Определение №506 от 21.7.2014 по ч.пр. дело №1833/1833 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр. София, 21.07.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1833 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. К. С. срещу разпореждане, постановено на 30.12.2013г. по гр.д. № 2715/13г. на САС, ГК, 10 състав, с което е върната частната касационна жалба на К. К. С. срещу определение от 17.07.2013г. по същото дело.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано, тъй като е изпълнил всички разпореждания на съда.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 1625, постановено на 17.07.2013г. по гр.д. № 2715/2013г. на САС, ГК, 10 състав, е потвърдено определение № 2858/22.04.2013г. по гр.д. № 2916/12г. на СГС, ТО, VІ-20 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което К. К. С. е осъден да заплати на Сдружение „Обединена В. Ложа на България” 1200 лева разноски – платен адвокатски хонорар по делото.
Въззивното определение е обжалвано от К. С. с частна касационна жалба, подадена на 17.10.2013г.
С разпореждане, постановено на 18.10.2013г., въззивният съд е оставил частната касационна жалба без движение с указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева.
В отговор на указанията на съда на 04.11.2013г. частният жалбоподател К. С. е подал молба, в която е изложил основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и е представил вносен документ за внесена държавна такса.
С разпореждане от 06.12.2013г., в изпълнение на указания, дадени с разпореждане № 439 от 27.11.2013г. на Председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС, въззивният съд отново е оставил частната касационна жалба без движение и е дал на жалбоподателя указания в едноседмичен срок от съобщението да представи подписан в оригинал от процесуалния му представител адв. Ш. екземпляр от частната жалба или в същия срок върху находящото се по делото копие от частната жалба да бъде положен подпис в оригинал на адв. Ш., както и да представи приподписан от процесуалния му представител екземпляр от молбата от 04.11.2013г. или в същия срок процесуалният представител да положи подпис в оригинал върху молбата по делото. Съдът е предупредил частния жалбоподател, че при неизпълнение частната касационна жалба ще бъде върната.
Препис от разпореждането е връчен на частния жалбоподател на 13.12.2013г..
В изпълнение на указанията на съда на 17.12.2013г. частният жалбоподател е представил молбата, съдържаща изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, приподписана от адв. Ш., упълномощен за приподписване на основание чл.284, ал.2 ГПК на частната касационна жалба.
С разпореждане от 20.12.2013г. въззивният съд е констатирал, че с молбата не са изпълнени изцяло дадените от него указания и е разпоредил делото да се докладва слез изтичане на срока за изпълнение на указанията.
С обжалваното разпореждане Софийски апелативен съд, чрез съдията докладчик, е върнал частната касационна жалба на К. С. поради неизпълнение на указанията за представяне на екземпляр от частната жалба, подписан в оригинал от адв. Ш. или за подписване на находящото се по делото копие от същата.
Обжалваното разпореждане е правилно. Действително по делото е подадена частна касационна жалба срещу въззивното определение, която представлява копие, а не оригинал, т.е. върху тази жалба не е положен подпис в оригинал. Поради това подадената пред въззивния съд частна касационна жалба следва да се третира като неподписана. С оглед така констатираната нередовност на жалбата, са законосъобразни дадените от въззивния съд указания за приподписването й от адв. Ш., който е бил упълномощен да приподпише частната касационна жалба срещу въззивното определение. Указанията на съда са редовно съобщени на жалбоподателя на 13.12.2013г. /това обстоятелство не се оспорва в частната жалба/, поради което едноседмичният срок за изпълнението им е изтекъл съгласно чл.60, ал.4 ГПК на 20.12.2013г. /петък/. С подадената на 17.12.2013г. молба частният жалбоподател е изпълнил дадените от съда указания за приподписване на изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, но не и указанията за подписване, респ. приподписване на частната касационна жалба. Тези указания не са били изпълнени и към 30.12.2013г., на която дата е постановено обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба. Поради това е било налице основанието на чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.2 вр. чл.284, ал.2 ГПК за връщане на подадената частна касационна жалба.
Като е достигнал до този извод, Софийският апелативен съд е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, постановено на 30.12.2013г. по гр.д. № 2715/13г. на САС, ГК, 10 състав, с което е върната частната касационна жалба на К. К. С. срещу определение от 17.07.2013г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top