялото му имущество и са възбранили и запорирали всички имоти, банкови сметки и вземания чрез изпълнителни производства по ГПК и по ЗОЗ, не е било спорно, че тези действия са лишили длъжника от активи, но съдът е следвало да съобрази тези обстоятелства. Иска определението да се отмени, да се обяви длъжникът в несъстоятелност, да се постанови прекратяване дейността на предприятието и да се спре производството.
Ответникът по частните жалби „Банка “Д. ЕАД – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор на касационна жалба на „ДИСИ & К. К.”, възразява, че разноските са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ, поради което съдът не може да приложи чл. 632 ал. 1 ТЗ, като интересът на частния жалбоподател „ДИСИ & К. компани” е да извади от масата на несъстоятелността съществени активи на длъжника и чрез спиране на производството по чл. 632 ТЗ да лиши кредиторите от възможност да се удовлетворят от имотите, които частният жалбоподател е отчуждил на безценица, без да търси удовлетворение на твърдените, но неприети свои вземания, като попречи на предявяване на отменителните искове и исковете за попълване на масата на несъстоятелността.
Ответникът по частните жалби [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в Отговор на касационна жалба, сочи, че страните не спорят, че са предплатени разноските по реда на чл. 629б ТЗ, което не обосновава постановяване на решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е постановил решение на основание чл. 630 ТЗ, а не по чл. 632 ал. 1 ТЗ, като липсва произнасяне по чл. 632 ал. 1 ТЗ, в който случай въззивният съд е могъл да извърши проверка на предпоставките за постановяване на такова решение и правилно въззивният съд е прекратил производството поради недопустимост на жалбата на ”ДИСИ & КЕМВ К.”.
Ответникът по частните жалби „Бистоу лимитид”, учредено като дружество с ограничена отговорност по Закона за търговските дружества Л., К., чрез адв. Н. Д. Б. не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че с обжалваното определение е прекратено производството по делото по въззивна жалба на „ДИСИ & К. компани” срещу първоинстанционното решение, доколкото не е постановено решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че частните жалби са допустими, като подадени в срок, и редовни. Поради това не следва да се обсъждат доводите на страните във връзка с искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 274 ал. 3, вр. чл. 280 ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е прекратено производството по делото по въззивната жалба на „ДИСИ & К. компани” срещу решението по чл. 630 ал. 1 ТЗ, доколкото не е постановено решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ. Изложени са съображения, че липсва произнасяне по чл. 632 ал. 1 ТЗ, в който случай въззивният съд може да извърши проверка на предпоставките за постановяване на такова решение, а и разноските по несъстоятелността са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ – за въззивника не е налице правен интерес от жалба с искане да се постанови решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ.
Определението е недопустимо. Съгласно приетото от ВКС в постановените по реда на чл. 290 от ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Р.№174/05.12.2011 г. по т.д.№567/ 2011 г. на ІІ т.о. и Р.№124/21.01.2014 г. по т.д.№1058/2012 г. на І т.о., на преценката на съда е предоставен избора, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност – с последиците по чл. 630 или по чл. 632 ТЗ, който извод е обусловен от конкретните обстоятелства и не е свързан с посоченото от молителя основание – основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са „неплатежоспособност” или „свръхзадълженост”, съгласно чл. 607а ТЗ. Проведено е разграничение между „същинска” част на решението по откриване производство по несъстоятелност – обявяване в неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на длъжника и откриване производство по несъстоятелност – и „ производни ” (вторични) негови части, каквито са определянето на началната дата, назначаването на временен синдик, допускането на обезпечителни мерки, прекратяването на дейността, обявяването в несъстоятелност и спирането на производството (в хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ), които производни части са задължителна последица от откриване производството по несъстоятелност. Аргументирано е, че чл. 630 ал. 2 ТЗ урежда две самостоятелни хипотези на обявяване длъжника в несъстоятелност, с прекратяване на дейността му : едновременно с откриване производство по несъстоятелност и след постановяване на решението, като разпоредбата на чл. 630 ТЗ предвижда искане, без значение приложимата хипотеза, и се касае за възможност за съда, когато е очевидно, че продължаване на дейността би било увреждащо за масата на несъстоятелността, за разлика от хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ, в която, при установяване на определените предпоставки (недостатъчност на наличното имущество за покриване началните разноски и непредплащането им по реда на чл. 629б ТЗ), съдът задължително обявява длъжника в несъстоятелност. Изложени са съображения, че предпоставките, преценими от съда в чл. 630 ал. 2 ТЗ и чл. 632 ал. 1 ТЗ, са различни и в различно отношение спрямо практическата възможност за развитието на производството – по чл. 630 ал. 2 ТЗ преценката за увреда на масата на несъстоятелността от продължаване на дейността на длъжника е и субективна, същевременно обявяването в несъстоятелност лишава страните от възможност за оздравяване, която за всяка от тях е от съществен интерес, в който смисъл законът предпоставя произнасянето по чл. 630 ал. 2 ТЗ и от заявената субективна преценка на самия кредитор за наличие предпоставките по чл. 630 ал. 2 ТЗ. За разлика от тях, липсата на достатъчно имущество за поемане началните разноски, при непредплащането им по реда на чл. 629б ТЗ, е винаги обективен извод от съпоставка на налични данни за имуществото на длъжника и пряко предпоставя практическа невъзможност за развитие на производството, поради което е вменено и служебно задължение на съда да следи за това, респ. за постановяване спиране по чл. 632 ал. 1 ТЗ.
В случая първоинстанционният съд с определение от 05.07. 2013 г. е приканил страните да привнесат сума 3000 лв. за първоначална издръжка на производството с указание, че в противен случай е налице възможността да постанови решение по чл. 632 ТЗ, постановил е на 19.07.2013 г. решение на основание чл. 630 ал. 1 ТЗ и е продължил процесуалните действия с участието на назначените временен синдик; и постоянен синдик, като за възнаграждението на последния на 14.08.2013 г. общото събрание на кредиторите е взело решение.
Въззивният съд, сезиран с две жалби относно началната дата, и с жалба на „ДИСИ & К. компани” и срещу решението, доколкото не е постановено решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ, недопустимо е прекратил производството по делото по тази жалба. По неоснователността на искането на „ДИСИ & К. компани” за постановяване на решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ, каквото първоинстанционният съд е отказал да постанови поради липса на една от законоустановените предпоставки (разноските са били предплатени), въззивният съд се е произнесъл в съобразителната част на решението по чл. 630 ал.1 ТЗ и не дължи произнасяне с отделен диспозитив. Съдът по несъстоятелността е приел, че не са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 632 ал.1 ТЗ, затова е постановил решение по чл. 630 ТЗ и не дължи диспозитив, че не постановява решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ. Като е проверил в обжалваната част правилността на решението по чл. 630 ал. 1 ТЗ, и е обосновал, че не са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ, недопустимо въззивният съд е прекратил производството в частта, с която не е постановено решение на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ. Ако въззивният съд беше преценил, че са налице предпоставките на чл. 632 ал. 1 ТЗ, щеше да постанови решение с диспозитив по чл. 632 ал. 1 ТЗ. Като е постановил диспозитив за прекратяване на делото, какъвто не дължи, въззивният съд е постановил недопустимо определение, което следва да се обезсили.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 51 от 26.02.2014 г. по т.д.№ 703/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото по въззивната жалба на „ДИСИ & К. компани”, чрез адв. Г. А. – ВАК срещу Решение № 23/ 19.07.2013 г. по т.д.№ 31/2013 г. на Окръжен съд – Силистра, доколкото не е постановено решение на основание чл.632 ал.1 ТЗ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: