5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
гр. София, 11.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 209 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. И. Н. срещу решение № 281 от 06.11.2013г. по в. т. дело № 267/2013г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 99 от 12.07.2013г. по гр. дело № 1281/2010г. на Великотърновски окръжен съд и ответникът е осъден да заплати на ищеца А. В. А. сумата 200 лв. – направени разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отменено взетото решение на Общо събрание на [фирма], [населено място], [община], проведено на 07.12.2010г. от 10.00ч. в [населено място] при дневен ред: 1. Изключване на съдружника А. В. А. на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 – 3 ТЗ и чл. 23 от дружествения договор като незаконосъобразно и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените в първоинстанционното производство разноски в размер 550 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„Имайки предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, от кой момент следва да се приемат за прекратени функциите на управителя на О., изключен като съдружник с решение на Общото събрание: от вземане на решението или от вписването му в Търговския регистър?”
Касаторът поддържа становище, че посоченият правен въпрос е решен в противоречие с решение № 887/24.10.2005г. по т. д. № 161/2005г. на ВКС, ТК – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Релевира доводи, че тълкуването от ВКС на разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ във връзка с поставения материалноправен въпрос ще разкрие точния смисъл на правната разпоредба, ще допринесе за разглеждане и решаване на делата според него и ще бъде от полза за отстраняване на съществуващите непълноти или противоречие в правната уредба, както и за развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми.
Ответникът А. В. А. /ищец в първоинстанционното производство/ от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Камелия Л. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставеният от касатора правен въпрос е разрешен от ВКС в няколко решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 690/03.12.2008г. по т. д. № 349/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 39/15.04.2011г. по т. д. № 526/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 135/09.11.2009г. по т. д. № 184/2009г. на ВКС, ТК, I т. о.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирано лице в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и доводите на страните и след проверка на данните по делото, приема следното:
За да направи извод, че предявеният иск по чл. 74 ТЗ е основателен, въззивният съд е приел, че решението на Общото събрание на съдружниците на [фирма] за изключване на ищеца като съдружник, взето на 07.12.2010г., е незаконосъобразно – при свикване на Общото събрание е допуснато нарушение на чл. 138, ал. 1 ТЗ, тъй като е свикано от П. Г. – К. с покана от 22.11.2010г., към който момент тя не е имала качеството управител на ответното дружество, защото с предходно решение на Общото събрание от 15.11.2010г. е била изключена като съдружник, респективно е отпаднало и качеството й на управител. Решаващият съдебен състав се е позовал на трайната съдебна практика на ВКС, според която решенията по чл. 140, ал. 4 ТЗ, между които е и решението за изключване на съдружник, пораждат незабавно действие по отношение на съдружниците и дружеството, като предвиденият конститутивен ефект на вписването намира проявление само спрямо третите на дружеството лица.
Въззивният съд е изложил и съображения за незаконосъобразност на решението за изключване на ищеца поради недоказване от ответното дружество на основанията за изключване на ищеца по чл. 126, ал. 3, т. 1 – 3 ТЗ – ответникът не е доказал визираните в предупреждението за изключване действия на ищеца срещу интересите на дружеството и негови бездействия – неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси, твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съдебната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В настоящия случай по релевантния за спора материалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 690/03.12.2008г. по т. д. № 349/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 135/09.11.2009г. по т. д. № 184/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 39/15.04.2011г. по т. д. № 526/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. В задължителната съдебна практика ВКС е възприел становището, че решенията на Общото събрание относно избора и освобождаването на управител, промяната в капитала и персоналния състав на съдружниците пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници. Поради това, че във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за изключване на съдружник и освобождаване на управител, респективно избирането на нов управител настъпва веднага, съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълняват веднага. Предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо третите за търговското дружество лица. Правновалидният за дружеството и неговите съдружници момент на настъпване на подлежащите на вписване и произтичащи от взетото от Общото събрание на съдружниците решение промени е моментът на постигане на необходимото съгласие, формиращо волята на Общото събрание на съдружниците.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния за спора материалнпоравен въпрос е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в горепосочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, която не се налага да бъде променяна.
Като е приел, че решението на Общото събрание на съдружниците на [фирма] за изключване на ищеца като съдружник, взето на 07.12.2010г., е незаконосъобразно поради свикване на Общото събрание в нарушение на чл. 138, ал. 1 ТЗ, тъй като е свикано от П. Г. – К. с покана от 22.11.2010г., към който момент тя не е имала качеството управител на ответното дружество, защото с предходно решение на Общото събрание от 15.11.2010г. е била изключена като съдружник и е отпаднало качеството й на управител /за управител е определен едноличния собственик на капитала А. В. А./, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 281 от 06.11.2013г. по в. т. дело № 267/2013г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.