О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 06.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1709/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 248 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 375 от 07.06.2016 г. по т.д.№37/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено без уважение направеното искане по чл. 248 ГПК да се измени въззивното решение в частта за разноските – платено адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции – и на ищеца да се присъдят изцяло направените и доказани разноски, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че на основание чл. 3 ал.1 т.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой, неправилно въззивният съд е приел, че не е доказано платеното адвокатско възнаграждение, като в чл. 5 ал. 1 от ЗОПБ, е предвидена санкция за неспазване на ограничението и не е предвидена санкция плащането да се приеме за недоказаное, напротив, законът с израза ”направеното плащане” в чл. 5 приема, че е извършено плащане в брой. Жалбоподателят поддържа, че дори и да се приеме за законосъобразно приетото от въззивния съд, то същият е следвало да му присъди максимално предвидената сума, за която е приел, че е допустимо да се доказва, че е платена в брой, съгласно чл. 3 от ЗОПБ. Иска определението в частта, с която не е уважена молбата по чл. 248 ГПК, да се отмени и да му се присъдят направените разноски за възнаграждение за адвокат за всички инстанции, евентуално – до размера, определен в Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] оспорва същата, като неоснователна, като поддържа, че липсват доказателства ищецът да е направил претендираните разноски за адвокат и по силата на Закона за ограничаване на плащанията в брой, когато се касае за плащания, надвишаващи 15 000 лв. до 01.01.2016 г. и 10 000 лв. след тази дата, задължително е следвало да се извършат по банков път.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване, съгласно чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 248 ал. 3 ГПК и че жалбата е редовна и допустима, като подадена в срок.
С въззивното решение, като е уважен изцяло предявеният иск, ответникът е осъден да плати на ищеца 34 663.32 лв. – разноски за всички съдебни инстанции, и отказал да присъди адвокатско възнаграждение: 16 000 лв. – за първоинстанционното производство, 20 000 лв. – за първото въззивно производство и 16 000 лв. – за второто въззивно производство, по съображения, че съгласно чл. 3 ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, когато се касае за плащане на суми над 15 000 лв. до 01.01.2016 г. и 10 000 лв. след тази дата, същите се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за присъждане на всички платени адвокатски възнаграждения, е отхвърлена по съображения, че не е доказано плащането, което следва да бъде документално установено със съответни банкови документи – чрез превод или внасяне по платежна сметка, съгласно чл. 3 ал.1 ЗОПБ.
Определението е неправилно. Ищецът е представил договори за правна защита и съдействие, в които е отразена платена сума – възнаграждение за адвокат: по т.д.№ 687/2013 г. на В. – 16 000 лв., по т.д.№ 111/2014 г. на ВАС – 20 000 лв., по т.д.№2605/2014 г. на ВКС – 14 000 лв. и по т.д.№ 37/2016 г. на ВАС – 16 000 лв.
Определението противоречи на т. 1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно която се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, когато страната е заплатила същото – ако в договора е записан начин на плащане по банков път, представят се доказателства за това, а ако е в брой – достатъчно е вписване в договора за направеното плащане, което има характер на разписка.
При доказано от ищеца плащане на разноски – адвокатско възнаграждение с представените договори за правна помощ, в които е отразено, че възнаграждението е платено, не е необходимо ищецът да представя доказателства за извършено плащане по банков път. Към доказването на плащането няма отношение разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, като нарушаването на разпоредбите на този закон има за последица реализиране срещу нарушителя на административно-наказателна отговорност, но не се отразява на надлежността и доказването на извършеното плащане.
С оглед възражението за прекомерност, направено от ответника в производството по т.д.№687/2013 г. на В., по т.д.№111/2014 г. на ВАС и по т.д.№ 37/2016 г. на ВАС, доказаното платено адвокатско възнаграждение: 16 000 лв. – по първото посочено дело, 20 000 лв. – по второто и 16 000 лв. – по третото, следва на основание чл. 7 ал.2 т. 5 от Наредба №1/09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да се намали и за посочените инстанции да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по 6544.60 лв. Така за тези съдебни инстанции разноските са общо 19 633.80 лв. и като се прибавят разноските по т.д.№ 2605/2014 г. за ВКС – 14 000 лв., за които няма възражение на ответника за намаляване поради прекомерност – общо се дължат на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции 33 633.80 лв.
По изложените съображения частната жалба следва да се уважи в този размер, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 375 от 07.06.2015 г. по т.д. № 37/ 2016 г. на Варненски апелативен съд в ЧАСТТА, с която на [фирма] – [населено място] не са присъдени разноски по делото -адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции, вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 33 633.80 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 2815 лв. – разноски за производството по частната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: