2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 18.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 656 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 173 от 17.11.2014г. по в.т.д. № 235/2014г. на Русенски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1197 от 23.07.2014г. по гр.д. № 127/2014г. на Русенски районен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на [фирма] вземането, което дължи на [фирма] на основание чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 5 480,80 лева, представляваща неустойка за забава по договор за наем на земеделски земи от 30.05.2011г. за периода от 02.12.2012г. до подаването на заявлението на 14.11.2013г., а именно забава от 347 дни, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 14.11.2013г. до изплащане на вземането.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като при постановяването му са нарушени материалния и процесуалния закон и тъй като изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, като поддържа, че с оглед цената на разгледания иск жалбата е недопустима, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г/. Съобразно тази императивна разпоредба, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 лева – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] иск по чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането му за сумата 5 480,80 лева, представляваща неустойка за забава по договор за наем на земеделски земи от 30.05.2011г. за периода от 02.12.2012г. до подаването на заявлението на 14.11.2013г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 14.11.2013г. до изплащане на вземането. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, тъй като се претендира неустойка за забава по търговска сделка по чл.286, ал.1 вр. ал.3 ТЗ. Цената на иска е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване и касационната жалба е подадена на 29.12.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в §25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
По изложените съображения следва да се приеме, че е недопустим касационният контрол върху постановеното въззивно решение.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На ответника по касация разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение № 173 от 17.11.2014г. по в.т.д. № 235/2014г. на Русенски окръжен съд, Търговско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: