4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
гр. София, 29.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 656 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 5552 от 01.12.2015г. по в.ч.гр.д. № 917/2015г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение от 16.10.2015г. на съдията по вписванията при РС – Благоевград относно отказа да разпореди вписване на подреждане на удостоверение за последващо вписване по залог на търговско предприятие – пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ срещу длъжника по обезпеченото вземане – [фирма], посредством подреждането му в книгата по чл.33, б. „д” от ПВ.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният състав напълно е споделил извода на съдията по вписванията, че липсата на първоначално вписване на особен залог по партидата на дружеството в Имотен регистър е основание за отказ да бъде извършено последващо вписване за пристъпване към изпълнение, както и да бъде извършено подреждане на удостоверение за последващо вписване по залог на търговско предприятие в книгата по чл.33, б. „д” ПВ. Счита, че нормата на чл.22а, ал.1 ПВ има две логически хипотези, които законодателят е предвидил с цел максимална защита на обществения интерес и търговския оборот: първата хипотеза – вписване на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, каквото не е било извършено, и втората хипотеза – вписване на удостоверения за последващи вписвания по залога в търговския регистър, чрез подреждането им в книгата по чл.33, б. „д” ПВ. Поддържа, че втората хипотеза има самостоятелно правно битие и не следва се поставя в зависимост от извършването на първоначалното вписване, което следва както от самата езикова редакция на действащата норма, така и от липсата на изрична забрана да бъде извършено вписване на последващи удостоверения, ако преди това не е извършено първоначално вписване и с оглед защита в максимална степен на третите добросъвестни лица. По отношение на втория аргумент на съда поддържа, че не е искал вписването в Имотен регистър на обстоятелството пристъпване към изпълнение по смисъла на ЗОЗ но отношение на търговското предприятие на длъжника, а е искал вписването на удостоверение, издадено от ТР, касаещо последващо вписване по залог на търговско предприятие в този регистър. Поддържа, че въпросът: „Дали подлежи на вписване в Имотния регистър пристъпването към изпълнение по отношение на търговско предприятие” се решава противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като сочи определение от 06.10.2015г. по д. № 20151600100136 на ОС – Монтана, отменящо определение от 08.09.2015г. на РС – Берковица, с което се отказва извършването на вписване на удостоверение за последващо вписване по особен залог на търговско предприятие. Твърди още, че съдът се е произнесъл и по следния въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Има ли нормата на чл.22а, ал.1 ПВ две отделни в систематичен порядък хипотези или те следва да се разглеждат в неразривна логическа връзка помежду си?”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, съдът е споделил направения от съдията по вписванията извод, обусловил обжалвания отказ, че не е налично първоначално вписване на особен залог, поради което в регистъра не може да бъде извършено последващо вписване за пристъпване към изпълнение, както и да бъде извършено подреждане на цитираното удостоверение в книгата по чл.33, б. „д” ПВ. Съдът е изложил и допълнителен аргумент – че вписването в имотния регистър на посочените от молителя обстоятелства не е предвидено изрично – нито в Правилника за вписванията, нито в специален закон, поради което не е налице хипотезата на чл.2 от ПВ. Приел е, че с оглед императивния характер на нормата и лимитативното изброяване на подлежащите на вписване актове е неоснователно обосноваването на вписването на процесните обстоятелства като целящо защита в максимална степен на трети добросъвестни лица. Изложил е съображения за неоснователност на въведения от жалбоподателя довод, че чл.22а от ПВ урежда вписване на два вида обстоятелства относно залога на търговско предприятие – първоначално вписване и вписване на удостоверения за последващи вписвания по залога в търговския регистър чрез подреждането им в книгата по чл.33, б. „д” ПВ последващи обстоятелства.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на окръжния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора първи въпрос е обсъждан в обжалваното определение, но е свързан с изложените от съда допълнителни съображения за неоснователност на направеното от жалбоподателя искане за вписване в Имотния регистър на пристъпването към изпълнение по отношение на търговско предприятие. Тъй като съдът е споделил основния аргумент на съдията по вписванията, обусловил обжалвания отказ, поставеният от касатора въпрос няма характера на обуславящ решаващите изводи на съда и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна, не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в представеното от частния жалбоподател определение от 06.10.2015г. по д. № 20151600100136 на ОС – Монтана формулираният въпрос не е обсъждан – обжалваният по това дело отказ на съдия по вписванията е обезсилен, тъй като е налице произнасяне по искане, с каквото съдията по вписванията не е сезиран, и преписката е върната за произнасяне по действително направеното искане.
Вторият въпрос е формулиран с оглед решаващия извод на съдията по вписванията, споделен от съда, че при липса на първоначално вписване на особен залог, в регистъра не може да бъде извършено последващо вписване за пристъпване към изпълнение, както и да бъде извършено подреждане на цитираното удостоверение в книгата по чл.33, б. „д” ПВ. Настоящият състав намира, че не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на 22а, ал.1 ПВ урежда вписване на актовете относно залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 ЗОЗ), като предвижда, че вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква „д“ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Разпоредбата е ясна и не поражда съмнения при прилагането й, поради което не е налице необходимост от тълкуването й. Вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие се извършва последователно, като вписването на актове за последващи вписвания относно залога в търговския регистър следва да бъде извършено само след и ако е извършено вписване на особения залог в Имотния регистър. Поради това и предвид липсата на съдебна практика, която е създадена в резултат на неточно тълкуване на тази норма или която се нуждае от осъвременяване, следва да се приеме, че не е налице допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на ОС- Благоевград.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5552 от 01.12.2015г. по в.ч.гр.д. № 917/2015г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: