5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
С., 25.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2171/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение от 27.02. 2014 г. по гр.д.№ 4038/2013 г. на СГС, с което е потвърдено Решение от 13.02.2013 г. по гр.д.№45417/2011 г. на СРС, 68 с., с което е отхвърлен иска по чл.55 ал.1пр.1 ЗЗД на [фирма]-гр.С. срещу [фирма] – [населено място] за сумата 16 453.21 лв., като платена без основание след незаконосъобразното й служебно начисляване от ответника поради неизправност на електромера на ищеца, с оплакване за неправилност.
В Изложение жалбоподателят поддържа, че по въпроса: дължи ли въззивният съд излагане и на свои мотиви, когато в жалбата са поддържани доводи и възражения срещу изводите на първата инстанция, решението противоречи на: т.19 от ТР №1/2001 г. по тълк. д.№1/2000 г. на ВКС, ОСГК; Р.№ 268/21.11.2011 г. по гр.д.№ 191/ 2011 г. на ВКС,ІІ г.о.; Р.№219/11.11.2013 г. по гр.д.№ 2545/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и Р.№69/20.03.2014 г. по гр.д.№6690/2013 г. на ВКС, І г.о. По въпроса: типовият споразумителен протокол, с който потребителят признава, че дължи определена сума, съставляваща служебно начислена стойност, а не стойност на действително изразходвана електроенергия, съставлява ли договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД или е извънсъдебно признание, подлежащо на преценка от съда наред с всички обстоятелства по делото, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като няма съдебна практика и изясняването на правната природа на този вид споразумение е от значение за развитието на правото. Въпросът: длъжен ли е съдът да даде правна квалификация на изложени от страната обстоятелства, сочещи на основания за унищожаемост на сделка поради заплаха, или страната е длъжна да посочи като такова основание нормата на чл. 30 ЗЗД, за да бъде зачетено възражението й за недействителност, жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с Р.№176/03.11.2010 г. по т.д.№ 118/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№ 189/26.04.2012 г. по гр.д.№ 764/2011 г. на ВКС, І г.о. Въпроса: при оплаквания в жалбата за нарушения във връзка с доклада,длъжен ли е въззивният съд да допусне поискани от страната доказателства, несъбрани от първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и на дадените указания, жалбоподателят счита, че е решен в противоречие с т.2 и т.3 на ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че не са налице поддържаните основания, тъй като със Споразумителния протокол жалбоподателят признава задължението, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за сумата 16 453.21 лв., като платена без основание след служебното й начисляване от ответника поради неизправност на електромера на ищеца, въззивният съд въз основа на Споразумителен протокол от 11.03.2011 г. е приел, че в т.1 от същия потребителят признава задължението си 16 453.21 лв. за периода 27. 10.2010г. – 28.02.2011 г. за консумирана и незаплатена ел. енергия, с дължимата лихва, което се задължава да плати на шест месечни вноски, както и лихвата, до 27.09.2011 г., което е изпълнил. Съдът е квалифицирал Споразумителен протокол от 11.03.2011 г., като договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД, с който страните са разрешили възникналия спор относно съществуването и размера на задължението – ищецът е признал съществуването и размера на дълга и лихвите, а ответникът е приел разсрочено плащане. Обосновал е, че ищецът не е посочил изрично основания за нищожност по чл. 26 ЗЗД и чл. 366 ЗЗД на Споразумителния протокол, нито основания за унищожаемост по см. на чл.27 – чл. 33 ЗЗД и чл.367 ЗЗД и съдът е извел съществуването на задължението и размера му от събраните писмени доказателства: констативни протоколи от 07.03.2011 г. и от 10.03.2011 г. и протокол за корекция на измерените количества отчетена ел.енергия на обекта от 10.03.2011 г. Въз основа на заключението на техническата експертиза е направил извода, че независимо, че електромерът е бил технически изправен, на две от фазите липсват вторични токове, което води до неотчитане на цялата потребена ел. енергия, и не е имало измерване за процесния период до 08.03.2011 г., като начислената служебна електроенергия е в съответствие с чл. 25 ал. 2 т. 1 от ОУ на договорите за използване на ел.разпределителната мрежа, и е заключил, че платената от ответника сума 16 4153.21 лв., е платена с основание и не подлежи на връщане.
Въпросът за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди всички относими към спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните, е релевантен за делото. С обжалваното решение в правомощията си на въззивна инстанция съдът е решил спора по същество, съгласно чл. 271 ал. 1 ГПК, като подробно е мотивирал решението. Така въззивният съд е решил въпроса в съответствие с установената съдебна практика за задължението на въззивния съд при изготвяне на решението при самостоятелната преценка на събрания фактически и доказателствен материал, да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за което да изготви собствени мотиви, съгласно т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК и посочените от жалбоподателя решения, постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК.
По въпроса: типовият споразумителен протокол, с който потребителят признава, че дължи определена сума, съставляваща служебно начислена стойност, а не стойност на действително изразходвана електроенергия, съставлява ли договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД или е едно извънсъдебно признание, подлежащо на преценка от съда наред с всички обстоятелства по делото, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Безпротиворечива е съдебната практика по въпроса, че постигнато между страните споразумение, представлява договор за спогодба по см. на чл. 365 ЗЗД, който като всеки договор има за тях силата на закон, с който договор страните прекратяват един спор, като преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата и ако договорът за спогодба е опорочен, страната може да предяви този порок с иск за прогласяване за нищожност или за унищожаване (Р.№985/27.12.2004 г. по т.д.№ 97/2004 г. на ВКС, ІІ т.о., Р.№ 447/ 25.06.2010 г. по гр.д. № 4618/ 2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Като е квалифицирал Споразумителен протокол от 11.03.2011 г., като договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД, с който страните са разрешили възникналия спор относно съществуването и размера на задължението на ищеца по договора за продажба на електроенергия – ищецът е признал съществуването и размера на дълга и лихвите, а ответникът е приел разсрочено плащане, въззивният съд е разрешил въпроса в съответствие с посочената съдебна практика, като е без значение, че в типовия споразумителен протокол, потребителят признава, че дължи определена сума, съставляваща служебно начислена стойност, а не стойност на действително изразходвана електроенергия с оглед приетото, че този договор има характер на договор за спогодба .
По въпроса: длъжен ли е съдът да даде правна квалификация на изложени от страната обстоятелства, сочещи на основания за унищожаемост на сделка поради заплаха или страната е длъжна изрично да посочи като такова основание нормата на чл.30 ЗЗД, за да бъде зачетено възражението й за недействителност, е неоснователно искането да допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Ищецът е оспорил Споразумителен протокол от 11.03.2011 г., като подписан под угрозата от преустановяване на ел.енергията, в доклада по чл. 146 ал. 1 ГПК съдът му е дал указания да формулира възраженията си относно недействителността на Протокола, и да посочи на какви основания за нищожност или за унищожаемост се позовава, след което ищецът е поддържал, че Споразумителният протокол следва да се третира като извънсъдебно признание за разсрочване на плащанията, а не като признание за задълженията, посочени в него. Първоинстанционният съд, като е изложил съображения за характера на Протокола от 19.03.2011 г., като договор за спогодба, а не на едностранно изявление на ищеца за признаване на факт по чл. 175 ГПК, и като е съобразил, че ищецът не е изпълни указанията да посочи основанията за нищожност или унищожаемост на Споразумението, които съображения са възприети и от въззивния съд, не се е произнесъл по въпроса за задължението на съда да даде правна квалификация на изложени от страната обстоятелства, сочещи на основания за унищожаемост на сделка поради заплаха. Посочените от жалбоподателя Р.№176/03.11.2010 г. по т.д.№ 118/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№ 189/26.04.2012 г. по гр.д.№ 764/2011 г. на ВКС, І г.о. за задължението на съда да определи правното основание на иска въз основа на изложените от ищеца факти и обстоятелства, на които е основан и заявения петитум, нямат отношение към решения по делото въпрос относно оспорването от ищеца на Споразумителен протокол от 11.03.2011 г.
Не е решен по делото въпрос: при оплаквания във въззивната жалба за нарушения във връзка с доклада, длъжен ли е въззивният съд да допусне поискани от страната доказателства, несъбрани от първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и на дадените указания. При оплакванията на ищеца във въззивната жалба за неправилни изводи относно характера на Споразумителен протокол от 11.03.2011 г. и за допуснати процесуални нарушения относно събирането на доказателства, и без оплаквания във връзка с доклада по чл. 146 ГПК, въззивният съд, като не е допуснал поисканите в жалбата доказателства, не се е произнесъл в противоречие с т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото и в случай на позоваване на страната на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 27. 02.2014 г. по гр.д.№ 4038/ 2013 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: