6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
София, 05.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1391/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 386 от 04.12.2015 г. по т.д. №466/2015 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с което е потвърдено Решение №49 от 29.01.2015 г. по т.д. № 807/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд. С последното са отхвърлени молбите на [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] за откриване производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на [фирма] – [населено място]. Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че решението противоречи на практиката на решения на ВКС:№54 по т.д.№3035/ 2013 г. на ІІ т.о.;№115/25.06.2010 г. по т.д.№169/2010 г.; № 64/23.03. 2010 г. по т.д.№959/2009 г.;Р.№118 по т.д.№1042/12 г. на І т.о.;Р.№32 по т.д.№685/2012 г. на ІІ т.о.;№1996/ 09.12.1998 г. по т.д.№ 2303/1998 г. на V г.о. и Р.№744/06.05.1997 г. по гр.д.№1424/1996 г. на V г.о. Сочи решен от въззивния съд въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: кои са материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност; кой е момента, към който следва да се преценява цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника; в чия доказателствена тежест е оборване на презумпцията по чл. 608 ал. 2 ТЗ и обосноваване неприложимостта на ал.3 на същата разпоредба при частични плащания или плащания спрямо някои от кредиторите; по-големият размер на актива спрямо пасива по баланса достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ; следва ли да се разгледат и обсъдят поотделно предпоставките за неплатежоспособност и свръхзадълженост при направено такова алтернативно искане. Заключава, че осъществяването на касационен контрол ще допринесе за точното приложение на закона и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], по съображения, изложени в писмен Отговор вх.№3302/ 18.04.2016 г., оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил конкретни основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, не е посочил решените правни въпроси, по които иска да се допусне касационно обжалване, формулираните четири въпроса не обосновават посоченото основание за допускане на касационно обжалване, като на същите се съдържа подробен отговор в теорията и в съдебната практика, което изключва основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна. В последващ Отговор без дата възразява, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК, че не са формулирани конкретни правни въпроси, по които жалбоподателят твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС; обосновава, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, че жалбоподателят не доказва да е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, нито основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал въпроси, касаещи решаващите изводи на съда, въпросите не са точно и ясно дефинирани; възразява, че поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е налице, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал въпроси от съществено значение за изхода на делото, по които иска да се допусне касационно обжалване, а само е изброил актове на ВКС, на които твърди, че обжалваното решение противоречи; възразява, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения по което основание жалбоподателят не излага; оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и [фирма] – [населено място] не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлена молба по чл. 625 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд въз основа на събраните доказателства и с оглед молбата по чл. 625 ТЗ на [фирма] – [населено място], молбите на присъединилите се кредитори, и становищата на страните, изразени във въззивното производство, е посочил, че на изследване подлежат въпросите: спрял ли е длъжникът плащанията и доколкото това спиране е налице, дали е израз на неплатежоспособност по см. на чл. 608 ТЗ, евентуално – налице ли е свръхзадълженост. Като е посочил приетото в заключенията на изслушаните в първоинстанционното производство съдебно-икономически експертизи и изложените доводи на страните относно причината за спиране на плащанията на длъжника към [фирма] – [населено място], съдът е счел, че въпреки затрудненията си, длъжникът е продължил да погасява регулярно задълженията си към банките и другите кредитори до посочения момент и по въпроса спирането на плащанията към [фирма] последица на настъпила неплатежоспособност ли се дължи или е резултат на направено оспорване на задължението, съдът е посочил, че основният спорен въпрос е относно оборване на презумпцията по чл. 608 ал. 2 ТЗ. Обосновал е, че изследването на финансовото и икономическото състояние на длъжника през периода 2009 – 2013 г. показва, че дружеството е имало известни затруднения при осъществяване дейността си в реализиране на приходи от осъществяване на тази дейност и погасяване на задълженията си към банки и доставчици, които затруднения с оглед осъществяваната дейност – строителство – са последица от настъпилата световна и финансова криза през 2007 г., независимо от които обективни затруднения, последните са били временни – дружеството не е спряло плащанията към кредиторите. Посочил е, че задълженията през изследвания период са намалели от 3 190 000 лв. на 1 875 000 лв., показателят за обща ликвидност се променя, като след 2010 г. остава под, но близко до единица по данни, отразяващи състоянието на длъжника съобразно балансовата стойност на активите без извършена преоценка по см.на Н. в края на всяка година, а при преизчисляване стойността на активите по действителна пазарна стойност на Д.-новопостроени недвижими имоти – съотношението активи/пасиви и показателите за активност и финансова автономност съществено се променят – показателите за обща ликвидност са над единица, краткотрайните активи са достатъчни да покрият краткотрайните задължения, стойностите на показателите за финансова автономност и задлъжнялост са в приемливи граници – не е налице декапитализация на длъжника според заключението на експертизата. Като е приел, че дружеството е жизнено, финансовите затруднения са временни и не се дължат на лошо управление, а на обективни процеси, съдът е заключил, че длъжникът разполага с достатъчно имущество за изпълнение на задълженията си, има ликвидни годни активи за своевременна пазарна реализация, че е работещо дружество, което може да изпълнява поетите задължения, че не е неплатежоспособно или свръхзадължено.
Съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г на ВКС, ОСГТК допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване ВКС извършва въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Жалбоподателят следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.
В Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, за което формулира четири процесуалноправни и материалноправни въпроса, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като само цитира постановени от ВКС в производства по несъстоятелност съдебни решения, на които твърди, че въззивното решение противоречи и като изброява решените в четири от тях правни въпроси, така жалбоподателят не сочи кои въпроси въззивният съд е решил в противоречие с установената съдебна практика; не сочи въпросите да се решават противоречиво от съдилищата; не обосновава защо счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Въпреки това следва да се обсъди искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Изведените от касатора правни въпроси са релевантни, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция и от тях зависи изходът на делото, като въззивният съд не е решил въпросите в противоречие със съдебната практика. Налице е трайноустановена практика на ВКС, че неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и състоянието на неплатежоспособност следва да се прецени от съда въз основа на цялостен анализ на доказателствата за икономическото състояние и възможността длъжникът да изпълнява паричните си задължения спрямо всички кредитори към момента на постановяване на решението. От значение за икономическото състояние са показателите за ликвидност, които представляват количествени характеристики на способността на длъжника да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, т.е. релевантно за определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е бързоликвидно, като освен показателите за ликвидност, съдът може да обсъди и други, обуславящи финансовото състояние на търговеца – коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост. След анализ на показателите следва да се определи каква е тенденцията в дейността на дружеството – за влошаване или за подобряване, съобразно балансите за съответните години. Началната дата на неплатежоспособността съдът следва да определи, като съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не само най-старото непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника и момента, когато е спрял плащанията към кредиторите си, а не към отделен кредитор. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№32/17.06. 2013 г. по т.д.№ 685/2012 г. на І т.о.;Р.№33/07.09.2010 г. по т.д.№ 915 /2009 г. на ІІ т.о.;Р.№118/09.08.2013 г. по т.д.№1042/2012 г. на І т.о.; Р.№54/08.09.2014 г. по т.д.№3035/2013 г. на ІІ т.о.;Р.№71/30.04.2015 г. по т.д.№4254/2013 г. на І т.о.;Р.№25/21.03.2014 г. по т.д.№ 4356/ 2013 г. на ІІ т.о. В съответствие с тази практика съдът е изследвал подробно икономическото състояние на ответното дружество въз основа и след обсъждане на приетите по делото експертизи, установил е действителното финансово и икономическо състояние в неговата цялост, към което са относими коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и тяхното съотношение.
Твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК не се доказва от жалбоподателя. С оглед формираната постоянна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения в подкрепа на което жалбоподателят не излага.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да плати разноски за касационното производство на „Р. (България)„ ЕАД – [населено място] 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, поискани с Отговора на касационна жалба. Разноски за касационното производство на [фирма] – [населено място] не следва да се присъждат, тъй като няма доказателства да са направени; разноски на [фирма] – юрисконсултско възнаграждение – не следва да се присъжда, тъй като не е поискано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 386 от 04.12.2015 г. по т.д. №466/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на „Р. (България)„ ЕАД – [населено място] разноски за касационното производство 400 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: