3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
С., 17.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2708/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Ц. Т. М. – от [населено място] и [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1378 от 09.07.2014 г. по ч.т.д. № 787/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 689 от 28.03.2014 г. по т.д. № 965/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата им за допълване на решението, с оплакване за неправилност. В Изложение към частна жалба (приложено на л.5 от ч.т.д.№2709/2014 г. на ВКС) сочат, че въпросът дали при заявена в срок молба на страна за допълване на решението поради непроизнасяне по цялото й искане, съдът е длъжен да постанови допълнително решение, е от значение за изхода по конкретното дело и неговото разрешаване, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представят копие от Решение по гр.д.№ 906/ 2011 г. на РС – Пещера и от Определение № 1872/31.08.2012 г. по гр.д.№ 3112/2012 г. на САС.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е оставена без разглеждане молба за допълване на решението, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което е отказано допълване на решението, с което по иск по реда на чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] срещу [фирма] – [населено място] и Ц. Т. М. – от [населено място] е признато за установено вземане: 16 000 евро -главница, 3942.11 евро – договорна лихва, 163.61 евро – такси по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” и разноски в заповедното производство. Искането за допълване е основано на липсата на произнасяне за приложимостта или неприложимостта на европейското право, направено от втория ответник в отговора на исковата молба. За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е изложил, че молителите не поддържат да има непълнота на решението, което да не обхваща целия спорен предмет, да има заявено от ответниците искане, свързано с предмета на спора, по което съдът да не се е произнесъл, а искат произнасяне относно приложимост на Европейското право, като евентуален пропуск на съда да обсъди доводи и възражения на страните касаят неправилност на решението. Като е заключил, че молбата за допълване е лишена от предмет и от защитим за молителите правен интерес, които не са заявили искане, по което съдът да дължи произнасяне, въззивният съд е заключил, че искането за допълване е недопустимо и правилно оставено без разглеждане.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне. Доколкото жалбоподателите са посочили правен въпрос, решен по делото, тъй като изведеният от тях въпрос не отговаря на данните по делото – съдът се е произнесъл по цялото искане, въведено от ищеца като предмет на спора, не е налице липса на произнасяне, която да бъде коригирана с допълнително решение, затова молбата за допълване е недопустима, а по въпроса кой е приложимият закон, съдът се произнася по съществото на спора и няма задължение да постанови отделен диспозитив. Жалбоподателите не доказват този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съображението им, че решаването на въпроса е от значение за изхода по конкретното дело и неговото разрешаване, сочи на довод, относим към правилността на обжалваното определение, а не обуславя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което основание не е налице. Изискването на закона е кумулативно – въпросът да е от значение за точното решаване на закона, както и за развитие на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
Жалбоподателите не доказват да е налице основание по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК – посоченото Определение № 1872/31.08.2012 г. по гр.д.№ 3112/2012 г. на САС, е постановено по искане за допускане обезпечение на искове, с което съдът е пропуснал да се произнесе по исканата втора обезпечителна мярка, а Решение по гр.д.№ 906/ 2011 г. на РС – Пещера не е влязло в сила, затова не следва да бъде обсъждано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1378 от 09.07.2014 г. по ч.т.д. № 787/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: