1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
гр. София, 12.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 155 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат П. С. У. срещу решение № 227 от 29.07.2014г. по в. т. дело № 323/2013г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 58 от 15.07.2013г. по т. дело № 59/2012г. на Ловешки окръжен съд и е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] срещу [фирма], [населено място] и Ц. В. В. иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на [фирма] от [фирма] и Ц. В. В. в условията на солидарност за сумата 84 472 лв. – главница, представляваща неплатено парично задължение съгласно запис на заповед от 15.10.2009г., издаден за сумата 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2010г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 131/29.05.2012г. по ч. гр. дело № 781/2010г. по описа на Районен съд Тетевен. С въззивното решение ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 1 400 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – въззивният съд се е произнесъл по релевантни материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК:
1. „Представляват ли трайните търговски отношения между страните каузално основание за издаване на запис на заповед в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 417, т. 9 ГПК и изследват ли се тези трайни търговски отношения като едно конкретно каузално основание?”
2. „Процесуалноправният въпрос за разпределението на доказателствената тежест между страните, относно коя от страните в процеса какво доказва и следва ли кредиторът да доказва каузално правоотношение във всички случаи, дори и без да е посочил наличието на такова при издаването на запис на заповед.”
Касаторът релевира довод и за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че ще се даде отговор на поставените въпроси и възможност по такива казуси, в които резултатът е неправилен съдебен акт, да се търси справедливостта и да се достига до правилно и законосъобразно приключване на казуса.
Ответниците [фирма], [населено място] и Ц. В. В. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. П. П. оспорват касационната жалба и поддържат становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото въззивният съд е съобразил изцяло указанията на ВКС, дадени с Тълкувателното решение и множество посочени решения на ВКС, представляващи постоянна съдебна практика.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от страна, имаща интерес от обжалване на въззивното решение, в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил, че на 15.10.2009г. [фирма] е издало в полза на [фирма] запис на заповед, по силата на който издателят се е задължил да заплати на [фирма] безусловно и неотменимо на 15.06.2010г. в [населено място] сумата 100 000 лв., платима без протест и разноски. Записът на заповед е авалиран от Ц. В. В. на 15.10.2009г. и е предявен на 15.06.2010г. на [фирма] чрез управителя Ц. В. В.. Решаващият съдебен състав е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ.
Въззивната инстанция е изследвала наличието на каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед и задълженията по него, предвид въведеното от ответниците възражение за съществуването на трайни търговски отношения между страните по доставка на фуражи за риба, във връзка с които за обезпечение на вземането на [фирма] ответникът [фирма] е издал процесния запис на заповед, и възражението, че основното задължение по доставката на фуражи е погасено и към 15.10.2010г. няма дължими суми по каузалното правоотношение. Въз основа на изявленията на ищеца в допълнителната искова молба и след обсъждане на представените от ответниците фактури, представените от ищеца с допълнителната искова молба справки и рекапитулации на задължения по посочени фактури и заключението на съдебно-икономическата експертиза решаващият съдебен състав е направил извод, че записът на заповед обезпечава изпълнението на задълженията на [фирма] към ищеца [фирма] по доставка на фуражи за риба във връзка със съществуващи между страните трайни търговски отношения, както и че към 24.09.2010г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, не съществува непогасено задължение на ответното дружество за заплащане на ищеца на суми по извършените доставки. Въззивният съд е изложил съображения, че за периода от 01.04.2009г. до 24.09.2010г. [фирма] е издало фактури за доставка на фуражи за риба общо на стойност 528 948,36 лв. и за същия период от ответника към ищеца са извършени плащания в общ размер 591 930,48 лв., поради което е приел, че плащанията превишават общата стойност на доставките със сумата 62 982,12 лв. При изясняване на фактическата обстановка въззивната инстанция е анализирала различията в заключенията на съдебно-икономическите експертизи, приети в двете съдебни производства, и е изложила мотиви кои факти приема за установени. Въз основа на изяснената фактическа обстановка и поради това, че ищецът не е заявил кое от задълженията по трайните търговски отношения не е погасено, не е доказал правилността на счетоводното отразяване при него на плащанията и какъв размер обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД е начислил по всяка фактура и дали този размер е определен правилно с оглед възражението на ответниците, че не дължат сума по каузалното правоотношение, както и предвид установеното превишаване на плащанията по издадените за периода от 01.04.2009г. до 24.09.2010г. фактури със сумата 62 982.12 лв., решаващият съдебен състав е направил извод, че вземането, за което е издадена в полза на [фирма] Заповед за незабавно изпълнение № 131 от 29.05.2012г. по ч. гр. д. № 781/2010г. на Тетевенския районен съд за солидарно заплащане от [фирма] и Ц. В. В. на сумата 84 472 лв., част от сума по запис на заповед от 15.10.2009г., ведно със законната лихва, считано от 24.09.2010г. до окончателното й изплащане, не съществува и предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК е неоснователен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият формулиран от касатора въпрос е относим към предмета на делото, но отговорът му зависи от събраните доказателства. Въпросът предполага конкретни уговорки в рамките на конкретно каузално правоотношение, за чието обезпечаване страните са предвидили издаване на запис на заповед. Дали процесният запис на заповед обезпечава погасяване на задълженията по един, два или повече договори за доставка на фуражи за риба, дали трайните търговски отношения се основават на един или повече договори за доставка е въпрос на конкретна уговорка между страните по каузалното правоотношение и изцяло зависи от тяхната воля. Дали обезпечителната функция на записа на заповед обхваща задълженията по едно или повече каузални правоотношения е фактически въпрос, който зависи от представените по делото доказателства и тълкуване на волята между страните по каузалното правоотношение, респективно каузалните правоотношения. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и събраните в двете съдебни производства доказателства е направил извод за недължимост на сумата по процесния запис на заповед поради това, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане обезпечените със записа на заповед задължения по доставка на фуражи за риба са погасени.
Произтичащите от преценката на конкретните доказателства фактически констатации и правни изводи не попадат под общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради това, че са от значение за правилността на обжалваното решение. Изложените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия посочен от касатора въпрос е неоснователно.
Вторият формулиран от касатора въпрос е процесуалноправен и е релевантен за спора, тъй като е обусловил правните изводи на въззивния съд. Този въпрос не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а именно доказва съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед. В съобразителната част към решението /т. 17/ е разяснено, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. При възникнал между страните спор относно конкретно каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга и твърдени от страните различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издаден записът на заповед, съдът е длъжен да изследва въпроса за съществуването на каузалното правоотношение, неговия вид и връзката му с менителничния ефект. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на записа на заповед. В посочените случаи всяка от страните съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си.
В настоящия случай въззивният съд е обсъдил въведеното от ответниците възражение за наличие на трайни търговски отношения между страните по доставка на фуражи за риба и за недължимост на претендираната сума поради погасяване на задълженията по извършените доставки към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за плащане по чл. 417 ГПК, съобразил е изявленията на ищеца в допълнителната искова молба за възникнали между страните правоотношения по доставка на фуражи за риба, по която е останало непогасено плащане в размер 84 471 лв., поради което е подал заявление за издаване на заповед за плащане по записа на заповед и след установявяне на твърдените от страните факти и обстоятелства съдебният състав е направил извод за недължимост на сумата по записа на заповед поради погасяване на задълженията по каузалното правоотношение. При съвпадане на изявленията на страните относно каузалното правоотношение, доказано плащане на основното задължение на ответника във връзка с доставката на фуражи за риба и липса на твърдения от ищеца за други каузални правоотношения изводът на въззивната инстанция за неоснователност на иска е в съответствие със задължителната практика на ВКС.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния правен въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна и с която въззивният съд се е съобразил.
Преценката доколко правилно решаващият съдебен състав е установил фактическата обстановка и дали е спазил правилата на логическото мислене при обсъждане на доказателствата не може да бъде извършена в производството по чл. 288, ал. 1 ГПК, а е въпрос, относим към правилността на въззивното решение, респективно неговата обоснованост/необоснованост.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 от 29.07.2014г. по в. т. дело № 323/2013г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.