4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
С., 06.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4536/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], Запрян Н. З. и Р. Х. Т. – двамата от [населено място] срещу Решение № 426 от 09.08.2013 г. по гр.д. № 616/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение №414 от 31.10.2012 г. по т.д. №391/ 2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора и е постановено друго, с което по иска по реда на чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място], Запрян Н. З. и Р. Х. Т., е признато за установено вземане 38 392 евро по Запис на заповед от 20.06.2008 г., издаден от [фирма] за 58 210.23 евро, със законната лихва от 28.12.2010 г. и разноски в заповедното производство 2942.83 лв., за които суми по ч.гр.д.№ 43/ 2011 г. на РС-Стара Загора са издадени заповед по чл. 417 т. 9 ГПК и изпълнителен лист, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основанията жалбоподателите сочат, че въззивният съд се е произнесъл за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, като причина за издаването му и за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение, поддържат, че въпросът: по иска по реда на чл. 422 ГПК следва ли ищецът да докаже и каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед или е достатъчна само проверката на редовността от външна страна на менителничния ефект, е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – Р.№149/05.11.210 г. по т.д.№ 49/2010 г. на ВКС,І т.о. Аргументират, че като са оспорили да е налице посочената от ищеца кауза – договор за финансов лизинг №008029-002-20.06.2008 г., като основание за издаване на записа на заповед, върху ищеца е доказателствената тежест да установи каузалното правоотношение, а издаденият запис на заповед не може да се свърже с договора, тъй като страните имат и други договори от същата дата. Цитират и други решения на ВКС,ІІ т.о.:Р.№102/25.07.2011 г. по т.д.№672/2010 г.; Р.№121/01.07.2009 г. по т.д.№55/2009 г. и Р.№ 103/24.06.2009 г. по т.д.№ 717/2008 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], с предишно наименование [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е разгледан иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да уважи срещу ответниците иска за установяване на вземане 38 392 евро по Запис на заповед от 20.06.2008 г., издаден от [фирма] за сумата 58 210.23 евро, със законната лихва от 28.12.2010 г. и разноски 2942.83 лв. по ч.гр.д.№ 43/2011 г. на РС -Стара Загора, по което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е обосновал, че искът е за установяване на вземане, възникнало от менителничен ефект, за който ищецът твърди, че е валиден и го легитимира като кредитор и който не е основан на каузалното правоотношение, а при условията на евентуалност – ако съдът реши, че е нужно да изследва каузалното правоотношение, ищецът сочи факти и обстоятелства, релевантни за каузална сделка – договор за финансов лизинг. Съдът е приел, че ищецът, като приносител на запис на заповед, няма задължение да доказва съществуването на вземането си по каузалното правоотношение, нито факта, че вземането не е погасено и само при установени нередовност на менителничния ефект или правна връзка между редовната ценна книга и съществуващо каузално отношение, ищецът има интерес да установява, че вземането му по каузалното отношение продължава да съществува. С оглед обстоятелствената част на исковата молба и уточнения петитум, че ответниците дължат претендираната сума въз основа на редовен менителничен ефект независимо от каузалното правоотношение, съдът е заключил, че не трябва да изследва каузалното правоотношение, и като е обосновал, че е редовен издаденият от [фирма] на 20.06.2008 г. запис на заповед за сумата 58 210.23 евро, (а и ответниците не оспорват редовността на ценната книга) и предвид становището им, че оспорват да е налице каузална сделка, съдът е уважил иска солидарно срещу СД и съдружниците.
С оглед изложеното изведените от жалбоподателите въпроси за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, като причина за издаването му, и за доказателствената тежест на страните за установяване на каузалното правоотношение, и следва ли ищецът да докаже и каузалното правоотношение или съдът извършва само проверка на редовността на менителничния ефект, са релевантни за делото, тъй като обуславят изхода на спора. Тези въпроси са решени в т. 17 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/1013 г. на ВКС, ОСГТК.
В посоченото ТР е прието, че предметът на делото, който се определя от твърденията на ищеца за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за вземане, основано на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК, е съществуване на вземането.
При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение и връзка между записа на заповед и това каузално правоотношение, на изследване подлежи и то, като всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията й – ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а ответникът – длъжник – възраженията си. В този случай се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга и на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията по него биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. При липса на спор на страните за наличието на каузално правоотношение, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение.
Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената задължителна съдебна практика. Въззивният съд, като е взел предвид въведения от ищеца предмет на делото с оглед твърденията му – съществуване на подлежащо на изпълнение вземане, основано на запис на заповед, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК, като ищецът не твърди да е налице каузално отношение, което записът на заповед обезпечава; както и обстоятелството, че ответниците не сочат каузално правоотношение, а изрично оспорват такова правоотношение, е приел, че е налице вземане по редовен от външна страна запис на заповед и не е изследвал дали същият обезпечава каузално правоотношение по договор за финансов лизинг.
Дори и да е налице създадена съдебна практика в смисъла, поддържан от жалбоподателите, в подкрепа на което сочат постановените на основание чл. 290 ГПК решения на ВКС, задължителна е съдебната практика, изразена в ТР № 4 от 18.06. 2014 г. по тълк. д. № 4/1013 г. на ВКС, ОСГТК, а не тази на отделни съдебни състави на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 426 от 09.08.2013 г. по гр.д. № 616/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: