4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
С., 24.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1792/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 586 от 27.03.2015 г. по гр.д.№413/2015г. на Варненски апелативен съд, с което в обжалваната от ответника част е потвърдено Решение №5821 от 05.12.2014 г. по гр.д. № 3865/2014 г. на Варненски районен съд, с която по иска по чл. 55 ал. 1 ал.1 ЗЗД [фирма] е осъдено да плати на „Водоснабдяване и канализация” – [населено място] сума 19 010. 31 лв., получена без основание – цена за пренос на електроенергия за ниско напрежение до обекти: 1.сондажен кладенец ”С.” [населено място] 3677.67 лв., 2.сондажен кладенец ”5,6,7”гр. Д. 1997.14 лв., 3.сондажен кладенец ”Плачи дол” 4234.29 лв., 4.подстанция ”П. 2” 6428.19 лв., 5.цена за пренос ел.енергия средно напрежение до обект Подстанция „П.” 2673.14 лв., със законната лихва от датата на предявяване на иска 24.03.2014 г., с оплакване за необоснованост и неправилност.
В Изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправен въпрос, определил изхода на спора: въззивният съд е приел, че няма спор, че ел.енергията е била транспортирана, но след станция „Н.”, това е ставало по електропровод, собственост на ищеца, поради което такса за пренос не се дължи, като независимо, че средствата за измерване са преместни в подстанцията на ищеца през 2011 г., то собствеността върху съоръженията е съществувала преди тази дата, включително и към датата на възникване на процесните отношения, който въпрос счита, че е решен в противоречие с Р.№86/03.06.2014 г. по т.д.№90/2014 г. на ОС-Русе. Поддържа основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по въпроса, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: с оглед нормата на чл. 18г от Правилата за търговия на ел.енергия, приети с Р.на ДКЕВР (Д.в.бр.46/16.05.2008 г.,отм.), дължат ли цена за пренос потребителите, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на ел.разпределителното предприятие, но които обекти са присъединени на ниво ниско или средно напрежение десетилетия преди влизане в сила на ЗЕ и издадените подзаконови нормативни актове и мястото на средствата за търговско измерване не е в подстанциите, по който въпрос жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следния начин: когато потребителите захранват собствени обекти по мрежи, които са тяхна собственост и сами ги поддържат, присъединени са на ниво средно напрежение и средствата за търговско измерване са в подстанциите, те дължат само цена за достъп до разпределителната мрежа, но не и цена за пренос. Обосновава искането със значимостта на въпроса и липса на съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като сочи, че не са налице основания за селекция, като Р.№86/03.06.2014 г. по т.д.№90/2014 г. на ОС-Русе е неприложимо поради различна фактическа обстановка и не е налице противоречива съдебна практика; възразява, че не е налице основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, тъй като е създадена съдебна практика на различни по степен съдилища и на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен искът по чл. 55 ал. 1 ал. 1 ЗЗД за 19 010.31 лв. – получена без основание сума – цена за пренос на електроенергия до описаните обекти, въззивният съд е приел, че ищецът е присъединен потребител към ел.подстанция „Н.”, собственост на ответника, в която се извършва трансформация на ел.енергия от високо на средно напрежение и посредством извод „П.” и въздушен електропровод се захранват обекти, собственост само на ищеца, с негови собствени присъединителни съоръжения, като до 25.08.2011 г. меренето е извършвано в посочените обекти на ищеца, а след тази дата е преместено в подстанция „Н.”; всички съоръжения след мястото на присъединяване в подстанция „Н.”, са собственост на ищеца и захранват само негови собствени обекти. По съображения, че са приложими Правила за търговия с ел.енергия, приети с Р.№П-1/24. 03.2008 г. на ДКЕВР(Д.в.46/16.05.2008 г.,отм.), съдът въз основа на чл. 18г от същите, е приел, че когато потребителите захранват собствени обекти по мрежи, които са тяхна собственост и сами ги поддържат, присъединени са на ниво средно напрежение и средствата за търговско измерване са в подстанциите, те дължат само цена за достъп до разпределителната мрежа, но не и цена за пренос. Съдът е счел за неоснователни доводите на ответника: по приложението на Р.№Ж-259/29.10.2012 г. на ДКЕВР, потвърдено от ВАС, по който довод е изложил, че посочения акт на ДКЕВР касае Правилата за търговско измерване от 2010 г., които са неприложими към спора; довода за преместване през 2011 г. на средствата за измерване, по който довод съдът е приел, че собствеността върху съоръженията е съществувала преди тази дата съобразно събраните доказателства за собственост на ищеца и довода за погасяване на иска по давност, приет за неоснователен с оглед датата на извършеното плащане.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по изведените от жалбоподателя съображения, доколкото същите не съставляват въпроси, решени по делото. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Жалбоподателят не е посочил правни въпроси, а се е ограничил да цитира какво е приел въззивният съд в обжалваното решение.
Независимо от това може да се посочи, че жалбоподателят не доказва основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като посоченото Р.№86/03.06.2014 г. по т.д.№90/2014 г. на ОС-Русе е неприложимо, тъй като касае спор, различен от този на страните по делото. Постановено е от ВКС на основание чл. 290 ГПК Р.№228/11.02.2013 г. по т.д.№12054/ 2011 г. на ІІ т.о. относно приложението на чл.18б и чл.18г от ПТЕЕ от 2008 г.(Д.в.бр 46/ 16.05.2008 г.), въз основа на които е прието, че потребителите, когато захранват собствени обекти по мрежи, които са тяхна собственост и сами ги поддържат, присъединени са на ниво средно напрежение и средствата за търговско измерване са в подстанциите, дължат цена за достъп и не дължат цена за пренос.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради липсата на условията затова, съгласно т.4 на ТР № 1/ 19.02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 586 от 27.03.2015 г. по гр.д. № 413/ 2015г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: