1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр. София, 29.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1498 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. С. срещу решение № 94 от 23.01.2014г. по в. гр. дело № 2762/2013г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 1371 от 27.02.2013г. по гр. дело № 13778/2010г. на Софийски градски съд, с което [фирма], [населено място] е осъден да заплати солидарно с [фирма], [населено място] и Б. Е. Конийли, ирландски гражданин със съдебен адрес в [населено място] на М. Т. Конийли, Руари М. Конийли и Фъргал Диармуд Конийли, тримата ирландски граждани със съдебен адрес в [населено място] на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 104 600 евро, законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 18.10.2011г. до окончателното й плащане, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 313,90 евро и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в размер общо 16 813,85 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Следва ли да се уважи претенция за направени по делото разноски в размер 16 813,85 лв. след като списъкът с разноски на основание чл. 80 ГПК е представен на 15.02.2013г. ведно с писмените бележки по делото /вх. № 17851/15.02.2013г./ от процесуалния представител на ищците в първоинстанционното производство, т. е. след последното по делото заседание пред първоинстанционния съд, както и че в същия списък се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, което изобщо не е платено към датата на приключване на съдебното дирене, видно от чл. 2 от договор за правна помощ с дата 24.10.2011г., липсата на представен платежен документ и твърденията в отговор на въззивна жалба, представен от процесуалния представител на ищците? – противоречие с т. 1, 2 и 11 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
2. Допустимо ли е да бъде отхвърлено събиране на доказателства, за които нито СГС, нито САС излагат мотиви за недопустимост и неотносимост, само въз основа на вероятно предположение и при липса на позната на съда ирландска законова разпоредба, че доказателството – извлечение от банкова сметка на ирландски гражданин в ирландска банка, не съществува, поради факта, че процесното извлечение се отнася за 2007г., както се сочи в протокол от 08.11.2013г. на публично заседание на САС? – въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
3. При органно представителство на две юридически лица от едно и също лице следва ли да се установи за кое юридическо лице е представителството на конкретното физическо лице, тъй като органът е част от юридическото лице и проявата на действия на органа на юридическото лице към трето лице е проява на самото юридическо лице? – противоречие с мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2013г. от 15.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
4. Допустимо ли е да се извърши връчване на съдебни книжа чрез процесуалния представител на ищцовата страна, каквото връчване е упражнено спрямо един от ответниците – Б. Конийли? Допустимо ли е да се извърши връчване на съдебни книжа на чужденец не по правилата на чл. 53 ГПК? Какъв е редът за връчване на книжа на чужденец? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.
5. Следва ли въззивният съд да прецени дадената от първа инстанция квалификация на предявения иск и ако тя е неправилна да даде точни указания относно подлежащите на доказване факти, относно релевантните факти и необходимостта да се ангажират доказателства? – противоречие с ППВС № 1/28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г. и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.
6. Има ли материалноправна легитимация в спор по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД лице, което не е страна по отпадналото правоотношение? Представлява ли „отпаднало основание“ споразумение, което не е прекратено? – въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците М. Т. Конийли, Руари М. Конийли и Фъргал Диармуд Конийли, тримата ирландски граждани със съдебен адрес в [населено място] /ищци в първоинстанционното производство/ с писмен отговор, приподписан от процесуален представител адв. Я. В. Х., оспорват касационната жалба. Релевират доводи за нейната недопустимост поради това, че дружеството – касатор не е посочило кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, който е бил решен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците правят възражение за липса на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
По първия въпрос не е налице противоречие с Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като договорът за правна помощ е сключен на основание чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, и е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 46/08.02.2011г. по ч. гр. д. № 37/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 132/31.03.2009г. по ч. гр. д. № 82/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. Не е ясно в какво се изразява твърдяното от касатора противоречие с т. 2 от посоченото Тълкувателно решение. Относно т. 11 на посоченото Тълкувателно решение ответниците поддържат, че става въпрос за объркване на понятия и списъкът за разноски няма отношение към съществуването на разноските, а има за цел да улесни работата на съда при изчислението им.
По отношение на втория правен въпрос ответниците изразяват становище, че по делото са представени и събрани доказателства във връзка с твърденията на страните, а относно третия правен въпрос поддържат, че следва да се има предвид факта, че в разписката от 01.05.2007г. е посочено фирменото дело на [фирма].
Във връзка с посочения от касатора четвърти процесуалноправен въпрос ответниците твърдят, че дружеството – касатор не е легитимирано да оспорва връчването на третия ответник – физическото лице Б. Конийли, както и че видно от отговора на исковата молба, ответникът Б. Конийли се е запознал с исковата молба.
Относно останалите въпроси изразяват становище, че касаторът не е изложил аргументите си за липсата на материалноправна легитимация и несъответствието в правната квалификация.
Ответниците молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и претендират присъждане на направените разноски по делото.
Касационната жалба на О. П. Кампъни“ Е., [населено място] срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която този ответник е осъден да заплати на ищците на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 104 600 евро, законната лихва върху сумата, считано от 18.10.2011г. до окончателното й плащане, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 313,90 евро и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в размер общо 16 813,85 лв., е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт акт и в нея са изложени касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено наличието на възникнало между ищците и ответника [фирма], с променено наименование [фирма] правоотношение по договор за строителство на недвижим имот /апартамент № 38, с Р. 117.31 кв. м., находящ се в новострояща се сграда в УПИ УП-550,551,1149,1150 в квартал 42 по плана на [населено място], местност „В. ВЕЦ С.“/, сключен на 30.04.2007г., и правоотношение по предварителен договор за продажба на същия недвижим имот, сключен на същата дата – 30.04.2007г. между ищците и Е. Д. Р.. По двата договора ищците, в качеството си на купувачи и на възложители, са заплатили на ответника [фирма] /тогава с наименование [фирма]/ сумата от 120 087 евро. Продавачът по предварителния договор и изпълнителят по договора за строителство не са изпълнили в срок своите задължения, поради което на 18.05.2009г. ищците от една страна и поотделно с Е. Д. Р. и с [фирма] /сега с наименование [фирма]/ са подписали два анекса, с които са прекратили договорите. С общо споразумение страните постигнали взаимно съгласие за новиране на задълженията към ищците – продавачът и строителят да построят нов обект /апартамент № 111 с Р. 79.90 кв., находящ се в УПИ ІV -1267 по плана на [населено място], местността „В. ВЕЦ С.”/ и да прехвърлят правото на собственост върху този обект на ищците, като заплатените 120 087 евро за апартамент № 38 да не се връщат, а от тази сума да се приспаднат суми за закупуване на правото на собственост върху другия недвижим имот /апартамент № 111/ в размер 41 865.20 евро, за извършване на довършителни работи в размер 70 035.76 евро, такса поддръжка на имота за една година в размер 1 009 евро, разноски за държавни и местни такси в размер 5 170.05 евро, като само сумата от 2 006.95 евро да бъде върната на купувачите в срок от два месеца, считано подписване на споразумението.
Поради прехвърляне правото на строеж върху апартамент № 111 на трето лице още през 2006г., което впоследствие го продало, предварителният договор за продажба станал неизпълним, поради което страните на 10.04.2011г. сключили ново споразумение, с което [фирма], в качеството на изпълнител, се е задължило да върне/заплати на ищците сумата от 104 600 евро в срок до 17.09.2011г., а след тази дата и неустойка в размер 0.01 % от остатъка за всеки един ден закъснение, или 313.80 евро. Изпълнението на тези две парични задължения е обезпечено от поръчителите [фирма] и Б. Е. Конийли, за които е възникнало солидарно задължение с изпълнителя в каскадна поредност. Възраженията на ответника – въззивник във въззивното производство за нищожност на последното споразумение поради липса на основание /кауза/ са приети за неоснователни.
Въз основа на установената фактическа обстановка от правна страна въззивната инстанция е направила извод за основателност на предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД в пълния им размер.
По отношение на частните жалби, подадени от ищците и ответника [фирма] срещу определение № 7605 от 19.04.2013г. по гр. дело № 13778/2010г., което Софийски градски съд по реда на чл. 248 ГПК е изменил решението си в частта за разноските, като е намалил присъдените деловодни разноски от 22 472.85 лв. на 4 553.87 лв., въззивният съд е приел, че определението по чл. 248 ГПК следва да се обезсили като процесуално недопустимо поради това, че никоя от страните няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските /чл. 80 ГПК/, тъй като до приключване на последното заседание пред първоинстанционния съд никоя от страните не е представила списък с разноските.
В дължимите от ответника [фирма] на ищците разноски за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер общо 16 813,85 лв. решаващият съдебен състав е включил следните суми: 8 208 лв. – внесена държавна такса, 300 лв. – сума за преводи на писмени документи, 250 лв. – внесено възнаграждение за вещо лице, изготвило почерковата експертиза, 55,85 лв. – платена сума за преводи на договорите, 8 000 лв. – адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото, т. е. в по-голям от еднократния размер, възлизащ на 4 553,87 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Вторият, посочен от касатора въпрос, не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посоченият в т. 2 въпрос е важен, но е свързан с правилността на въззивното решение, тъй като отговорът му зависи от конкретните факти и възражения на страните. Преценката доколко правилно е процедирала въззивната инстанция като е оставила без уважение доказателственото искане на въззивника не може да се извърши в производството по чл. 288 ГПК, а е предмет на проверка на правилността на решението на САС в производството по чл. 290 ГПК. От друга страна, изводът на решаващия съдебен състав, че ищците са заплатили на ответника [фирма] /тогава с наименование [фирма]/ сумата от 120 087 евро, е направен след обсъждане на събраните по делото доказателства, подписани от представител на касатора: договор за строителство на недвижим имот от 30.04.2007г., анекс от 18.05.2009г., договор за строителство на недвижим имот от 18.05.2009, споразумение от 18.05.2009г., подписаното между всички страни по делото споразумение от 10.04.2011г., разписка от 01.05.2007г., както и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2007г. и анекс от 40.04.2007г. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и поради обстоятелството, че касаторът не е изложил аргументи защо счита, че формулираният от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По отношение на преценката, която съдът следва да извърши при допускане на поискани от страните доказателствени средства, е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Касаторът обосновава релевантността на формулирания в т. 3 правен въпрос във връзка с приемането от въззивния съд на извършено плащане на сумата, установено с представената разписка от 01.05.2007г., подписана от Б. Конийли, и неизясняването от въззивната инстанция в качеството на управител на кое дружество / [фирма] или „У. П. И.” Л., регистрирано в Република И./ Б. Конийли е получил сумата. Посоченият в т. 3 от касационната жалба правен въпрос не е решен в противоречие с постоянната практика – въззивният съд е направил извод, че сумата е платена на изпълнителя /първия ответник – касатор в настоящото производство/ въз основа не само на разписката от 01.05.2007г., а като я е обсъдил заедно с представените споразумения от 18.05.2009г. и 10.04.2011г., подписани от всички страни по делото.
Посочените в т. 4 в касационната жалба правни въпроси не са релевантни за делото – същите са без значение за изхода на спора по отношение на касатора [фирма]. Тези въпроси са относими спрямо ответника по исковата молба Б. Конийли, но същият не е обжалвал първоинстанционното решение, не е направил оплакване пред въззивната инстанция за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на правилата за връчване на съдебни книжа на гражданин на друга държава – член на Европейския съюз, нарушаване на принципа на равенство на страните в процеса и лишаване от право на участие в първоинстанционното производство. От друга страна, ответниците по иска са взели участие в първоинстанционното производство – подали са отговор на исковата молба и са направили доказателствени искания.
Посоченият от касатора пети правен въпрос е процесуалноправен и е от значение за изхода на делото, но не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В настоящия случай въззивната инстанция в съответствие с постоянната практика на ВКС въз основа на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и заявеното в петитума искане е определила правната квалификация на предявените искове и е преценила дадената от първоинстанционния съд квалификация на исковете. Поради това, че определената от двете инстанции правна квалификация на предявените искове е една и съща, не се е налагало от въззивния съд даване на други указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства. Като е процедирал по този начин решаващият съдебен състав не се е отклонил от приетите постановки на въпроса в ППВС № 1/28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г. и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на формулирания от касатора шести правен въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е решен в съответствие с представените доказателства. Въззивният съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства е установил отпадане на основанието за получаване на платената сума /прекратени предварителен договор за продажба и договор за изработка по вина на продавача и изпълнителя/ и наличие на материалноправна легитимация на ответниците по исковата молба за връщане на платената от ищците сума – по отношение на първия ответник [фирма] /предишно наименование [фирма]/ като изпълнител по договора за строителство, а по отношение на останалите двама ответници [фирма], [населено място] и Б. Е. Конийли – като поръчители на задължението на изпълнителя, т. е. на първия ответник, за връщане на получената сума в размер 104 600 евро с произтичащите законни последици, включително заплащане на неустойка.
Първият процесуалноправен въпрос, посочен от касатора, се отнася до решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно присъдените разноски за първоинстанционното производство в размер 16 813,85 лв. В посочената част въззивното решение има характер на определение, а касационната жалба в тази част представлява частна касационна жалба.
Първата част на въпроса може да бъде уточнена по следния начин: присъждат ли се съдебни разноски, ако списъкът за разноски на основание чл. 80 ГПК е представен след последното съдебно заседание с писмените бележки. Така уточненият процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора, но не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на т. 11 от посоченото Тълкувателно решение е прието, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е предвидено като положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. П. от неизпълнение на това задължение е, че страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК – чл. 80, изр. 2 ГПК /след изменението с ДВ, бр. 100 от 2010г./. Непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не следва да се тълкува разширително в смисъл, че дори и да е направено искане до приключване на устните състезания в съответната инстанция за присъждане на направените по делото разноски, такива не се дължат въпреки наличие на предпоставките на чл. 78 ГПК. Дължимостта на разноските зависи от изхода на делото съгласно различните предпоставки на чл. 78, ал. 1 – ал. 11 ГПК. В настоящия случай ищците за заявили претенция за присъждане на направените разноски още с исковата молба, поради което като се е произнесъл за дължимите разноски за първоинстанционното производство, съдилищата не са процедирали в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Втората част на първия посочен от касатора процесуалноправен въпрос може да бъде уточнена по следния начин: присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, което страната е уговорила, но не е платила до приключване на устните състезания и не е представила доказателство за плащането му до края на съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Така уточненият процесуалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като е от значение за изхода на делото и за изводите на въззивната инстанция. Този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 1 и т. 11 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В т. 1 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението – ако е уговорено плащане на възнаграждението по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В съобразителната част на т. 11 е изразено разбирането, че страната, която претендира присъждане на разноски, следва да представи доказателства за направените разноски най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Дейността на страните и съда по събиране на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява съдебното дирене за приключено и дава ход на устните състезания. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. След постановяване на решението страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили, каквито са действията по представяне на доказателства, включително за направени разноски за съответното производство. Предвидената в разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗАдв възможност за отлагане на плащането на договореното адвокатско възнаграждение като обвързано с изхода на делото не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК в смисъл, че следва да се присъди на страната незаплатеното, но дължимо по договора между страната и нейния процесуален представител адвокатско възнаграждение. Извършеното след постановяване на решението плащане на възнаграждението не обосновава извод за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, тъй като процедурата по посочения законов текст представлява средство за отстраняване на грешки и пропуски на съда при произнасянето му в частта за разноските, но не и средство за коригиране на пропуски на страната. Като е приел, че на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер 8 000 лв., без да съобрази факта, че към момента на приключване на последното съдебно заседание в първоинстанционното производство адвокатското възнаграждение не е било платено и респективно не са били представени доказателства, че тези разноски са направени, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Поради изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта за присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер 8 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение, имащо характер на определение в посочената част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По делото е установено, че до приключване на последното съдебно заседание в първоинстанционното производство – 13.02.2013г. ищците не са платили уговореното адвокатско възнаграждение и не са представили доказателства за това. Доказателствата за плащане на сумата 6 983 евро, равностойни на 13 627,32 лв., са представени по делото едва на 16.04.2013г. с молбата – становище срещу молбата на ответника по чл. 248 ГПК, и установяват извършено плащане на посочената сума на 12.04.2013г., т. е. два месеца след приключване на първоинстанционното производство и постановяване на решението на СГС. Поради изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта за присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер 8 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение и искането за разноски в тази част трябва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на делото и поради липса на направено искане разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 23.01.2014г. по в. гр. дело № 2762/2013г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 1371 от 27.02.2013г. по гр. дело № 13778/2010г. на Софийски градски съд в частта, с което [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на М. Т. Конийли, Руари М. Конийли и Фъргал Диармуд Конийли, тримата ирландски граждани със съдебен адрес в [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в размер 8 000 лв. – адвокатско възнаграждение и вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Т. Конийли, Руари М. Конийли и Фъргал Диармуд Конийли, тримата ирландски граждани със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 6, чрез адв. Я. В. Х. за осъждане на [фирма], [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3 да им заплати адвокатско възнаграждение в размер 8 000 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 23.01.2014г. по в. гр. дело № 2762/2013г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.