О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София, 13.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1912 по описа за 2016г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника К. А. И. лично и като наследник на починалите в хода на първоинстанционното производство ответници Б. К. Д. и К. Е. Д. и на ответника Г. А. И. като наследник на починалите двама ответника, подадена чрез процесуален представител адв. П. Д. Т. срещу решение от 28.04.2016г. по гр. дело № 1891/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 17.09.2015г. по гр. дело № 5509/2014г. на Софийски районен съд, І ГО, 51 състав.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата.
Ответникът Кооперация „В. – София”, [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. С. Т. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., бр. 50/03.07.2015г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422 ГПК, че К. А. И. и Г. А. И. дължат солидарно на Кооперация „В. – София” сумата от 5 100 евро, представляваща получена на заем сума съгласно договор за заем от 20.02.2013г., сключен между Кооперация „В. – София” като заемодател и Б. К. Д., К. Е. Д. и К. А. И. като заематели с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2013г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 37702/2013г. на СРС, 51 състав, и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер 199,49 лв. – платена държавна такса, 161,05 лв. – депозит за вещо лице и 671,05 лв. – адвокатско възнаграждение. Касае се за търговско дело, тъй като заявената претенция произтича от договор за заем, сключен между търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ и физически лица, т. е. търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 3 ТЗ. Предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 20 000 лв. и касационната жалба е подадена на 17.05.2016г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г., респективно чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция ДВ, бр. 100/21.12.2010г./ съгласно § 14 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 50/03.07.2015г./.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. А. И. и Г. А. И. срещу решение от 28.04.2016г. по гр. дело № 1891/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.