4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
С., 17.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1614/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдика адв.М. К. – АК – Б. на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] срещу Решение № 129 от 15.01.2015 г. по гр. д. № 297/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 226 от 08.08.2014 г. по гр.д. №2286/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което по иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, предявен от Ф. Инесон и Х. С. Инесон – граждани на Кралство Великобритания,чрез адв. Г. Н. от [населено място], [улица] ет.5 срещу [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], е обявен за окончателен сключеният на 30.05.2008 г. предварителен договор за покупко-продажба на ап.№5, находящ се в [населено място], к.к.”Слънчев бряг”-запад, бл.А, ет.0, сграда 1, с площ от 43.51 кв.м., подробно описан, с оплакване за неправилност.
В Изложение на касационни основания жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване поради липса на съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: 1. До кой момент е налице възможност синдикът да упражни правомощия по чл. 644 ТЗ за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот., 2. Съществуват ли и какви условия за упражняване на правото на синдика по чл. 644 ТЗ, 3. Възможно ли е да се прекрати по чл. 644 ТЗ предварителен договор за продажба на недвижим имот при връчване на искова молба по чл. 19 ЗЗД, 4. Възможно ли е да се прекрати по чл. 644 ТЗ предварителен договор за продажба на недвижим имот в хода на делото по чл.19 ЗЗД, 5. Необходимо ли е решение на СД на АД за сключване на предварителен и окончателен договор за продажба на недвижим имот – приложимо ли е разрешението на т.2 от ТР 3/2013 г. на ОСГК, 6. Следва ли при установено прекратяване на сделка, удостоверено с кредитно известие по първоначалната фактура, с което се заличават възникналите икономически отношения по стопанската операция – продажба на имот – да бъдат възстановени парите на купувача, за да е налице прекратяване на договор по чл. 19 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба Ф. Инесон и Х. С. Инесон – граждани на Кралство Великобритания, чрез адв. Г. Н. от [населено място], [улица] ет.5 не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК(преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че е валиден сключеният между страните предварителен договор за продажба, като е неоснователно оспорването от ответника, че договорът не е подписан от посоченото лице Д. У., установено от съдебно-почерковата експертиза, което лице към 30.05.2008 г. е представлявало дружеството, упълномощено от изпълнителния директор П. А., и което лице от м.06.2008 г. до обявяване на дружеството в несъстоятелност, е било изпълнителен директор. Въз основа на събраните писмени доказателства е направен извод, че ответникът е собственик на обещания за продажба на ищците обект и че последните са платили в уговорения срок 30.12.2008 г. цената по т.5 от Договора 28 294 евро. Съдът е аргументирал въз основа заключението на изслушаните в първоинстанционното производство и във въззивната инстанция счетоводни експертизи, че на 24.06.2008 г. сумата е постъпила във валутната разплащателна сметка на продавача, осчетоводена в сметка 411 ”клиенти”, партида 19 на името на ищците, на която дата е издадена фактура № 16 на името на ищците за левовата равностойност, която фактура и дължимият ДДС са включени в дневниците по ЗДДС на продавача и съответно са декларирани; към 30.06.2008 г. разчетите на ищците са приключени и салдото им е нулево. Съдът е посочил, че за ответника с решение №44/ 21.06.2012 г. по т.д. №870/2012г. на БАС е открито производство по несъстоятелност с начална дата 22.12.2011 г. и с решение №344/28.10.2013 г. дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите и е назначен синдик. По съображения, че искът е предявен на 27.11.2013 г.- след откриване на производството по несъстоятелност, но чл. 637 ТЗ намира приложение само за съдебни и арбитражни производства с предмет притезателни права, а искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е за принудително осъществяване на едно потестативно право, което може да се осъществи само по исков ред, съдът е приел, че откриването на производство по несъстоятелност не е пречка за разглеждане на иска и не води до прекратяване на сключените от търговеца договори, освен ако не са прекратени от синдика по реда на чл. 644 ТЗ. По съображения, че ищците са изпълнили задължението за плащане на цената и че няма доказателства изявлението на синдика, отправено с нотариална покана, че прекратява предварителния договор и дава 15-дневен срок за предизвестие, да е връчено на ищците, съдът е приел, че не е изпълнена процедурата по чл. 644 ТЗ и предварителният договор не е прекратен. За неоснователен е счел довода на ответника, че липсва решение на органа на управление на АД за сключване на предварителен договор, като съдът е съобразил чл. 52 ал.10 от Устава, че СД взима решения за придобиване, отчуждаване и обременяване на недвижими имоти и учредяване на вещни права върху тях, и като е приложил чл. 236 ал. 4 ТЗ, е приел, че сключеният предварителен договор е действителен, като лицето, което го е сключило, отговаря пред дружеството за причинени вреди, а при сключване на окончателния договор, нотариусът следва да извърши проверката по чл. 586 ал. 1 ГПК. По възражението на ответника, че не е получил цената, съдът е обосновал, че ответникът не е оспорил представеното банково извлечение, а и от изслушаната във въззивния съд счетоводна експертиза е установено плащане, на ищците е издадено кредитно известие № 74/22.12.2010 г. към фактура 16/24.06.2008 и в счетоводството на ответника липсват първични документи, от които да се установи на кого сумата е изплатена, като не е отразено и приключване на продажбата. При тези данни съдът е заключил, че е основателен доводът на ищците, че не може да се развали договора с издаване на кредитно известие, за което липсват доказателства да е връчено на ищците и да им е върната платената цена, и съгласно чл. 87 ал. 1 пр. 1 ЗЗД предупреждението за разваляне на предварителен договор трябва да е в писмена форма.
С оглед изложеното, не са релевантни въпроси: първи, втори, трети и четвърти поради обстоятелството, че няма прекратяване на предварителния договор – ищците са изпълнили задължението за плащане на цената и няма доказателства да им е валидно връчено изявлението на синдика, съдържащо се в нотариалната покана, че прекратява договора и дава 15-дневен срок за предизвестие, съгласно чл. 644 ТЗ. Затова е без значение за спора на страните отговорът на въпросите до кой момент синдикът може да прекрати договора, кои са условията затова, може ли договорът да се прекрати по чл. 644 ТЗ при връчване на исковата молба по иска чл. 19 ЗЗД, може ли да се прекрати в хода на делото по чл. 19 ЗЗД.
Не е релевантен за спора въпросът необходимо ли е решение на СД на АД за сключване на предварителен и окончателен договор за продажба на недвижим имот, основан на приложимостта на т.2 от ТР 3/2013 г. на ОСГК. Съдът, като е съобразил разпоредбата на чл. 236 ал. 4 ТЗ, е приел, че сключеният предварителен договор е действителен, и при сключване на окончателния договор, нотариусът следва да извърши проверката по чл. 586 ал. 1 ГПК и съображения за прилагане на. т.2 от ТР 3/2013 г. на ОСГК въззивното решение не съдържа.
Не е релевантен за спора въпросът следва ли при установено прекратяване на сделка, удостоверено с кредитно известие по първоначалната фактура, да бъдат възстановени парите на купувача, за да е налице прекратяване на договора. Няма възстановяване на ищците на платената цена на имота, нито може да се поддържа че е налице разваляне на договора с издаване на кредитно известие, за което липсват доказателства да е връчено на ищците, с оглед изискването на чл. 87 ал. 1 пр. посл. ЗЗД за писмена форма на предупреждение за разваляне на сключен в писмена форма договорен договор.
Поизложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 129 от 15.01.2015 г. по гр. д. № 297/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: