3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
С., 26.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 809/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Национална агенция за приходите – [населено място] срещу Определение от 24.11.2014 по т.д. № 4193/ 2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е прекратено производството по подадената от НАП – [населено място] въззивна жалба срещу Решение от 24.03.2014 г. по т.д. № 224/ 2013 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта за началната дата на откритото производство по несъстоятелност на [фирма]-гр.Р.. По съображения,че определението е неправилно, тъй като в една част Ревизионен акт №291200450/16.08.2013 г. не е бил обжалван от длъжника и е влязъл в сила, жалбоподателят поддържа, че е неправилен изводът на съда, че няма публични вземания срещу длъжника, установени с влязъл в сила акт – задължителна предпоставка по чл. 613а ал. 2 ТЗ за допустимост на въззивна жалба, подадена от трето лице, неучаствало в производството пред първата инстанция. Иска определението да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата по съображения, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК, оспорва и по същество частната жалба, като неоснователна.
Ответникът по частната жалба „М. Б. ЗРТ( MKB B. ZRT) – [населено място], У. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба, тъй като не са налице изложени основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, за да може ВКС да се произнесе с определение по чл. 288 ГПК, оспорва и по същество частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок. Затова не следва да обсъжда доводите на ответниците по частната жалба налице ли са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280ал.1 ГПК.
С обжалваното определение е прекратено въззивното производство, образувано по жалба на НАП – [населено място] срещу Решение от 24.03.2014 г. по т.д. № 224/ 2013 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта относно началната дата на откритото производство по несъстоятелност на [фирма] – [населено място]. Съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията, дадени с Разпореждане от 07.11.2014 г. – да представи доказателства, че Ревизионен акт № 2912 00450/16.08.2013 г. е влязъл в сила изцяло или в отделни негови части, затова за НАП – [населено място] не са налице предпоставките по чл. 613а ал. 2 ТЗ.
Частната жалба е основателна.
Разпоредбата на чл. 613а ал.2 ТЗ определя кръга на лицата, които имат право на жалба срещу решения на окръжния съд, с които се открива или се прекратява производство по несъстоятелност – лицата, които са участвали в производството – длъжникът, лицата по чиято молба е образувано производството по чл. 625 ТЗ или присъединил се кредитор (чл.629 ал. 4 ТЗ). Законът предоставя право на обжалване на решенията по чл. 630 и чл. 632 ТЗ и на трети, неучаствуващи в производството по откриване на производство по несъстоятелност лица, но техния кръг е ограничен до лица, които имат вземане, установено с влязло в сила съдебно решение или с влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Жалбоподателят е установил във въззивното производство с представеното копие от Жалба, подадена от [фирма] – [населено място] срещу Ревизионен акт №[ЕИК]/16.08.2013 г., че длъжникът е обжалвал същия в посочените в жалбата части, като не го е обжалвал в частта за установено публично задължение за данък при източника за 2009 г., дължим на основание чл. 195 ал. 1 ЗКПО – 39 166.91 лв. – главници и 16 2676.40 лв. – лихви, начислени към 16.08.2013 г., съобразно таблицата на л.12 към акта. С необжалването на ревизионният акт в посочената част, същият е влязъл в сила и с него жалбоподателят е удостоверил публичноправно задължение на длъжника към НАП-С.. Жалбоподателят е носител, съгласно чл. 613а ал. 2 ТЗ на правото на въззивно обжалване на решението по чл. 630 ТЗ в частта за началната дата, тъй като има качеството на трето лице, обвързано от решението, което не е участвало в производството по несъстоятелност и е доказал, че е носител на публичноправно вземане срещу длъжника, неправилно отнето с обжалваното определение.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 24.11.2014 по т.д. № 4193/ 2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е прекратено въззивното производство по подадената от НАП – [населено място] въззивна жалба вх.№1278/07.04.2014 г.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: