6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр. София, 08.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2155 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 571 от 25.03.2014г. по т.д. № 1715/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 67 от 11.01.2013г. по т.д. № 2514/2010г. на СГС, ТО, VІ-2 състав. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на „БИ ДИ ЕС ПИ Пъртнършип Л.” /BDSP Pdrtnership L./, на основание чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 102 430 британски лири /13 430 бр. лири за изработването на етап 1 и 89 000 бр. лири за етап 2/ – дължимо възнаграждение по договор от 11.09.2006г., ведно със законната лихва от 29.10.2010г. до окончателното плащане, на основание чл.86 ЗЗД сумата 3 720.87 бр.лири – лихва за забава върху първата главница и 24 657.96 бр.лири – лихва за забава върху втората главница за периода 01.08.2008г.-29.10.2010г., както и разноски пред двете инстанции.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че пълното, качествено и точно изпълнение на договора между страните изисква извършването на услугите по него и изготвянето на пълния комплект проекти и доклади, които да бъдат предадени на възложителя /касатора/, като всяко друго изпълнение на трето лице води до неизпълнение на сключеното между страните „Писмо за намерение”. Поддържа, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства, съгласно които е отразил правилно фактите и обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина по спора, и въззивният съд е възприел мотивите му, че етап 2 от проекта не е бил завършен и презентиран. Твърди, че след като извежда правилните изводи от фактическа страна, въззивният съд неправилно констатира, че е налице изпълнение, което съответства на възложеното с договора, тъй като, видно от представените доказателства, ищецът не е престирал никаква част от изработеното на възложителя, както и не е извършил втората част от възложената задача. Поради това за касатора не е възникнало задължението да заплати договореното възнаграждение съгласно подписаното между страните „Писмо за намерение”. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по един материалноправен и един процесуалноправен въпрос:
1. Реално ли е приемането на изработеното, когато изработеното е престирано на друго лице, различно от възложителя – противоречие с решение № 231 от 13.07.2011г. по т.д. № 1056/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о
2. Какви са правомощията на въззивния съд, когато констатира, че първата инстанция неправилно е разпределила доказателствената тежест – твърди се противоречиво разрешаване на въпроса от състави на ВКС и САС, което е дало повод за образуване на т.д. № 1/2013г. на ОСГТК.
Ответникът „БИ ДИ ЕС ПИ Пъртнършип Л.” /BDSP Pdrtnership L./, дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Търговския регистър на Англия и У., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като касаторът не е представил съдебни решения, постановени по идентични правни спорове, които да засягат реда за приемане на изработеното по договор за изработка и съответно посочените правомощия, които да са решавани противоречиво от съдилищата, нито са налице данни за непълнота на закона и необходимост от тълкуването му. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е обсъдил събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства /които е счел за допустими поради липсата на пречки по чл.164, ал.1, т.4 и т.5 ГПК/, както и заключения на единична и тройна – съдебно технически експертизи; приел е за безспорно във въззивното производство възникването на отношения между страните по сключен на 11.09.2006г. договор по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, с който ответникът /касатор в настоящото производство/ е възложил на ищеца да извърши определена работа, конкретизирана в т.нар. „Писмо за намерение” от същата дата и е счел за неоснователен довода на ответника за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за изпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя. Обсъдил е обстоятелството, че не са представени подписани от страните приемо-предавателни протоколи за приемане на извършената работа, но е приел, че изпълнената и приета работа се установява от събраните по делото гласни доказателства, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, както и от представените проекти и доклади, анализирани от двете съдебно-технически експертизи. Изложил е съображения, че изпълнителят е изпълнил поставените му задания, като е извършил възложените му предварителни проучвания и анализи, изготвил е доклади и проекти, които е предал на главния изпълнител на проекта /дружество, привлечено от възложителя като консултант на проекта, който факт е изложен в исковата молба и не е оспорен от ответника/, а той от своя страна ги е използвал и включил в изготвените от него крайни проекти, презентирани пред възложителя, при липса на ангажирани от последния доказателства за направени възражения за неправилно изпълнение. Приел е още, че съответствието на възложените задания по договора и изготвените и приети като доказателства по делото проекти и доклади се установява както от събраните гласни доказателства, така и от заключенията на двете съдебно-технически експертизи. Обсъдил е твърдението, че етап 2 от проекта не е бил завършен докрай и нямало крайна презентация, но е заключил, че това не променя горния извод, тъй като задачата на изпълнителя е била да извърши предварително проучване и събиране на информация, които да обезпечат изготвянето на архитектурните и инвестиционни проекти от страна на архитектурно бюро „Ф. ЕНД П.”, а не само изготвяне на тези проекти. Счел е още, че приемането на възложената и изпълнена работа се установява и от извършеното от възложителя частично плащане, както и от извънсъдебното признание на законнопредставляващия дружеството, направено с писмо от 18.09.2008г., като отговор на връчена му нотариална покана за заплащане на сумата 138 979,72 бр. лири – остатък от договореното възнаграждение за всички изпълнени от ищеца задължения по договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3 ГПК материалноправен въпрос не е относим към мотивите на въззивния съд. Въззивният съд, като е обсъдил предмета на сключения между страните договор и събраните доказателства, е приел, че изпълнената от ищеца работа е приета от възложителя, тъй като ищецът е извършил възложените му предварителни проучвания и анализи, изготвил е доклади и проекти, които е предал на главния изпълнител на проекта, а той от своя страна ги е използвал и включил в изготвените от него крайни проекти, презентирани пред възложителя, при липса на ангажирани от последния доказателства за направени възражения за неправилно изпълнение. Следователно въззивният съд не е излагал съображения, че е престирано на друго лице, а, анализирайки специфичните за делото обстоятелства, установени от съвкупната преценка на събраните доказателства, е приел, че работата е изпълнена съобразно договореното, предадена е на главния изпълнител на проекта, а след това – и на възложителя, и е приета от последния без възражения. Поради това формулираният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По въпроса за приемане на извършената по договор за изработка работа е формирана постоянна съдебна практика – решение № 65 от 24.04.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. № 133/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., в която е възприето становището, че съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства – чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Сред основните задължения на възложителя по договор за изработка е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се открият по-късно. При липсата на такива възражения, съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД работата следва да се счита приета. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие – реалното получаване на фактическата власт изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора /решение № 231 от 13.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1056/2009г., ІІ т.о., ТК, на което се позовава касаторът/. Приемане на извършената работа по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е налице както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия. Това следва от липсата на изрично законово изискване за форма на приемането на извършената работа от възложителя в общата законова уредба на договора за изработка по ЗЗД. Въззивният съд не се е отклонил от така формираната практика. Преценката на отделните факти по делото, относими към доказване на изпълнението на договора и приемането на работата от възложителя, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, която не може да бъде обект на проверка в производството по допускане на касационно обжалване.
Формулираният процесуалноправен въпрос не е релевантен за делото. Във въззивната си жалба касаторът не е излагал оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд нарушение относно разпределението на доказателствата тежест, въззивният съд не е обсъждал този въпрос и не е приел, че такова нарушение е налице. Съдът е възложил върху ответника – касатор в настоящото производство, негативните последици не от недоказването на отрицателен факт – не предаване на извършената работа /както поддържа касаторът/, а от неангажирането на доказателства за направени възражения за неточно изпълнение. Следователно формулираният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не може да обоснове допускане на касационно обжалване. От друга страна, по отношение на този въпрос не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като съдебната практика по въпроса е уеднаквена с ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК, от което въззивният съд не се е отклонил.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът не е обосновал наличието на това основание, а от друга страна, липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му и поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 571 от 25.03.2014г. по т.д. № 1715/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: