4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр. София, 21.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2082 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” срещу решение № 533 от 24.03.2014г. по т.д. № 694/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение от 17.07.2013г. по т.д. № 319/2010г. на СГС, ТО, VI – 11 състав. С потвърденото първоинстанционно решение Държавен фонд „Земеделие” е осъден да заплати на [фирма] сумата 61 659 лева, представляваща незаплатената от фонда част от договорена финансова помощ за инвестиция „Създаване на 50 дка лозово насаждение и закупуване на специализирана техника” по договор № 2167 от 13.07.2006г. на основание чл.79 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска 28.01.2010г. до окончателното заплащане на сумата на основание чл.86 ЗЗД, както и да му заплати сумата 6 369,36 лева – разноски за съдебното производство, на основание чл.78 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е интерпретирал ангажираните в рамките на производството доказателства и доказателствени средства и въз основа на това е достигнал до неверни фактически констатации, което е довело и до неправилни правни изводи. Твърди, че след пълен анализ на ангажираните в производството доказателства се установява, че дружеството е допуснало нарушение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по реда и при условията на Програма С., като не е изпълнило в срок задължението си за засаждане на процесните масиви, поради което законосъобразно касаторът е отказал изплащането на финансовата помощ, съответстваща на неточно изпълнената в темпорално отношение инвестиция. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „В процеса на обработка на заявките за плащане, подаване от ползватели на финансова помощ въз основа на сключени с Държавен фонд „Земеделие” договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С., фондът има ли право да изисква и служебно да се снабдява с документи, издавани и/или съхранявани от други държавни органи, институции и лица, извън документите, посочени в Приложение № 5 към чл.25, ал.5 от Наредба № 14 от 18.05.2001г. и да ползва така събраните доументи и при оценката относно документалното и фактическото съответствие на проекта и неговото изпълнение по смисъла на чл.26, ал.1 от Наредба № 14 от 18.05.2001г.?”.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираният в изложението въпрос не е с решаващо за изхода на делото значение. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд, след като е анализирал клаузите на сключения договор, е приел, че ответникът като ползвател по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на програма С. е подал в срок заявката за плащане с приложенията към нея и няма данни от него да са изисквани допълнително документи по заявката. Приел е за установено, че Фондът е одобрил и изплатил част от разходите за инвестицията, като е отказал плащане на останалата част, касаеща процесните лозови насаждения. Въззивният съд е приел за преклудирано направеното от ответника правоизключващо възражение, че заявление с вх. № ТЗ-Х-1145 от 26.05.2008г. /с поправени дати на засаждане 02 и 03.12.2007г./ е документ с невярно съдържание и прилагането му към писмо вх. № 02-2600/2639/18.06.2008г. представлява „представяне на документ с невярно съдържание”. За да достигне до този извод, въззивният съд е съобразил влязлото в сила решение по т.д. № 1963/2010г. на СГС, VI-2 състав, водено между същите страни по иск на Фонда за връщане на предоставената финансова помощ, с което е установено със сила на пресъдено нещо, че това заявление не представлява документ с невярно съдържание, а е подадено от ответника – производител пред ИАЛВ – Х. по предвидения ред, като датите на засаждане на процесните лозови масиви са поправени по искане на производителя, който твърди допусната техническа грешка, и поправката е извършена от служител в ИАЛВ – С., при липса на ангажирани доказателства, че поправените дати на засаждане не са верни. Приел е за безспорно, че към датата на проверката 13.02.2008г. лозите са били засадени, както и че при извършената от Фонда проверка през април 2008г. лозите са засадени и лозовите масиви съществуват и се развиват. Обсъждайки събраните по делото доказателства за осъществен на 29.11.2007г. внос на лозите, приемо-предавателен протокол от 18.12.2007г., с който работата по засаждането на лозите е била приета от възложителя, сключена застраховка на процесните лозови масиви от 28.12.2007г., както и заключението на съдебната агрометеорологична експертиза, че времето през декември 2007г. е позволявало засаждането на лозя, без опасност от измръзване, въззивният съд е приел, че лозята са засадени до края на 2007г. За пълнота на мотивите е изложил съображения, че дори и да са засадени след крайния срок /14.01.2008г./, това неизпълнение на договора е частично, тъй като той има за предмет не само засаждане на масивите, но и закупуване на техника, за което обстоятелство няма спор, че е изпълнено. Поради това е приел, че не са налице предпоставките за разваляне на договора от страна на Фонда, респ. за отказ от изплащане на дължимата помощ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос не е релевантен за делото, тъй като не обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Въззивният съд е достигнал до крайния си извод за основателност на претенцията за неизплатената част от договорената финансова помощ, като след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че договорът е изпълнен от ползвателя на помощта и не е налице поддържаното от Фонда основание за отказ. Въззивният съд не е отрекъл правото на Фонда в процеса на обработка на заявките за плащане, подадени от ползватели на финансова помощ, да изисква и служебно да се снабдява с документи, а е обсъдил изисканото служебно от Фонда Заявление с вх. № ИАЛВ-Х.ТЗ-Х-402/12.02.2008г. /с посочени дати на засаждане в графа 17 – 07.02.2008г./. Поради това формулираният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3 600 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 533 от 24.03.2014г. по т.д. № 694/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 3 600 лева /три хиляди и шестстотин лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: