О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр. София, 26.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 247 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на третото лице – помагач Сдружение с нестопанска цел „Ловно-рибарско сдружение „Наслука 09””, [населено място], област Стара З. чрез процесуален представител адв. В. Д. К. – Г. срещу решение № 344 от 03.11.2016 г. по в. т. дело № 468/2016г. на Апелативен съд П., Първи търговски състав, с което е потвърдено решение № 118 от 12.04.2016 г. по т. дело № 310/2015 г. на Окръжен съд Стара Загора и ответникът Териториално поделение „Държавно горско стопанство” Стара З. и третото лице – помагач Сдружение с нестопанска цел „Ловно-рибарско сдружение „Наслука 09””, [населено място] са осъдени да заплатят по равно на ищеца Сдружение с нестопанска цел „Сдружение на ловците и риболовците – Стара З.”, [населено място] направените за въззивното производство разноски в размер на 1 300 лв. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено по отношение на Териториално поделение „Държавно горско стопанство” Стара З., ЮИДП С., че договор от 27.05.2010 г. за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча, сключен между Териториално поделение „Държавно горско стопанство” – Стара З. и Сдружение с нестопанска цел „Сдружение на ловците и риболовците – Стара З.”, [населено място], не е прекратен за ловностопански район О. и действа в пълен обем, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер 1 350 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено инкорпорирано в касационната жалба изложение релевира основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Въпросът, свързан със свикването и провеждането на общи събрания на ловните дружини съобразно изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча и Правилника за приложението му: „Необходимо ли е в предварително обявения дневен ред за общо събрание изрично да бъде включена точка относно вземане на решение на дружинката за излизането й от едно сдружение с нестопанска цел, респективно вземане на решение за участието й в друго С. или това може да стане чрез гласуване на тази точка по време на провеждане на общото събрание на дружинката чрез включването й по дадено от член на дружинката конкретно предложение за обсъждането й изобщо по кой ред следва да се провеждат общите събрания на ловните дружини?”
2. Въпросът, свързан с членуването на ловните дружини в Ловно-рибарски съюзи, последните като юридически лица по смисъла на ЗЮЛНЦ: „Каква е персонификацията на ловните дружини и те самите ли са членове на Ловно-рибарските съюзи или лично физическите лица се явяват само членове на Л.?”
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът сочи решение № 265/30.11.2015 г. по гр. д. № 348/2015 г. на Окръжен съд Ямбол и, решение № 70/24.02.2015 г. по т. д. № 576/2013 г. на Окръжен съд Бургас, а относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – определение № 577/13.07.2011 г. по ч. т. д. № 347/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Сдружение на ловците и риболовците – Стара З.”, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. А. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът Териториално поделение „Държавно горско стопанство” Стара З. /ответник в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е направил извод, че предявеният по делото установителен иск е допустим по следните съображения: решението на Общото събрание на ловна дружинка О. от 26.01.2014 г. за преминаване на дружинката към С. „Ловно-рибарско сдружение Наслука 09“ има за последица отпадане на възможността на ищцовото сдружение да стопанисва ловностопански район О.; преминаването на дружинката в друго сдружение е довело до предприетите от ответника по иска действия по сключването на допълнително споразумение по чл. 29, ал. 10 ЗЛОД за същия този ловностопански район с приемащото сдружение, респективно до едностранно прекратяване на договора с ищеца по реда на чл. 31, ал. 4 ППЗЛОД; доколкото тези действия на ответника пряко се отразяват на дейността на ищеца и правомощията по сключването на договорите за стопанисване и ползване на дивеча в отделните ловностопански райони са предоставени на Директора на Д., за ищеца е налице правен интерес да се установи съществуването на договора в пълния му обем, респективно непрекратяването му; при прекратяване едностранно на договора по чл. 29, ал. 8 ЗЛОД в частта относно ловностопанския район на ловната дружина, преминала в друго сдружение, след представяне на документите по чл. 29, ал. 10 ЗЛОД, в случай че липсва съгласие между страните за подписване на допълнителното споразумение, Директорът на Д. действа в качеството си на страна по договор, в отношения между равнопоставени субекти, а не като административен орган; актът на Директора на Д. не е административен и не съществува друг процесуален ред за упражняване на контрол за законосъобразност на действията, освен по общия исков ред.
За да направи извод, че предавеният иск е основателен, съдебният състав на Апелативен съд П. е обсъдил събраните доказателства, въз основа на тях е изяснил фактическата обстановка и е приел, че липсва валидно взето решение от Общото събрание на Ловно-рибарска дружинка О. за преминаване в С. „Ловно-рибарско сдружение Наслука 09“. При липса на валидно взето решение от ловната дружинка не е налице основание на Директора на ТП на Д. – Стара З. да предприеме процедурата по чл. 31, ал. 4 ППЗЛОД по едностранно прекратяване на договора с ищеца, респективно да сключи договор за ловностопански район О. със С. „Ловно-рибарско сдружение Наслука 09“. Въззивният съд е изложил съображения, че на проведеното на 26.01.2014 г. Общо събрание на ловна дружинка О. не е взето решение за преминаване на дружинката в С. „Ловно-рибарско сдружение Наслука 09“, а е прието решение за прекратяване на членството й в ищцовото сдружение и за преминаване в друго сдружение – член на Б., без да е посочено в кое точно сдружение ще премине ловната дружинка.
Правомощието на Общото събрание на ловната дружинка за решаване на въпроса в кое сдружение да членува дружинката е обосновано с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ППЗЛОД – след като решението за първоначално учредяване на сдружение се взема от Общото събрание на дружинката, то същият орган е компетентен да вземе и решение за прекратяване на участието в едно сдружение и преминаване в друго сдружение. Във въззивното решение е посочено, че ловната дружинка съгласно нормативната уредба не притежава правосубектност, не е юридическо лице, а представлява обединение на ловци, на което законът /чл. 30 ЗЛОД и чл. 27 ППЗЛОД/ е предоставил възможност да взема определени решения във връзка с участието си в сдружения. Поради това, че юридическо лице е самото сдружение, а ловните дружинки са само негови организационни звена и като такива не могат да съществуват самостоятелно извън сдружението, въззивната инстанция е заключила, че е недопустимо вземане на решение от Общото събрание на ловната дружинка за прекратяване на участието в едно сдружение, без да е взето решение в кое друго сдружение ще премине.
Предвид липсата на взето решение за преминаване в конкретно друго сдружение, липсата на протокол от събранието по чл. 31, ал. 4 във връзка с чл. 29, т. 10 ППЗЛОД, въззивната инстанция е направила извод, че ловната дружинка не е прекратила законосъобразно участието си в ищцовото сдружение. Обстоятелството, че след провеждането на Общо събрание и след неговото приключване 30 души от състава на ловната дружинка са се подписали в списък на лица, съгласни с преминаването на дружинката в С. „Ловно-рибарско сдружение Наслука 09“, не дава основание да се приеме, че има взето такова решение на Общото събрание, тъй като на самото Общо събрание такова конкретно решение изобщо не е обсъждано, нито е гласувано.
Изводът за незаконосъобразност на проведеното Общо събрание и на взетото решение е аргументиран и с обстоятелството, че събранието е проведено на друго място, различно от обявеното в поканата, на него не са присъствали всички членове на дружинката и че за включване на допълнителна точка в дневния ред, касаеща именно процесното решение, не са изразили единодушно съгласие всички членове на дружинката, а част от тях са се противопоставили. Въззивният съд е изложил съображения, че с този начин на свикване и провеждане на събранието е нарушено членственото право на всеки един член на дружинката като участник в Общото й събрание да бъде уведомен предварително за дневния ред, да се подготви и да прецени дали да участва реално в Общото събрание, дали и как да гласува за решения по предварително обявения дневен ред. Решението на УС на дружинката преди събранието да включи допълнителна точка в дневния ред не е сведено до знанието на всички членове на дружинката преди самото събрание.
Решаващият съдебен състав е аргументирал извода за незаконосъобразност на проведеното Общо събрание на дружинката и взетите решения и с обстоятелството, че не са спазени изискванията на устава на ищцовото сдружение за свикване и провеждане на общо събрание на дружинката и за одобряване на взетите решения от УС. Приел е, че членовете на ловната дружинка са обвързани от разпоредбите на Устава на сдружението и следва да се съобразяват с тях, тъй като е налице доброволно взето решение на дружинката на основание чл. 27 ППЗЛОД за учредяване на ищцовото сдружение и включването й като организационно звено именно в това сдружение, при което нейните членове са гласували Устава на сдружението. Провеждането на Общо събрание на дружинката по установените с Устава на сдружението правила би осигурило възможност да се уредят и членствените права на всеки един от членовете на сдружението.
Предвид основния предмет на спора – законосъобразността на решението за преминаване в друго сдружение на дружината, която макар и непритежаваща правосубектност, има относителна самостоятелност по силата на закона като обединение на ловци да решава въпроса за членството си в сдружение, въззивният съд не е обсъдил подробно доводите и доказателствата, касаещи членствените права на отделните ловци. Посочил е, че е без значение за законосъобразността на решението на ловната дружина дали формално част от ловците – членове на дружината са вписани в ловните билети от Д. – Стара З. като членове на новото сдружение „Ловно-рибарско сдружение Наслука 09“ или продължават да са вписани като членове на ищцовото сдружение.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Втората част на първия, посочен от касатора материалноправен въпрос, а именно „по кой ред следва да се провеждат общите събрания на ловните дружини” и вторият правен въпрос „каква е персонификацията на ловните дружини и те самите ли са членове на Ловно-рибарските съюзи или лично физическите лица се явяват само членове на Л.” не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, тъй като по отношение на тях е формирана постоянна практика на ВКС, която не е нарушена. В решение № 249/18.01.2017 г. по т. д. № 2920/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че при определяне на мнозинството за вземане на решение от лицата по чл. 29 ЗЛОД, обединени в ловна дружина и членуващи като такива в определено ловно сдружение, за прекратяване на членуването в ловното сдружение и преминаването на дружината към друго ловно сдружение при спазване на изискването на чл. 30, ал. 6 ЗЛОД приложение намират разпоредбите на Устава на сдружението, а не разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД. Разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД намира приложение в хипотезата, в която Уставът не урежда мнозинството за приемане на това решение.
В мотивите на псочения съдебен акт съдебният състав на ВКС е изложил съображения, че ловната дружина е обединение на физически лица – български граждани, придобили право на лов, с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район /чл. 29, ал. 1 ЗЛОД/, сформира се при условията на чл. 29, ал. 2 ЗЛОД и принципа на свобода на сдружаването, регламентиран с чл. 44, ал. 1 от Конституцията на РБ. В решението е посочено, че българските граждани, придобили право на лов и обединени в ловна дружина, имат право да учредят ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство на основание чл. 30, ал. 1 ЗЛОД, което ловно сдружение е юридическо лице и се регистрира при условията и по реда на ЗЮЛНЦ /чл. 30, ал. 5 ЗЛОД/. Изложено е, че за да възникне правото на ловното сдружение да регистрира в съответното горско или ловно стопанство ловните дружини, които са избрали да членуват в неговия състав, съгласно чл. 30, ал. 3 ЗЛОД, е необходимо преди това членовете на ловната дружина да са упражнили валидно правото си на избор за членство в съответното ловно сдружение.
Съгласно постоянната практика на ВКС при първоначалния избор и учредяване на ловното сдружение решението следва да бъде взето с обикновено мнозинство от присъстващите членове на ловната дружина при кворум за провеждане на Общото събрание повече от половината от всички членове на дружината съобразно чл. 27 ППЗЛОД, но след учредяване на ловното сдружение и регистрирането му по реда на ЗЮЛНЦ всички негови членове са обвързани от приетия устав и са длъжни да го спазват.
Физическите лица – членове на ловната дружина имат право да вземат решение ловната дружина да прекрати членството в съответното ловно сдружение и да започне да членува в друго ловно сдружение с оглед въведеното в чл. 30, ал. 6 ЗЛОД ограничение за членуване на една ловна дружина само в едно ловно сдружение. Поради това, че начинът на свикване и провеждане на общото събрание на членовете на ловната дружина, начинът и мнозинството за вземане на решение на членовете на ловната дружина за прекратяване на членуването в съответното ловно сдружение и вземане на решение за членуване в друго ловно сдружение не са уредени в разпоредбите на ЗЛОД и ППЗЛОД, и с оглед обстоятелството, че лицата по чл. 29 ЗЛОД, обединени в ловни дружини, са приели устава при учредяване на ловното сдружение, свикването и провеждането на общото събрание на членовете на ловната дружина и мнозинството за вземане на решение за прекратяване на членуването в сдружението и преминаването на дружината в друго ловно сдружение следва да се извършат при спазване на разпоредбите на Устава на сдружението.
Въззивният съд в съответствие с постоянната практика на ВКС е приел, че членовете на ловната дружинка са обвързани от разпоредбите на Устава на сдружението и следва да се съобразяват с тях, тъй като доброволно са взели решение на дружинката на основание чл. 27 ППЗЛОД за учредяване на ищцовото сдружение и включването й като организационно звено именно в това сдружение, както и са гласували и приели Устава на сдружението. Изводът на съдебния състав, че не са спазени изискванията на устава на ищцовото сдружение за свикване и провеждане на общо събрание на дружинката и за одобряване на взетите решения от УС, а именно събранието е проведено на друго място, различно от обявеното в поканата, на него не са присъствали всички членове на дружинката и за включване на допълнителна точка в дневния ред, касаеща именно процесното решение, не са изразили единодушно съгласие всички членове на дружинката, а част от тях са се противопоставили, е изграден въз основа на доказателствата.
Отговорът на първата част на първия въпрос, а именно „необходимо ли е в предварително обявения дневен ред за общо събрание изрично да бъде включена точка относно вземане на решение на дружинката за излизането й от едно сдружение с нестопанска цел, респективно вземане на решение за участието й в друго С. или това може да стане чрез гласуване на тази точка по време на провеждане на общото събрание на дружинката чрез включването й по дадено от член на дружинката конкретно предложение за обсъждането й изобщо по кой ред следва да се провеждат общите събрания на ловните дружини” зависи от клаузите на Устава на С. „Сдружение на ловците и риболовците Стара З.”, т. е. от конкретните доказателства по делото.
По този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и поради това, че както и да бъде решен, не би променил изхода на спора, тъй като основателността на иска е аргументирана и с други нарушения на провеждане на Общото събрание: липсва взето решение за преминаване на ловната дружина в конкретно друго сдружение и е недопустимо вземане на решение от Общото събрание на ловната дружинка за прекратяване на участието в едно сдружение, без да е взето решение в кое друго сдружение ще премине; липсва протокол от събранието по чл. 31, ал. 4 във връзка с чл. 29, т. 10 ППЗЛОД; Общото събрание е проведено на друго място, различно от обявеното в поканата.
Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен, тъй като по релевантните правни въпроси е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в горепосоченото решение № 249/18.01.2017 г. по т. д. № 2920/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, с която противоречивата съдебна практика е уеднаквена.
Не е налице и твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните правни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана, предвид липсата на изменения в правната уредба и липсата на промени в обществените условия.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалвани на решението на Апелативен съд П.. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника С. „Сдружение на ловците и риболовците Стара З.” на основание чл. 78, ал. 10 ГПК направените от последния разноски за касационното производство в размер 1 770 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 344 от 03.11.2016 г. по в. т. дело № 468/2016г. на Апелативен съд П., Първи търговски състав.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Ловно-рибарско сдружение „Наслука 09””, ЕИК[ЕИК], [населено място], област Стара З. да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Сдружение на ловците и риболовците Стара З.”, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 10 ГПК сума в размер 1 770 лв. /хиляда седемстотин и седемдесет лева/ – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.