О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр. София, 10.01.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1119 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Б. Д., срещу решение № 141 от 01.06.2016г. по в.т.д. № 322/2015г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 290 от 17.04.2015г. по т.д. № 275/2014г., допълнено с решение № 366 от 16.10.2015г., по описа на Бургаски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск за осъждане да заплати сумата 26 000 лева, предявена частично от 656 550,86 лева, представляваща недължимо заплатена сума по договор за строителство на ваканционен комплекс „Р. Деди Б. Р. енд Спа“ от 08.08.2008г., стойност на 2819,20 кв.м. Р., изградена по-малко, съгласно договора и представляваща разлика между заплатени 5 980,20 кв.м. Р. и действителни 3 161 кв.м. Р. за блок С от комплекса, и касаторът е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 534,15 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа, че за да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява наличието на надплатени суми, представляващи стойност на неизпълнени СМР, като неправилно е изключил част от доказателствата от доказателствения материал и на база на това не е взел предвид изготвеното заключение. Твърди, че от представените доказателства се установява, че предявеният иск е доказан не само по основание, но и по размер. Представя изложение по чл.284, ал.3 ГПК, в което твърди, въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от съществено значение за решаването на делото в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че въпросът е свързан с това, следва ли ответната страна да заплати сумата 656 550,86 лева, представляваща паричната стойност на изградените в по-малко 2 819,20 кв.м. Р. по договора за строителство от 08.08.2008г. Счита, че посочените обстоятелства съставляват основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Във връзка с мотивите на въззивния съд, че по делото не бил представен протокол за опис по изп.д. № 229/2011г. на ЧСИ и че представеното геодезическо заснемане било оспорено, сочи, че ответната страна не оспорва описа, извършен по изпълнителното дело, а само факта, че тя не била участвала в него, че въпросният протокол не е бил оспорен от ответника, както и че ответникът единствено е заявил, че геодезическото заснемане няма дата, без да оспори съдържанието му. Сочи още, че от представените доказателства се установява, че предявеният иск е доказан по основание и размер, като обсъжда доказателствата и излага доводи за основателност на иска. Излага доводи и за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за основателност на направеното възражение за прихващане.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], представляван от адв. Мима И., оспорва касационната жалба, като възразява, че касаторът не е формулирал правния въпрос, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а поставеният въпрос е по съществото на спора и би могъл да служи за основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационен контрол. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е обсъдил представените по делото писмени доказателства, становището на ответника по тях и приетата в първоинстанционното производство комбинирана икономическо-техническа експертиза и е приел, че предявеният иск е останал недоказан по основание и размер. Посочил е, че страните са сключили договор с предмет – изграждане на обект ваканционен комплекс „Р. ДЕДИ Б. Р. енд СПА“, по който е договорено плащане на изпълнените СМР след приемането им с подписани протоколи съгласно Наредба № 3. Въззивният съд е приел, че съгласно констатациите на експертизата, част от които са основани на надлежно приети писмени доказателства и проверка на счетоводните записвания при страните, платени от ищеца [фирма] са приетите и оценени СМР, които са фактурирани от ответника [фирма], като незавършени и неизвършени работи не са плащани. Приел е, че не са представени доказателства за плащане на сумата 656 550,60 лева като стойност на 2 819,20 кв.м. Р., изградени по-малко, съгласно договора, част от която сума е предмет на предявения иск, като страните са отчитали изпълнени СМР и такива са били предмет на плащане въз основа на съответното фактуриране.
Въззивният съд е изложил мотиви, че не кредитира заключението на комплексната експертиза в частта, която е изпълнена въз основа на непредставен протокол – опис по изп.д. № 229/11г. на ЧСИ Д. Н. /доколкото приложеният към исковата молба протокол е по друго дело/, както и на доказателство, наречено геодезическо заснемане, приложено към исковата молба в незаверено копие и оспорено своевременно от ответника като невярно, като по делото е останало неизяснено по какъв повод е съставена тази таблица с надпис: Ваканционен комплекс „Р. ДЕДИ Б. Р. енд СПА“, площи по нива и секции. Позовал се е на становището на експертите, че строителната стойност на една сграда се определя от размера на разходите по изграждането й в договорената степен на завършеност, като важна в случая е общата застроена площ на обекта, СМР за нейното изпълнение, но доказана от проверка на самия обект и двустранно подписаните актове за изпълнени и оценени СМР. Въззивният съд е счел за значима за спора констатацията, че ищецът е платил само извършени СМР на обекта, които са били предмет на актуване и от двете страни, като е останало недоказано, че са платени в повече суми, стойност на неизпълнени СМР по договора за строителство.
Въззивният съд е приел, че поради неоснователността на предявения иск не следва да се обсъжда направеното от ответника възражение за прихващане като предявено при условията на евентуалност – при извод за основателност на иска.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Касаторът е изложил оплакванията си за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при обсъждане на събраните доказателства и формиране на фактическите и правните изводи. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Твърдението, че въззивният се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос, свързан с това, следва ли ответната страна да заплати сумата 656 550,86 лева, представляваща паричната стойност на изградените в по-малко 2 819,20 кв.м. Р. по договора за строителство от 08.08.2008г., не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не представлява формулиран правен въпрос, отговарящ на изискването на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно т.1 на ТР № 1 от 11.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от
значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281,т.3 ГПК/, като в стадия по селектиране на касационните жалби съдът не може да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт.
При липсата на общото основание за допускане на касационен контрол, не следва да се обсъжда наличието на сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 01.06.2016г. по в.т.д. № 322/2015г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: