3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр. София, 27.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1072 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. И. К., [населено място] срещу определение № 2728 от 13.12.2013г., постановено по в.гр.д. № 2276/2013г. на САС, ГК, 1 състав, с което на ответника ЗК [фирма] са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 7 290 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че е налице разминаване между изразената в решението и в определението воля, както и е налице неправилно определен размер на присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че съобразно отхвърлената част от иска минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 6 330 лева, а не в размер на 7 290 лева, както е определил САС. Счита също, че на ответното дружество не следва да се присъждат разноски, тъй като съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК частния жалбоподател е освободен от заплащане на такси и разноски.
Ответникът по частната жалба ЗК [фирма] не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С обжалваното определение въззивният съд, като е разгледал подадената от ответника ЗК [фирма] молба за изменение на решението в частта за разноските и е съобразил изхода на спора, е приел, че за отхвърлителната част от иска следва на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 7290 лева, както е посочено в представения списък по чл.80 ГПК.
Обжалваното определение е частично неправилно.
С оглед изхода на спора във въззивното производство и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, но с решението си въззивният съд не се е произнесъл по дължимите на ответника разноски, въпреки своевременно направеното от него искане. Размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен с оглед отхвърлената част от иска и съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в редакцията му, действаща към момента на постановяване на въззивния акт, възлиза на 6 330 лева. Поради това на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в посочения размер, като в останалата му част до пълния претендиран размер от 7 290 лева искането на ответника е неоснователно.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за наличие на противоречие между изразената във въззивното решение и в обжалваното определение по чл.248 ГПК воля. Във въззивното решение съдът не е формирал воля за дължимите на ответника разноски за въззивното производство, а се е произнесъл само по разноските на страните за първоинстанционното производство.
Неоснователен е и доводът, че ищецът не дължи на ответника разноски, тъй като е освободен от заплащане на такива на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно тази разпоредба ищците, отговарящи на посочените в нея условия, са освободени от заплащане на такси и деловодни разноски, но не и от отговорност спрямо насрещната страна за направените от нея в съдебното производство разноски.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която Б. И. К., [населено място] е осъден да заплати на ЗК [фирма] разноски за въззивното производство за разликата над 6 330 лева до 7 290 лева, като искането на ответника в тази част следва да бъде оставено без уважение. В останалата му част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2728 от 13.12.2013г., постановено по в.гр.д. № 2276/2013г. на САС, ГК, 1 състав в частта, в която Б. И. К., [населено място] е осъден да заплати на ЗК [фирма] разноски за въззивното производство за разликата над 6 330 лева до 7 290 лева, като ОТХВЪРЛЯ искането на ЗК [фирма] в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2728 от 13.12.2013г., постановено по в.гр.д. № 2276/2013г. на САС, ГК, 1 състав в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: