4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. София, 09.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2320 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. П., срещу решение № 684 от 09.04.2014г. по гр.д. № 342/2014г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско въззивно отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение от 25.10.2013г. по гр.д. № 5426/2013г. на Пловдивски районен съд, 20 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск за заплащане на сумата 24 500 лева – частична претенция от общо дължимата сума от 30 000 лева, ведно със сумата 450 лева – частична претенция от общо дължимата сума от 7 935 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.05.2010г. до 03.10.2012г., дължими по договор за оказване на консултантски услуги по управлението на проект Винарска изба – Вила Ю., сключен на 11.11.2008г. между [фирма] в качеството на възложител и [фирма], като вземането по този договор е прехвърлено на касатора по силата на договор за цесия от 20.07.2012г., и касаторът е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 3 600 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа, че и двете съдебни инстанции са приели, че не е ангажирал доказателства относно изпълнението на поетите задължения по подписания между ответното дружество и цедента консултантски договор, като въззивният съд не се е произнесъл по възражението му относно разпределението на доказателствената тежест. Твърди, че въззивният съд е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл по направеното от него с въззивната жалба доказателствено искане и по този начин делото е останало неизяснено от фактическа страна. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „При наличие на договор за цесия с предмет определено вземане, в тежест на цесионера ли е да установява фактите и обстоятелствата по изпълнението на задълженията спрямо цедента?”.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е бланкетно, като липсва аргументация защо касаторът намира въпросът му да е обуславящ изхода на спора, както и защо намира правният проблем да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че е налице богата съдебна практика във връзка с договора за цесия и разпределение на доказателствената тежест в тази хипотеза. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че цесията, с която на ищеца [фирма] е било прехвърлено вземането на цедента [фирма] към ответника в размер на 30 000 лева без ДДС по договор за оказване на консултантски услуги от 11.11.2008г., респ. вземане съгласно чл.2/1/б.”а” и чл.2.2 от договор за оказване на консултантски услуги № V- А- 2008 от 11.11.2008г., е съобщена на ответника, както и че ответникът не е направил възражение за изпълнение на стария кредитор. Поради това е приел, че прехвърлянето на вземането има действие не само между страните по договора за цесия, но и за ответника. Въззивният съд е изложил съображения, че ищецът трябва да докаже и възникването и изискуемостта на прехвърленото вземане. Обсъдил е представените договор да оказване на консултанстки услуги и договор за цесия и е приел, че не са ангажирани каквито и да е доказателства за изправността на изпълнителя по първия договор, въпреки дадените от съда указания относно разпределението на доказателствената тежест. Приел е, че по делото не е представен нито един документ, удостоверяващ изпълнение на някое от множеството задължения на идпълнителя, като не се твърди и установява възложителят да е получил авансово плащане по реда на чл.9 от Наредба № 18 от 26.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 123, а без установяване на този факт вноската по чл.2.1.б.”а” от договора не е дължима. Посочил е, че не се твърди и установява да е налице хипотезата на чл.2.2 от договора – ответникът да е получил уведомление за одобрение на проекта, но да се е отказал от неговото изпълнение, поради което да дължи вноската по чл.2.1.б. „а” – предмет на договора за цесия и на иска.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, отнасящ се до разпределнието на доказателствената тежест при предявен от цесионер иск, е важен за делото, но по отношение на него не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, предвиждаща, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, е ясна и по приложението й е установена безпротиворечива съдебна практика, от която въззивният съд не се е отклонил.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 500 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 684 от 09.04.2014г. по гр.д. № 342/2014г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско въззивно отделение, 9 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: