3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
155
гр. София, 22.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3199 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Министерство на младежта и спорта срещу определение от 18.09.2015г. по ч.гр.д. № 2929/2015г. на САС, ГО, с което е потвърдено разпореждане от 18.06.2015г. по т.д. № 3642/2013г. на СГС, ТК, VI-1 състав за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като въззивният съд не е обсъдил доводите му във връзка с ограниченията на държавните учреждения при извършване на промени в бюджета им. Поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа, че липсва практика на съда при хипотези, в които държавни учреждения нямат предвидени в бюджета си средства за заплащане на дължимата държавна такса по водените от тях дела. Твърди, че в такава хипотеза разходите за заплащане на съдебни разноски се заплащат чрез вътрешно компенсирани промени по бюджета за сметка на други разходи от издръжката и тези средства могат да бъдат оигурени единствено чрез преструктуриране на разходите между бюджетните програми, което съгласно разпоредбите на Закона за публичните финанси се извършва от МС. Твърди, че това поставя държавните учреждения в по-неблагоприятно положение спрямо всеки друг субект, който дължи заплащане на държавна такса. Поради това счита, че би следвало да се допуска възможност за продължаване на сроковете за внасяне на дължимите държавни такси по делата, което да е бъде съобразено с процедурата по извършване на вътрешно компенсирани ппомени по бюджета, когато това е наложено от липсата на средства по утвърдения бъджет на съответното учлеждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че в продължения от първоинстанционния съд срок не е внесена дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба, като с частната жалба също не е представено доказателство за внесена държавна такса. Посочил е, че продължаване на срок може да се иска само от съда, пред който следва да се извърши съответното процесуално действие – в случая СГС. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл.63 ГПК не предвижда задължение на съда да изпраща съобщение на страната, която е поискала продължаване на срока, относно това дали искането й е удовлетворено и с колко дни даденият от съда срок е продължен, като аргумент за това е и чл.63, ал.2 ГПК, според която продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си, инкорпорирано в частната касационна жалба, не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Касаторът е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното определение, изложени в частната касационна жалба. Тези оплаквания обаче могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Касаторът не е обосновал и наличието на поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Дори и да се приеме, че поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е относно правото на държавно учреждение да поиска продължаване на срока за внасяне на държавна такса при липса на предвидени в бюджета средства за заплащане на съдебни разноски, този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е обсъждал такъв въпрос, тъй като направеното в първоинстанционното производство искане за продължаване на срока за внасяне на държавна такса е било уважено и срокът за изпълнение на указанията е бил продължен с 3 седмици. В молбата си за продължаване на срока частният жалбоподател не е посочил какъв е срокът, който му е бил необходим за изпълнение на указанията, нито е направил второ искане за продължаване на срока, поради което решаващият извод на въззивния съд е обусловен единствено от констатираното неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса в определения от първоинстанционния съд срок.
Продължаване на срока следва да бъде поискано и може да бъде допуснато само от съда, пред който следва да се извърши дължимото процесуално действие, поради което настоящата инстанция не следва да се произнася по направеното с частната касационна жалба искане за продължаване на срока за внасяне на държавна такса.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.09.2015г. по ч.гр.д. № 2929/2015г. на САС, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: