О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
гр. София, 22.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 327 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] /заличено/ чрез процесуален представител адв. В. Х. В. срещу решение № 1258 от 20.06.2016г. по в. т. дело № 3530/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 79 от 10.06.2015г. по т. дело № 3/2015г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е признато за установено на основание чл. 29 ЗТР във връзка с чл. 124 ГПК по отношение на [фирма] и [фирма], че с вписване № 20140730142909 от 30.07.2014г. по заявление вх. № 20140724130919, с което [фирма] е било заличено от Търговския регистър, е вписано несъществуващо обстоятелство, и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер 80 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Допустимо ли е уведомяване между съконтрагенти – юридически лица да бъде осъществявано по друг начин, освен по този, който е указан в закона – по седалище и адрес на управление на съответния търговец?
2. Може ли да се приеме, че едно вземане е „изискуемо“ и съответно да се приеме, че то може да бъде предявявано в случаите, когато то е оспорено от длъжника и все още не е било потвърдено с влязъл в сила съдебен акт?
3. Може ли да се приеме, че опит за уведомяване чрез заявление до Търговския регистър към Агенция по вписванията, по който е получен отказ за вписване, може да се счита за редовно предявяване на претенции за вземания от кредитор към ликвидатор?
Касаторът моли решението да бъде отменено, искът да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. А. Р. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросите са формулирани общо, неясно и хипотетично, не са обсъждани от въззивния съд, както и поради това, че касаторът не е посочил защо счита, че въпросите са от значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивния съдебен акт, евентуално решението да бъде потвърдено и претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението са посочени основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила към 10.01.2014г. Решение № 104/23.07.2012г. по т. д. №26/2012г. на СОС ответното дружество [фирма] /в ликвидация/ е осъдено да заплати на [фирма] сумата 47 520,56 лв. на основание договор за дистрибуция от 06.04.2010г., ведно със законната лихва от 14.02.2012г., както и направените по делото разноски в размер на 3 650,82 лв. Установил е, че с връчено на 25.09.2012г. уведомление от 21.09.2012г. ищецът [фирма] е поканил ответника /настоящ касатор/ да плати присъдените суми. Констатирал е, че въз основа на издадения на 10.01.2014г. изпълнителен лист е образувано изп. д. №43/2014 на ДСИ, по което на длъжника /настоящ касатор/ е връчена на 27.02.2014г. покана за доброволно изпълнение, получена от управителя и ликвидатор Д. Г.. Съдебният състав е приел, че ликвидаторът е изготвил ликвидационни отчет, баланс и доклад и наличната сума от 5 270,38 лв. в касата на дружеството е разпределил на едноличния собственик. Ответното дружество е заличено от Търговския регистър въз основа на заявление вх. № 20140724130919 с вписване № 20140730142909 от 30.07.2014г.
Изводът за допустимост на предявения иск с правно основание чл. 365, т. 3 ТЗ във връзка чл. 29 ЗТР е аргументиран с обстоятелството, че искът за установяване на вписано несъществуващо обстоятелство по партидата на ответника в ТР на АВ съставлява защита срещу постановено заличаване на търговско дружество, може да се предяви от всяко заинтересувано лице и активната и пасивната легитимация на страните са установени – ищецът е лице, в чиято полза съществува непогасено и признато със сила на пресъдено нещо вземане към ответника, съществувало и заявено преди заличаването на ответника, което не е отразено в ликвиационния отчет на ликвидатора по чл. 270 ТЗ; при прогласяване на вписването на заличаването като несъществуващо обстоятелство за ищеца ще е налице възможност да получи евентуално удовлетворяване на вземането си при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, висящ пред РС Ботевград.
Въззивният съд е изложил съображения, че заличаването на ответното дружество в Търговския регистър, по отношение на което е открита и приключена процедура по ликвидация, е охранително и безспорно производство, страна, по което е само молителят чрез оправомощеното си лице съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТР във връзка с чл. 273, ал. 1 ТЗ, като заличаването е резултат на осъществяването на смесен фактически състав, един от елементите на които е представянето на доклада на ликвидатора. Посочил е, че за да бъде вписано заличаването на търговското дружество, е необходимо да бъдат удостоверени обстоятелствата по чл. 273, ал. 1 ТЗ, които от своя страна са обусловени от изпълнение на действията и съставяне на документите по чл. 268 ТЗ, чл. 270 ТЗ, чл. 271 и чл. 272 ТЗ, както и по чл. 272б ТЗ в случай, че по отношение на дружеството е било открито производство по несъстоятелност, каквато хипотеза не е налице. Решаващият съдебен състав е изложил доводи, че при липса на предпоставките на чл. 273, ал. 1 ТЗ производството по ликвидация не би могло да се счита за приключило, в този случай завършващият акт – заличаването би се основавало на незавършен фактически състав и следователно вписаното на основание чл. 273, ал. 1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може да се квалифицира като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен, като се е позовал и на постоянната съдебна практика – Решение № 45/2012г. по т. д. № 4/2011г. на ВКС, ТК, I т. о.
За да направи извод, че заличаването на [фирма] /в ликвидация/ като търговец в Търговския регистър представлява вписано несъществуващо обстоятелство, въззивната инстанция е съобразила, че ищецът е заявил вземанията си по основание и размер в откритото производство по ликвидация чрез уведомление до ликвидатора, получено на 25.09.2012г., и чрез заявление по партидата на ответника под № 20120926165500., както и че след влизане в сила на съдебното решение, с което процесното вземане е признато за установено и дължимо, в изпълнителното производство е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично от ликвидатора на 27.02.2014г. Въпреки наличието на своевременно предявено вземане и знание у законния представител на длъжника в ликвидационното производство за наличието на непогасено и изискуемо парично задължение, доколкото по аргумент на чл. 272, ал. 2 ТЗ ликвидаторът е длъжен да задели дължимата сума, в доклада на ликвидатора Д. Г. е посочена липса на предявени вземания и непогасени задължения.
Обстоятелството, че с влязло в сила решение е отказано на ищеца да бъде отменен отказа на АВ, ТР за възобновяване на производството по ликвидация на [фирма], е прието за неотносимо, доколкото обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 25 ЗТР не засягат предмета на настоящия спор.
Възраженията за нарушение на процесуалните права на ответника в първоинстанционното производство са приети за неоснователни по съображения, че с оглед особеностите на конкретния спор – заличен търговец и съществуваща само с оглед конкретното дело процесуална правосубектност на ответното дружество, уведомяването на [фирма] /в ликвидация/ правилно е извършвано чрез изпращане на съобщенията по делото до последния вписан адрес на управление /аргумент чл. 50, ал. 1 ГПК/. Отчетено е и обстоятелството, че първоинстанционният съд е обсъдил възраженията и доводите на ответника по иска въпреки преклузивните процесуални срокове.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да конкретизира и уточни посочените от касатора правни въпроси.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените от него въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен.
Първият и третият правни въпроси не съответстват на установената от съдебния състав фактическа обстановка и правните изводи на въззивната инстанция. Основните доводи на съдебния състав, че ликвидаторът, който е и едноличен собственик на капитала на [фирма] /в ликвидация, сега заличено/ е бил уведомен на 25.09.2012г. от ищеца за заявените от последния вземания, са изградени на уведомление за предявяване на вземания изх. № 20161/21.09.2012г. и разписка за получаването му по „С.“ на 25.09.2012г. като уведомлението е изпратено до адреса на управление на ответника /настоящ касатор/, вписан в Търговския регистър – [населено място], [улица]. Поради това обстоятелството, че ищецът е предявил вземанията си и чрез заявление по партидата на ответника под № 20120926165500 е без значение.
Вторият правен въпрос не отговаря на изискванията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Формулираният от касатора в т. 2 на изложението въпрос се отнася до приложението на разпоредбите на чл. 268, ал. 1, чл. 271, чл. 272и чл. 273, ал. 1 ТЗ. Посочените правни норми са ясни и точни и касаторът не е изложил аргументи защо счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, респективно кои обстоятелства налагат тълкуване на посочените правни норми. Законодателят не поставя изискване при предявяване на вземанията пред ликвидатора вземането да е ликвидно, да не е спорно. Разпоредбата на чл. 272, ал. 3 ТЗ достатъчно ясно предвижда, че ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора, т. е. законодателят е уредил императивно условие за пристъпване към разпределение на имуществото само след заделяне на съответно такова за обезпечаване на спорно вземане на кредитор. В настоящия случай съдебният състав въз основа на доказателствата е приел, че за присъденото вземане е издаден изпълнителен лист, връчена е на ликвидатора призовка за доброволно изпълнение на 27.02.2014г. и въпреки това ликвидаторът не е отразил в доклада предявените вземания и непогасените задължения, а е пристъпил към заличаване на търговското дружество от Търговския регистър. При издаден изпълнителен лист ликвидаторът е бил длъжен да процедира съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ТЗ.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдяната от касатора предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1258 от 20.06.2016г. по в. т. дело № 3530/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.