4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
С., 10.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2493/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Г. челик хасър ве панел чит системлери ималат санайи ве тиджарет лимитед ширкети” – със седалище и адрес на управление Република Турция, [населено място], чрез адв.Г. Б. – АК -К., с адрес за призоваване в Република България: [населено място], [улица], адвокат Г. Б. срещу Решение № 114 от 01.04.2015 г. по т.д. №97/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №194 от 01.10.2014 г. по т.д.№260/2013 г. на ОС – Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от „Г. челик хасър ве панел чит системлери ималат санайи ве тиджарет лимитед ширкети” срещу [фирма] – [населено място] иск за 21 312.50 щ.д. – неизплатена част от цената на доставени материали, със законната лихва от предявяване на иска, с оплакване за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят поддържа основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по материално-правен въпрос: при решаване на спор по договор за продажба с международен елемент кои норми се прилагат: чуждите материално – правни норми или българските правни норми – решен в противоречие с Р.№233/22.01.2013 г. на ВКС и процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът служебно да установи съдържанието на чуждото право, съгл. чл. 43 КМЧП и неизпълнението на това задължение представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила – решен в противоречие с Р.№233/ 22.01.2013 г. на ВКС. Излага и съображения за неправилност на обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/ 2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с която е отхвърлен искът на „Г. челик хасър ве панел чит системлери ималат санайи ве тиджарет лимитед ширкети” срещу [фирма] – [населено място] за 21 312.50 щ.д. – неизплатена цена на доставени стоки, въззивният съд е изложил, че първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 79 ЗЗД, въпреки че се касае за право- отношение с международен елемент – дружеството продавач е регистрирано в Република Турция, където осъществява своята дейност и съгласно глава Десета от КМЧП при определяне на приложимото право следва да се прецени налице ли са двустранни или многостранни международни договори (конвенции), които да уреждат възникналото правоотношение. Посочил е, че основният източник на международна търговска продажба на стоки Конвенцията на О. за международна продажба на стоки(1980 г.), ратифицирана от България на 09.07.1990 г. и към която Република Турция се е присъединила на 07.07.2010 г., не може да намери приложение, тъй като правоотношението на страните касае период м.окт.2008 г.- м.февр. 2009 г., през който Република Турция не е била страна по В. конвенция – не е налице една от предпоставките за нейното приложение; като двустранният договор за правна помощ по граждански и наказателни дела (Д.в.бр. 20/1976 г.) не съдържа материалноправни норми относно международна продажба на стоки. Като е взел предвид, че съгласно чл. 94 ал.1 КМЧП страните не са избрали приложимото право, съдът е приел, че следва да се приложи правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка и съгласно чл. 94 ал. 2 КМЧП предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора. По съображения, основната престация при договор за търговска продажба е тази на продавача: да прехвърли собствеността върху продаваната вещ и да я предаде, да отговаря за евикция и за недостатъци, съдът е обосновал, че характерната престация по см. на чл. 94 КМЧП е тази на продавача и приложимото материално право е на държавата, в която продавачът има своето обичайно управление. Посочил е, че в случая отношенията на страните и предявеният иск са най-тясно свързани с правото на Република Турция, където е регистрирано и осъществява дейността си дружеството ищец и конкретните приложими правни норми са Закона за договорите – Част Втора: Различни видове договори, Книга Шеста:Продажба и замяна, Глава Първа чл.187-чл.198, като отговорността за продажба на вещ с недостатъци е уредена в чл.197 и 198 с.з. Въз основа на събраните доказателства съдът е аргументирал, че ищецът не доказва при товарене на стоката да е присъствал представител на ответника, който да я е приел без забележки; че стоката внимателно е разтоварена, като се касае за много бройки пана с различни размери, натоварени в палети и увити с найлон – купувачът не е знаел за недостатъците към момента на продажбата. Като е обсъдил гласните доказателства установени ли са от купувача недостатъците и кога, уведомен ли е за тях продавачът и кога, съдът е приел, че се касае за около 400 бр. повредени пана – с лоша и крехка заварка, поради което някои елементи са се отделили, а някои са се късали при преместването, които дефекти могат да се установят след премахване на опаковката; че купувачът своевременно е уведомил продавача за недостатъците, и последният му е дал указания некачествените пана да се предадат на вторични суровини, което купувачът е изпълнил. На основание чл.198 от приложимия турски закон съдът е посочил, че купувачът трябва да провери състоянието на стоката възможно най-скоро и ако открие недостатъци – незабавно да уведоми продавача, а за проявили се впоследствие скрити недостатъци следва да уведоми продавача незабавно от проявлението, в противен случай обектът се счита приет – в случая дефектите не могат да се открият при обикновена проверка при получаване на стоката, при проявлението на недостатъците купувачът незабавно е уведомил продавача, затова отговорност носи продавачът – следва да получи обратно дефектната стока, за която не му се дължи цена. Заключил е, че по уговорка на страните стоката е предадена на вторични суровини, като получената сума е много по-ниска от цената на редовна стока, но за тази разлика ответникът не следва да отговаря. Обсъдил е счетоводната експертиза и е отхвърлил иска за 21 312.50 щ.д.-неизплатена част на доставени материали.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по изложените от жалбоподателя въпроси: материалноправен въпрос: при решаване на спор по договор за продажба с международен елемент кои норми се прилагат: чуждите или българските, и процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът служебно да установи съдържанието на чуждото право, съгл. чл. 43 КМЧП, неизпълнението на което задължение представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за които поддържа, че са решени в противоречие с Р.№233/ 22.01.2013 г. по т.д.№ 914/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. В това решение ВКС е приел, че при частноправни отношения с международен елемент за определяне приложимото право, действа субективният принцип, съгласно чл. 93 КМЧП, изразяващ се в автономия на волята на страните да изберат приложимото право, като изборът може да е изричен или мълчалив и когато страните не са осъществили правото си на избор, съдът определя приложимото право въз основа критериите по чл. 94 КМЧП. Въззивният съд, като е посочил, че страните не са избрали приложимото право за уреждане на отношенията си, е установил съгласно чл. 43 ал. 1 КМЧП съдържанието на приложимото чуждо право, за което е изложил подробни съображения. Приложил го е към изяснената по делото фактическа обстановка, с което не е допуснал неизпълнение на задълженията си; не е приложил разпоредбата на чл. 99 ЗЗД, както несъстоятелно сочи жалбоподателят и не е налице допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Изведените от жалбоподателя въпроси са решени в съответствие с посочената съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 114 от 01.04.2015 г. по т.д. №97/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: