3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
гр. София, 29.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2861 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 1527 от 07.04.2015г. по в.гр.д. № 195/2015г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, в която след частична отмяна на решение № 2925 от 13.12.2014г. по гр.д. № 75/2014г. на Районен съд – Сандански, [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 6 840,76 лева, представляващи стойността на извършени СМР с доставка и монтаж на ел. материали и оборудване във връзка с монтажа на коледна и новогодишна украса на [община], с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 23.01.2014г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че се дължи сума, представляваща обогатяване на общината, като не е изследвано какво е обедняването на претендиращия. Поддържа още, че обедняването на ищеца не е в размер на пазарната цена на СМР, а в размер на действително направените от него разходи към процесния период. Сочи, че описаните СМР не са приети от общината, както и че въззивният съд не е обсъдил всички доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС : „При нищожен договор, който касае извършени СМР, когато резултатът се е проявил в правната сфера на ответника, как следва да се определя размерът на дължимата сума. Следва ли да бъде определяно и обогатяването на дължащия и обедняването на престиралия, след което да се определи по-малката сума?”. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 219 от 2014г. по т.д. № 871/2012г. на ВКС, решение № 343 от 2014г. по т.д. № 2733/2013г. на ВКС, IV г.о.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като наведените доводи са неоснователни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, от която се установява, че през декември 2009г. въпреки отсъствието на договор между страните, кметът на [община] е възложил, а ищецът е приел да демонтира съществуваща коледна и новогодишна украса в общината, като достави и монтира нова. Приел е за установено въз основа на съдебно-счетоводната експертиза, че съставената фактура е осчетоводена единствено в счетоводството на ищеца, без отчетено плащане по нея от ответника, но същевременно от счетоводството на общината не са представени данни приемо-предавателния протокол, както и за отразяването на извършените СМР в инвентаризационния опис или баланса на общината. Приел е, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на евентуалния иск е неправилна, че точната правна квалификация на иска е чл.59 ЗЗД, като в случая е налице гестия поради това, че за извършването на СМР по коледната и новогодишна украса ищецът е бил натоварен от общината, което индицира на изпълнение на работата и в свой интерес, а не само в интерес на ответника.
Приел е за установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства, че процесните СМР по смяната на старата и изграждането на нова коледна и новогодишна украса са извършени от въззиваемото дружество в описания от вещото лице обем и вид, като е възприел сумата 6 840,76 лева, представляваща остойностяването им към датата на извършването. Приел е, че това е сумата, с която ищецът се е обеднил, а ответникът – обогатил и която е по-малката измежду обогатяването и обедняването, тъй като касае само действително направените разходи за труд и материали, без ДДС. Изложил е съображения, че неотразяването на извършените СМР в инвентаризационните описи на общината, респ. неосчетоводяването на фактурата и едностранното подписване на приемо-предавателния портокол не е в състояние да обоснове тезата на въззивника, тъй като искът е доказан от останалите събрани доказателства.
Поради това въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която е уважен евентуалният иск, и е постановил решение, с което е уважил иска на правилното материалноправно основание.
Формулираният от касатора правен въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд. Въззивният съд е изследвал обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, излагайки съображенията си за определянето им, и ги е съпоставил, въз основа на което е достигнал до извод за размера на присъдената сума. Доколко тези изводи са съобразени със събраните по делото доказателства и с правилата на логическото мислене е въпрос, касаещ обосноваността на въззивното решение, по който съдът не може да се произнесе в стация по селектиране на касационните жалби. Поради това поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника [фирма] следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 600 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1527 от 07.04.2015г. по в.гр.д. № 195/2015г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, в която след частична отмяна на решение № 2925 от 13.12.2014г. по гр.д. № 75/2014г. на Районен съд – Сандански [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 6 840,76 лева, представляващи стойността на извършени СМР с доставка и монтаж на ел. материали и оборудване във връзка с монтаа на коледна и новогодишна украса на [община], с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 23.01.2014г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА [община], [населено място], пл. „7-ми април” № 1 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], общ. Кресна, [улица] сумата 600 лева /шестстотин лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: