5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
С., 13.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 479/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №276 от 18.10.2013 г. по т.д. №262/2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №32 от 10.01.2013 г. по т.д.№417/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] иск за 234 000 евро, със законната лихва – частичен иск от 1 200 000 евро – обезщетение по чл. 21 ал. 2 ЗЗД, във връзка със сключен между [фирма] – [населено място] и „VENTUREAL INVEST a.s.” Договор от 01.10.2008 г., с оплакване за незаконосъобразност.
Жалбоподателят в Изложение на основания за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Сочи, че правният въпрос от значение за изхода на делото, е наличието на кумулативно дадените предпоставки на чл. 21 ал. 2 ЗЗД, в резултат на което да се уважи предявения иск. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материално-правния въпрос: налице ли е изяснена фактическа обстановка, като е приел, че не е установено знание у ответника за конкретните параметри и клаузи на Договора от 01.10.2008 г., за да се твърди недобросъвестност, цитира събраните писмени и гласни доказателства и прави извод, че е установено знание у ответника. Излага оплакване, че е неправилно приетото от съда, че не се установява недобросъвестно поведение на ответника, в резултат на което са понесени вреди в пряка причинна връзка с тези действия, коментира поведението на ответника, което определя като поредица от недобросъвестни действия, които създават пречки за изпълнение на процесния договор, сочи действащата нормативна уредба. Жалбоподателят счита, че неоснователно въззивният съд приема, че ищецът не е доказал настъпилите вреди и причинната връзка между противоправното деяние на ответника и вредите, което подкрепя с обсъждане на фактите по делото и с твърдяни нарушения на въззивния съд. Аргументира, че въззивното решение е неоснователно предвид факта, че по делото е установено безспорно, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 21 ал. 2 ЗЗД. Обосновава, че решението е неправилно поради противоречие в мотивите и сочи допуснатите от съда нарушения при обсъждане на доказателствата. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правните последици от: конкретните действия на третото за договора лице, които създават пречки за изпълнението му, недобросъвестност, вреди, настъпили в причинна връзка с недобросъвестното поведение, от които въпроси счита, че първият обуславя изхода на делото, и при разрешаването на които въпроси съдът е стигнал до изводи, които са в противоречие с тези, направени в Р. от 28.01.2013 г. по гр.д.№ 5199/2012 г. на Варненски районен съд и Р. №516 от 18.12. 2012 г. по гр.д.№ 813/2012 г. на Добрички окръжен съд (и двете невлезли в сила). Жалбоподателят сочи, че по процесуалноправни въпроси въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила и решението е необосновано, тъй като не е взел предвид, че от събраните доказателства се установява недобросъвестно поведение на ответника, което обуславя основателност на иска. Счита, че решението е постановено в нарушение на чл. 154 ГПК – същото е в противоречие с друг процесуален случай и като неправилно следва да се отмени. Поддържа, че казусът е от значение за развитие на правото по въпроса дали след като една от страните не е доказала твърденията си, то е правилно и процесуално допустимо съдът да постанови решение в полза на тази страна, а и липсва съдебна практика по чл. 21 ал. 2 ЗЗД, както е прието от ВКС в Определение № 211/18.03.2010 г. по т.д.№ 986/2009 г. на І т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че жалбоподателят поддържа твърдения за неправилност на решението. Сочи, че жалбоподателят не е доказал основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като не доказва противоречива съдебна практика – решенията, на които се позовава, касаят други въпроси; дори и да се приеме, че са по идентичен правен въпрос, приетото в тях не противоречи на въззивното решение, а и едното от решенията не е влязло в законна сила. Възразява, че жалбоподателят не е посочил ясни и точни въпроси, а доводи и твърдения, които е развил при въззивното обжалване и които изцяло са неоснователни, което аргументира с подробни съображения за правилност на направените от въззивния съд изводи. По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поддържа, че жалбоподателят не е обосновал това основание, а твърденията му са за неправилност на решението, не е извел правни въпроси, решени от въззивния съд, които да са от значение за точното прилагане на закона, затова искането за допускане на касационно обжалване на това основание е несъстоятелно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. За да обоснове допускане на касационния контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
С оглед съдържанието на Изложението към касационната жалба, следва да се приеме, че доколкото жалбоподателят е формулирал правни въпроси, фактически е изложил оплаквания за неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, които оплаквания не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Посочените от жалбоподателя въпроси са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата и от квалифицирането от съда на поведението на ответника и съставлява ли то или не извършени недобросъвестни действия, в резултат на които да са настъпили вреди за ищеца. Дали с оглед събраните доказателства и въз основа обсъждане на доводите и възраженията на страните може да се приеме, че искът за обезщетение за вреди е основателен или не, е въпрос, конкретен за делото и оплакването за неправилното му решаване съставлява касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване.
Дори да се приеме, че жалбоподателят е формулирал решените по делото релеванти за спора въпроси, той не доказва искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Представените Р. от 28.01.2013 г. по гр.д.№ 5199/2012 г. на Варненски районен съд и Р. №516 от 18.12.2012 г. по гр.д.№ 813/2012 г. на Добрички окръжен съд, и двете невлезли в сила, не са по въпрос, идентичен със сега поставения – с първото решение е уважен иск за връщане на даденото по развален договор, а с второто – исковете за обезщетение за вреди са отхвърлени поради липса на елементите от фактическия състав на чл. 21 ал. 2 ЗЗД. Така жалбоподателят не доказва да има противоречива практика – за да е налице такава, правният въпрос, предмет на спора, трябва да е разрешен по противоположен начин в друго влязло в сила съдебно решение.
От изложеното по основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не може да се изведе жалбоподателят по какъв въпрос иска да се допусне касационно обжалване – дали относно оплакването, че решението неправилно, като постановено в нарушение на чл. 154 ГПК или затова, че казусът е от значение за развитие на правото по въпроса дали след като една от страните не е доказала твърденията си, то е правилно и процесуално допустимо съдът да постанови решение в полза на тази страна, като липсва съдебна практика по чл. 21 ал. 2 ЗЗД. Въпреки това следва да се посочи, че поддържаното основание не е налице. Съгласно указанията по т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, това основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да се осъвремени вече създадената такава практика предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени. Тези предпоставки в случая не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №276 от 18.10.2013 г. по т.д. №262/2013г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 34 560 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: