О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София, 08.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1482 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на длъжника З. П. Ч. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. И. И. срещу определение № 129 от 12.02.2014г. по в. ч. гр. дело № 18/2014г. на Окръжен съд Кърджали, с което е оставена без уважение частната жалба на З. П. Ч. против разпореждане на Районен съд Ардино по ч. гр. дело № 69/2013г. за издаване на заповед № 99/17.06.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и по изложени в частната касационна жалба съображения моли за отмяна на въззивното определение, на издадената заповед за изпълнение, разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист.
Ответникът „Р. /България/“ Е., [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. Д. Т. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за процесуалната й недопустимост поради необжалваемост на определението, с което се отхвърля частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК, евентуално за нейната неоснователност и правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Съгласно т. 8 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
Извън хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, които в случая не са налице поради това, че определението на въззивния съд е постановено в заповедно производство, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд. Процесното определение не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като е постановено по повод частна жалба срещу разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, допускане незабавно изпълнение на парично задължение и издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на З. П. Ч. от [населено място] срещу определение № 129 от 12.02.2014г. по в. ч. гр. дело № 18/2014г. на Окръжен съд Кърджали.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: