4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
С., 17.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3372/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място], общ. К., обл. К. срещу Решение № 255 от 29.04.2014 г. по т.д.№176/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 489 от 09.12.2013 г. по т.д. № 27/2013 г. на Смолянски окръжен съд, с което по иска по чл. 517 ал. 4 ГПК на А. Х. С. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място], последното е прекратено, с оплакване за неправилност. В Приложение към касационна жалба жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/решаван противоречиво от съдилищата/ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поддържа, че решението е недопустимо, като няма насочено изпълнение и наложен запор към всички дялове в дружеството; защото дружеството не е имало взаимоотношения с ищеца и не е задължено към него; постановено е прекратяване на дружеството и е назначен ликвидатор, без да е открито производство по ликвидация. По съображения, че въззивният съд не е дал отговор на обуславящите изхода по делото правни въпроси, иска да бъдат поставени въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:1.Допустим ли е иск по чл. 517 ал. 4 ГПК, когато изпълнението не е насочено върху всички дялове. 2.Допустимо ли е назначаване на ликвидатор преди да бъде открито производство по ликвидация, 3.Допустимо ли е прекратяване на ТД и назначаване на ликвидатор, без открито производство по ликвидация.
Ответникът по касационната жалба А. Х. С. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна. В Приложение към отговор на касационна жалба сочи, че съдът се е произнесъл по въпроси, които са решени в съответствие с практиката на ВКС/съдилищата и не е налице правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен конститутивен иск по чл. 517 ал. 4 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението, с което е уважен иска, по съображения, че същият е допустим, тъй като са налице процесуалните предпоставки по чл. 517 ГПК – ищецът е взискател по изпълнително дело, С. К. – едноличен собственик на капитала на [фирма] – е длъжник в изпълнителното производство, взискателят е надлежно овластен от съдебния изпълнител да предяви иска по чл. 517 ал. 4 ГПК. Съдът е изложил съображения, че ищецът е насочил изпълнението срещу всички дялове в ТД [фирма] и че запорът, наложен от съдебния изпълнител, е вписан в ТР, като С. К. е длъжник по изпълнителното дело и едноличен собственик на капитала на ТД. Приел е за неоснователен довода на жалбоподателя за неправилност на решението поради назначаване на ликвидатор, без да е открито/при липса на открито производство по несъстоятелност, като е посочил, че с уважаването на иска по чл. 517 ал. 4 ГПК, съдът прекратява търговското дружество, а съгласно чл. 266 ал. 1 ТЗ след прекратяване на търговското дружество, се извършва ликвидация, процедурата за което, предвидена в чл. 266 – чл. 274 ТЗ, включва назначаване на ликвидатор – няма нарушение, допуснато от първоинстанционния съд с назначаването на ликвидатор.
По довода за недопустимост на решението.
Съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд има задължение и служебно да допусне обжалваното въззивно решение до касационен контрол, ако същото е нищожно или недопустимо. Трайно установена е съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – когато съдът се е произнесъл по недопустим или непредявен иск или на различно от заявеното правно основание; решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка; решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване; постановено решение без участие на необходим другар – Р.№234/02.12.2014 г. по т.д.№228/2014г. на ВКС, І т.о.; по нередовна искова молба – Р.№113/23.07.2013 г. по т.д.№200/ 2012 г. на ВКС, І т.о.; решение, с което е разгледан иск по невъведени основания – Р.№109/25.06.2010 г. по т.д.№860/2009 г. на ВКС, II т.о.; постановено решение когато съдът е бил десезиран; по недопустима или просрочена въззивна жалба – Р.№805/06.01.2011 г. по гр.д.№214/2009 г. на ВКС,І г.о.; при липса на правен интерес у страната да обжалва – Р.№69/18.05.2010 г. по т.д.№ 693/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; когато съдът е излязъл извън предмета на спора – Р.№125/14.10.2011г. по т.д. №577/2010 на ВКС, І т.о.
Доводите на жалбоподателя за недопустимост на решението затова: че няма насочено изпълнение и не е наложен запор върху всички дялове в дружеството; защото дружеството не е имало взаимоотношения с ищеца и не е задължено към него; че е постановено прекратяване на дружеството и е назначен ликвидатор, без да е открито производство по ликвидация – не попадат в някой от изброените по-горе случаи, в които решението е недопустимо, затова е неоснователно оплакването за недопустимост.
По изведените от жалбоподателя въпроси, за които поддържа, че са обуславящи изхода на делото, и които счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, за което не излага съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпросът допустим ли е иск срещу търговско дружество по чл. 517 ал. 4 ГПК, когато изпълнението не е насочено върху всички дялове в дружеството, не е релевантен за делото с оглед вписването в ТР на наложен запор върху всички дялове от капитала на [фирма]. По въпросите: допустимо ли е назначаване на ликвидатор преди да бъде открито производство по ликвидация и допустимо ли е прекратяване на ТД и назначаване на ликвидатор, без открито производство по ликвидация, не може да се приеме, че с назначаването на ликвидатор не е открито производство по ликвидация, с оглед последиците от уважаването на иска по чл. 517 ал. 4 ГПК – извършване на ликвидация, съгласно чл. 266 ал. 1 ТЗ, която включва назначаване на ликвидатор. За да е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, доводи в подкрепа на което основание жалбоподателят не излага.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 255 от 29.04.2014 г. по т.д.№176/2014 г. на Пловдивски апелативен съд
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], общ. К., обл. К. да плати на А. Х. С. – от [населено място] 500 лв. – разноски по делото – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: