О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 06.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1762/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1125 от 03.06.2016 г. по т.д. №5473/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №1766 от 02.11.2015 г. по т.д. №1978/ 2015 г. на СГС, с което по иска на Био О. Е. Г. – А., чрез адв. д-р С. Н. Ш. – САК срещу [фирма] – [населено място], решението по т.4 от дневния ред, взето от ОС на дружеството ответник на 23.03.2015 г., е отменено на основание чл. 74 ал. 1 ТЗ, вр. чл. 126 ал. 3 ТЗ, с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: Допустимо ли е при извънсъдебно признаване на извършеното нарушение от съдружника, който е изключен и при негови действия за осуетяване на изключването, указващи знание за вида и характера на нарушенията, съдът да отмени решението за изключване поради формално неспазени изисквания за съдържанието на предупреждението. Излага съображения за неправилност на направения извод за липса в предупреждението на достатъчно информация за степента и характера на извършените нарушения, като счита, че конкретно и точно са посочени нарушените клаузи на дружествения договор, които цитира. Поддържа, че двете съдебни инстанции не са отдали значение на факта, че ищецът признава, че е влязъл в преддоговорни отношения с друго дружество със същия предмет на дейност с намерение да сключи договор за прехвърляне на дейността – това сочи на признание, че нарушението е извършено – ищецът е знаел или поне е съзнавал фактите на извършеното нарушение и съдът, без да оцени това, е направил неправилен извод, основан на буквата на закона, без да отчете точния му смисъл и разум: засегнатият съдружник да разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение, за да може да организира защитата си и евентуално да коригира поведението си. Поддържа посоченото основание и по въпроса: следва ли съдът въпреки признанието на съдружника за извършеното нарушение, да преценява процедурата по изключване, на което основание да уважи иска по чл. 74 ТЗ, като аргументира, че при изрично признание за извършеното нарушение, съдът следва да отчете признанието и да прецени дали непосочването в предупреждението конкретно на нарушенията, е достатъчно основание за уважаване на иска на формално основание, като съдът следва да съобрази поведението на съдружника и като евентуална злоупотреба с права – същият нарушава задълженията си да се въздържа от конкурентна дейност и осуетява изключването чрез запор върху дружествените си дялове. Искането за допускане на касационно обжалване жалбоподателят аргументира с липса на съдебна практика по поставените въпроси.
Ответникът по касационната жалба Био О. Е. Г. – А., чрез адв. Н. Р. Н. – САК оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че формулираните въпроси не са от значение за изхода на делото, тъй като представената в тях хипотеза не отговаря на установената фактическа обстановка – няма признаване от съдружника на твърдяното нарушение, като становището му относно извършените от него действия, е, че същите не съставляват нарушение на дружествения договор – забрана за конкурентна дейност. Поддържа, че жалбоподателят не е обосновал поддържаното основание; оспорва по подборно изложените съображения и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по 74 ал. 1 ТЗ, вр. чл. 126 ал. 3 ТЗ за отмяна на решение на ОС на О., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което по иска на Био О. Е. Г. – А., чрез адв. д-р С. Ш. – САК срещу [фирма] – [населено място] е отменено на основание чл. 74 ал. 1, вр. чл. 126 ал. 3 ТЗ, решението по т.4 от дневния ред, взето от ОС на дружеството на 23.03.2015 г., въззивният съд е приел, че съдържанието на предупреждението по чл. 126 ал. 3 ТЗ ”че ще бъдат обсъдени тежките нарушения на чл.126 ал.3 т.1 и т.2 ТЗ и чл.20 б.”б”, чл.31, чл. 31а и чл. 31б от дружествения договор, извършени от Био О. Е. Г. – А. и ще бъде подложено на гласуване неговото изключване”, както и в поканата за свикване на ОС по т. 4 от дневния ред ”обсъждане на системните и тежки нарушения на дружествения договор и на ТЗ, както и действията в явна вреда на интересите на дружеството, изключване на съдружника”, сочат само нормите на дружествения договор, които счита, че са нарушени и не съдържат конкретни факти: в какво се състои липсата на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, кои решения на ОС съдружникът не е изпълнил, кога са извършени. Съдът е аргументирал, че в този случай съдружникът не би могъл да даде отговор на твърденията за извършени нарушения и да организира защитата си, не би могъл да съобрази поведението си с отправеното предупреждение и да го коригира (ако нарушението позволява това), какъвто е смисълът на предупреждението. Заключил е, че е недопустимо липсата на надлежно предупреждение за изключване, да се преодолее в хода на производството чрез допълнителна конкретизация на твърдяните нарушения и при липса на конкретни твърдяни нарушения, не може да се извърши преценка доколкото за отстраняването им е достатъчен срокът от връчване на предупреждението до провеждане на ОС.
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ВКС, ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касация по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК, жалбоподателят следва да формулира правен въпрос, който е от значение за решаване на спора на страните и по който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото – такива са правните въпроси, включени в предмета на делото, обуславящи решаващата воля на съда, обективирана в решението. При преценката за допускане на касационно обжалване, ВКС, въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, се произнася дали соченият правен въпрос е от значение за изхода по делото и обусловил ли е правните изводи на съда по предмета на спора, след което преценява налице ли е някое от поддържаните основания.
Поставените от жалбоподателя въпроси, са предпоставени от твърдения за факти, които въззивната инстанция не е възприела в изложения от жалбоподателя смисъл – твърдяно извънсъдебно признаване от ищеца за извършеното нарушение; извършени действия за осуетяване на изключването, указващи знание за вида и характера на нарушенията – изводи в подобен смисъл във въззивното решение не се съдържат. Жалбоподателят поставя въпросите съобразно своята интерпретация на твърденията на ищеца, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба и поддържани по делото, които жалбоподателят свежда до признание на ищеца за извършени действия, за които е изключен с решение на ОС на 23.03.2015 г., при липса на изводи в решението в тази насока – поставените въпроси не съответстват на мотивите на решението.
Неоснователно жалбоподателят обосновава искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с довода, че липсва съдебна практика по въпроса за значението на конклудентните действия на изключения съдружник, като признание за извършеното нарушение, в която връзка съдът следва да преценява формалното съдържание на предупреждението за изключване – такъв въпрос по делото не стои, затова дори и ВКС по този въпрос да създаде задължителна практика, същата няма да е относима към спора на страните.
По изложените съображение Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1125 от 03.06.2016 г. по т.д. №5473/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: